Баба Хава – жрицата от Крибул (ЧАСТ 3)
-
- октомври 19, 2016
Нина КРЪСТЕВА-ДУДОВА, От рубриката „Стани автор“
Той помогнал и на дядо Юлиян, след тежка катастрофа изпаднал двадесет и осем дни в кома, имал среща със „златния човек”, както той сам казва, и върнал се от „оня свят”. И се врекла баба Хава на хората да помага, но пари да не им взема, че това е Божа работа, не се дава всекиму.
В пет става сутрин баба Хава и започва да шета, че отглеждат двеста кокошки, крави, ягоди, червеи за биотор. А пред къщата й от ранни зори чакат болни хора, дошли от цяла България, че и от по-далече, лек да търсят за болестта си. По 40-50-60 души, а понякога и повече, идват на ден. УАЗ-ката ги кара до скалата, а тя седи там нито яла, нито пила. И никого не е върнала. Не приема само на Байрям, че тогава е голям празник.
Преди да тръгнеш към далечното село Крибул, трябва три нощи да спиш на смес от три лъжици брашно и една лъжица сол. Щото знае се, че кристалната решетка на тези вещества има памет, както захарта и водата. При тях под възглавницата слагаш и червен конец, дълъг колкото е боят ти (колкото си висок). Правиш си три такива торбички с брашно и сол и червени конци, върху които спиш. Вземаш и една стара дреха, която да облечеш, преминавайки през „Камъка” и после да завържеш на някое дърво. Разделяш се със старата си дреха, символично се разделяш и с болестта си. На дървото да няма друга дреха, вързана преди твоята. И не се хващаш за дърво с дреха на него, да не „хванеш” чуждата болест. Носиш си и парче олово за леенето на куршума. Можеш да го купиш от ловно-рибарски магазин, от гумаджийница (там, където има гуми за коли) или от пункт за вторични суровини. Ако пък случайно забравиш, все някой ще е занесъл повечко или баба Хава ще ти даде. Тя и брашно и сол ще ти даде без пари, че и червения конец, но най- добре е да си ги носиш.
ЗА ПАРИТЕ
Завистливата човешка душа е съчинила, че баба Хава взема по петдесет лева на човек. „Аз не искам пари. Ти ако искаш пари, ти си продаваш лека.“ – казва лечителката. И аз съм свидетел на това: наистина тя от никого не поиска пари. Губи си времето по цял ден, търпи неудобства заради непознати хора, но не поставя парите като условие да помогне. Но, „за да се хване лекът” и от благодарност, хората оставят. Финансово притеснените оставят по лев, по два. Онези, които разполагат с повече средства, предлагат хиляди. На два пъти се е случвало. Петнадесет хиляди лева поискал да даде човек, възвърнал здравето си с помощта на баба Хава, но тя го посъветвала да ги дари на домове за сираци и стари хора. Друг човек също поискал да й даде за благодарност (севап) голяма сума, но тя пак отказала и с парите била прокарана просеката през гората, за да се улесни качването по стръмнината към провиралката.
ТРЯБВА ДА МИНЕШ ТРИ ПЪТИ ПРЕЗ ПРОВИРАЛКАТА
Три е свещеното число, затова и ритуалът за здраве се извършва три пъти. Можеш да го направиш три поредни дни или на три пъти с промеждутъци от време. Научихме го там, на място и се наложи да удължим престоя си. Бяхме ангажирали стая в хотел „Туин хаус” в село Огняново, което е на около 20 км от Крибул. Близките хотели се оказаха препълнени (имам предвид нощувки по цени за средностатистически българи). Едва на третия ден от престоя ни научихме за хотелски комплекс „Прав камен”, който се намира на два километра от село Долно Дряново в посока Сатовча и на седем от село Крибул, и в момента промоционално предлага стаи за нощувка със закуска и вечеря за 40 лева. Ако пък това е непосилна сума за вас, ако нямате претенции, срещу 10 лв. на легло, можете да нощувате в една от четирите стаи във фамилните къщи на баба Хава. Дори да няма свободна стая, бъдете сигурни, че няма да останете без подслон щом сте стигнали до там. И гладни няма да ви оставят. А внукът Любо, който се грижи за кафето, е наумил да направи две модерно обзаведени стаи за гости, със самостоятелна баня и тоалетна, в новата къща. Е, там цените ще са по-високи, но пък много хора ще ги предпочетат, за да са близо до баба Хава. Защото ритуалът си е ритуал, но тази жена излъчва такава доброта и спокойствие около себе си, че всеки иска да е близо до нея, да се докосне и се зареди с енергията й. „Радвай се, че си жива!” е житейската й философия, която иска да предаде на всички около себе си.
На втория ден пристигаме в Крибул още в осем сутринта, за да не закъснеем за качването с УАЗ-ката. Оказва се, че има много по-ранобудни от нас и доста хора чакат реда си за леене на куршум. Засядам до баба Хава и зорко следя действията й. Изреждат се всички, аз оставам последна, оставам и без превоз. Изпадам в ужас, че пак трябва да изкача пеша стръмнината до провиралката, пак ще пропусна началото на ритуала и не се знае кога ще ми дойде редът. Качваме се на нашата кола и с риск да загубим някъде по камънаците я ауспух, я гърне, я по-сериозна част от автомобила, поемаме по баира. Пред нас се движат микробус и джип и спират, за да преминат бавно през някакво затруднение. Спираме и ние и за късмет в джипа има свободно място за мен, а съпругът ми оставя колата и тръгва нагоре пеша.
СЪБУЖДАНЕ НА „КАМЪКА“
Пристигам до провиралката тъкмо навреме.
(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)
Be the first to leave a review.
