Баба Хава – жрицата от Крибул (ЧАСТ 3)

Нина КРЪСТЕВА-ДУДОВА, От рубриката „Стани автор“

Той помогнал и на дядо Юлиян, след тежка катастрофа изпаднал двадесет и осем дни в кома, имал среща със „златния човек”, как­то той сам казва, и върнал се от „оня свят”. И се врекла баба Хава на хората да помага, но пари да не им взема, че това е Божа работа, не се дава всекиму.

В пет става сутрин баба Хава и започва да шета, че отглеж­дат двеста кокошки, крави, ягоди, червеи за биотор. А пред къ­щата й от ранни зори чакат болни хора, до­шли от цяла България, че и от по-далече, лек да търсят за болестта си. По 40-50-60 души, а понякога и повече, идват на ден. УАЗ-ката ги кара до скалата, а тя седи там нито яла, нито пила. И никого не е върнала. Не при­ема само на Байрям, че тога­ва е голям празник.

Преди да тръгнеш към да­лечното село Крибул, трябва три нощи да спиш на смес от три лъжици брашно и една лъжица сол. Щото знае се, че кристалната решетка на тези вещества има памет, както захарта и водата. При тях под възглавницата сла­гаш и червен конец, дълъг колкото е боят ти (колкото си висок). Правиш си три такива торбички с брашно и сол и червени конци, върху които спиш. Вземаш и една стара дреха, която да об­лечеш, преминавайки през „Камъка” и после да завър­жеш на някое дърво. Разде­ляш се със старата си дреха, символично се разделяш и с болестта си. На дървото да няма друга дреха, вър­зана преди твоята. И не се хващаш за дърво с дреха на него, да не „хванеш” чужда­та болест. Носиш си и парче олово за леенето на куршу­ма. Можеш да го купиш от ловно-рибарски магазин, от гумаджийница (там, къде­то има гуми за коли) или от пункт за вторични суровини. Ако пък случайно забравиш, все някой ще е занесъл по­вечко или баба Хава ще ти даде. Тя и брашно и сол ще ти даде без пари, че и черве­ния конец, но най- добре е да си ги носиш.

ЗА ПАРИТЕ

Завистливата чо­вешка душа е съчи­нила, че баба Хава взема по петдесет лева на човек. „Аз не искам пари. Ти ако искаш пари, ти си продаваш лека.“ – казва лечителка­та. И аз съм свиде­тел на това: наис­тина тя от никого не поиска пари. Губи си времето по цял ден, търпи неудобства заради непознати хора, но не поставя парите като условие да помогне. Но, „за да се хване лекът” и от благодарност, хората ос­тавят. Финансово притесне­ните оставят по лев, по два. Онези, които разполагат с повече средства, предлагат хиляди. На два пъти се е случвало. Петнадесет хиля­ди лева поискал да даде чо­век, възвърнал здравето си с помощта на баба Хава, но тя го посъветвала да ги дари на домове за сираци и стари хора. Друг човек също поис­кал да й даде за благодар­ност (севап) голяма сума, но тя пак отказала и с парите била прокарана просеката през гората, за да се улесни качването по стръмнината към провиралката.

ТРЯБВА ДА МИНЕШ ТРИ ПЪТИ ПРЕЗ ПРОВИРАЛКАТА

Три е свещеното число, за­това и ритуалът за здраве се извършва три пъти. Можеш да го направиш три поредни дни или на три пъти с про­междутъци от време. Нау­чихме го там, на място и се наложи да удължим престоя си. Бяхме ангажирали стая в хотел „Туин хаус” в село Ог­няново, което е на около 20 км от Крибул. Близките хо­тели се оказаха препълнени (имам предвид нощувки по цени за средностатистически българи). Едва на третия ден от престоя ни научихме за хотелски комплекс „Прав камен”, кой­то се намира на два километра от село Долно Дря­ново в посока Сатовча и на седем от село Крибул, и в мо­мента промоцио­нално предлага стаи за нощувка със закуска и вечеря за 40 лева. Ако пък това е непосилна сума за вас, ако нямате претенции, срещу 10 лв. на легло, можете да нощувате в една от четирите стаи във фамилните къщи на баба Хава. Дори да няма свободна стая, бъдете сигур­ни, че няма да останете без подслон щом сте стигнали до там. И гладни няма да ви ос­тавят. А внукът Любо, който се грижи за кафето, е наумил да направи две модерно об­заведени стаи за гости, със самостоятелна баня и тоа­летна, в новата къща. Е, там цените ще са по-високи, но пък много хора ще ги предпо­четат, за да са близо до баба Хава. Защото ритуалът си е ритуал, но тази жена излъч­ва такава доброта и спокой­ствие около себе си, че всеки иска да е близо до нея, да се докосне и се зареди с енерги­ята й. „Радвай се, че си жива!” е житейската й философия, която иска да предаде на всички около себе си.

На втория ден пристига­ме в Крибул още в осем су­тринта, за да не закъснеем за качването с УАЗ-ката. Оказва се, че има много по-ранобудни от нас и доста хора чакат реда си за леене на куршум. Засядам до баба Хава и зорко следя действи­ята й. Изреждат се всички, аз оставам последна, оста­вам и без превоз. Изпадам в ужас, че пак трябва да изкача пеша стръм­нината до прови­ралката, пак ще пропусна на­чалото на ри­туала и не се знае кога ще ми дойде редът. Качваме се на на­шата кола и с риск да загубим някъде по камънаците я ауспух, я гърне, я по-сериозна част от автомобила, поемаме по ба­ира. Пред нас се движат ми­кробус и джип и спират, за да преминат бавно през ня­какво затруднение. Спираме и ние и за късмет в джипа има свободно място за мен, а съпругът ми оставя колата и тръгва нагоре пеша.

СЪБУЖДАНЕ НА „КАМЪКА“

Пристигам до провиралка­та тъкмо навреме.

(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)