Белица отбеляза 104 години от освобождението си

В историята на България със златни букви е записано, че населението на Белица, Благоевградско, има борчески дух и високо национално самосъзнание. Няма събитие от национално-освободителното движение на българския народ, което да не е намерило действен отзвук тук. Историята доказва това.

По време на Руско-турската война през 1877-1878 г. под Самарското знаме, при Свищов и Русе, при Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско – Разложкото въстание. Те участват активно в подготовката и сраженията при Разлог. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото.

Населението в Рило-Пиринския район изживява тежко решението на Великите сили (1878 г.), които го оставят извън границите на свободното Отечество. Но духът му не е сломен, и Белица е сред дейните селища в борбата за свобода и присъединяване към Майка България.
През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи и дава над 200 жертви .

Опожарена е и Църквата „Свети Георги“ , а часовникът който отмервал времето, рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобяд. Частите му били събрани от българо-мохамеданина Ириловец и предадени по-късно на завърналите се християни с поръката да бъде възстановен на старото място.

Според една от легендите, с каквито е пълна Белица, в къщата на поп Данаил е идвал Левски, а попът фиктивно е годил дъщеря си за него, за да може да идва в селото. Създадена е била революционна организация, подготвяща участието на християнското население в Априлското въстание. 42 са беличаните участвали в Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 г.

На 19 октомври 1912 г. Белица, като част от Пиринска Македония, посреща свободата си от Родопския отряд начело с генерал Ковачев. На тези храбри мъже, сражавали се по бойните полета на Македония и Тракия е посветено организираното тържество в Белица, на което днес, 19.10.2016 г. от 17.00 часа, общинска администрация, ученици, учители, читалищни деятели, представители на всички местни политически партии и граждани се събраха и почетоха героизма и себеотрицанието им в борбите за освобождение на Майка България.

Слово за свободата изнесе директорът на Гимназия „Никола Вапцаров“, историкът Фанка Къшева. Цветя пред паметнка на ИЛИНДЕНЦИ бяха поднесени от името на Община Белица, Средно училище „Св. св. Кирил и Методий”, Гимназия Никола Вапцаров”, Народно читалище „Георги Тодоров-1885”, Политическа партия ВМРО, Общински съвет на БСП – Белица, ученици участници в програмата на събитието от СУ „Св. св. Кирил и Методий“ с ръководител Валя Чонкова, гражданите на Белица.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят.