Премълчаната истина: Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България
-
- октомври 12, 2016
Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА
Доц. д-р Соня Хинкова е преподавател в департамент „Политически науки” на Нов български университет. Тя е доцент по международно право и международни отношения и доктор по политология. Основните й изследователски интереси са в областта на международните отношения, външната политика, международните конфликти и интеграционната политика на България.
Изследването на съвременните външни фактори и процеси, които допринасят за формирането и „уплътняването“ на различни идентичности при помаците в България, е творческо предизвикателство, породено от участието в проект „Нагласи на мюсюлманите в България 2011 г.“. То отразява и преки впечатления от теренни проучвания, проведени в Родопите през същата година. В настоящия текст се анализират онези външни фактори и влияния, които въздействат и подсилват самоопределението на хората в Родопите като „помаци“, „турци“ и „мюсюлмани“. Не се изследват фактори, които утвърждават самоопределението като „българи“, защото те са повлияни предимно от вътрешнополитически събития и процеси. Тези различни идентичности дават основание да се използва термина „множествена“ идентичност, разбира се, с цялата условност на това понятие. То се употребява вместо „колеблива“ идентичност, защото в началото на 21 век различните представи за себе си на населението в Родопите и по-специално самоопределянето като „помаци“ и „турци“ все повече се разграничават и отстояват от респондентите с подчертана категоричност. В първото десетилетие на 21 век много по-активно се търсят и аргументи за тяхното“историческо доказване“. Тези две етнически идентичности могат ясно да се разграничат в различни сегменти от населението в Родопите, обособени възрастово или като социален статус, както и по редица други показатели[1].
Например, категоричното етническо самоопределяне като „помаци“ се среща по-често при по-младите хора, които не са преживели дискриминираща диференциация чрез него и не приемат неговата негативна конотация. Често това са респонденти с добро образование или студенти, както и млади хора с добър социален и финансов статус, за които е важно да заявят ясно открояваща ги идентичност. Тя ги разграничава от колебаещите се „други“ и им създава увереност и самочувствие като група – гордея се, че съм помак, турците не са толкова усърдни в исляма…Има една „История на помаците“ – там всичко е написано: за помашкия етнос (мъж, 34 г., Сърница). При ясното и категорично етническо самоопределяне като „помаци“, което определено разширява своя обхват, понякога се откроява и друга позиция. За някои от респондентите тя съдържа травматични асоциации за негативна диференциация в предишен етап от живота им и е характерна за хора над 45 години – много пъти си изпатих, когато разберат, че съм мюсюлманин… можех да направя много повече, завърших с отличие висше образование и когато името ми беше българско, криех, че съм помак (мъж, 48 г., Брезница). Въпреки това, самоопределянето като „помак“ е открито заявено и се отстоява с категоричност. Все по-често има респонденти, които го заявяват като антипод на турчеенето и се разграничават повече от турците, отколкото от българите – Единици се турчеят и хората гледат присмехулно на тях. Като са турци защо не знаят турски (мъж, 34 г., Сърница). Някои от респондентите натрупват аргументи за съществуването на помашки етнос и при общуването с мюсюлмани от съседните балкански страни или от страни от Източна Европа, които откриват в емигрантските общности. Това е много интересен факт, който може да се мисли като „внос“ на идентичност, чрез сравнение и аргументи, „открити“ извън България и по-нататък ще бъде анализиран по-детайлно.
Самоопределянето като „турци“ на съвременния етап също е повлияно от външни фактори и те допълнително ще бъдат анализирани по-детайлно. Тук е важно само да се отбележи, че тази етническа идентичност не е много широко разпространена (5.2%, според количественото изследване), има характерна география (в най-западната част на Родопите и в Пиринско) и много често се заявява открито и категорично от местни партийни активисти на ДПС. Това дава основание да се предполага, че на съвременния етап при някои от респондентите тя е мотивирана от политически съображения или прагматични нагласи, което се потвърждава при качествените изследвания. Турчеене се наблюдава и в други части на Родопите, но то не е така масово, има различна мотивация и в повечето случаи е характерно за по-възрастните хора, които свързват исляма с Турция. Именно Турция е силният външен фактор, който „уплътнява“ етническата идентичност „турци“ и на съвременния етап това влияние е подсилено от активната и последователна турска външна политика към съседни страни в различни региони (Балканите, Близкия Изток и Средна Азия), както и от нарастващата международна значимост на турската държава, които също ще бъдат разгледани по-детайлно допълнително.
Най-широката среда за идентификация на населението в Родопите е „мюсюлмани“. Самоопределянето като „мюсюлмани“ създава общност, в която се интегрират всички и през последните двадесет години нейният престиж нараства много силно именно под влияние на външни фактори. Тази идентичност има най-висока степен на легитимност, а като религиозна идентичност обхваща различните етнически идентичности. „Поглъща“ етническите различия дори в селища, където има масово турчеене – Турци? Ние не знаем турски! Ние сме само мюсюлмани (мъж, 37 г., Корница). Трябва да се уточни обаче, че самоопределянето като „мюсюлмани“ носи както религиозни, така и етнически характеристики. Етническата идентификация при самоопределянето като „мюсюлмани“ е много по-тясна и тези, които се самоопределят така, подчертават най-вече своята дълбока религиозност и най-често са представители на духовния елит – имами, учители по Коран и техните семейства.[2] Важно е да се подчертае, че те не правят аналогия с босненската „мюсюлманска“ нация, която е официално призната в края на 60-те години на ХХ век. За настоящото изследване това е много интересен факт, защото дава възможност да се направи сравнение с етническото инженерство в съседните балкански страни и да се търсят външни влияния при формирането и „уплътняването“ на различните идентичности.
Най-силно външните фактори влияят върху религиозната идентичност „мюсюлмани“. Това е така, защото тя е много легитимна, формира определена ценностна система и силно съзнание за общност, с която мюсюлманите се гордеят и която на съвременния етап е ревитализирана в глобален план – Ислямът е полезен, хората спират да пият, защото не може дори на джамия да ходиш, другите ще те упрекнат (мъж, 32, Корница), В това твърдение се „промъква“ и елемент на прагматично усвояване на ислямските ценности, което се споделя предимно от по-младите и образовани респонденти. Тази идентичност се отстоява категорично и от хора, които не са дълбоко религиозни. Чрез нея те изразяват преди всичко своята принадлежност към общността „мюсюлмани“ и придържането към ценности, характерни за нея – отношение към родители и семейство, както и спазването на определени норми в ежедневието и бита. На съвременния етап тези ценности се усвояват и „уплътняват“ и извън България – чрез обучението на духовници в чужбина, както и чрез интегриране (временно или за по-дълго) в мюсюлманските общности в различни европейски държави, където се търси работа.
Трите идентичности – „помаци“, „турци“ и „мюсюлмани“ се очертават само бегло, защото настоящото изследване не анализира състоятелността и популярността на различните идентичност на населението в Родопите.[3] Тяхното най-общо открояване е по-скоро формално основание за постигане целта на този текст, а именно да анализира съвременните външни фактори, които влияят върху различните идентичности на помаците и „внасят“ нови аргументи и категоричност при тяхното отстояване. За постигането на тази цел в текста са изведени няколко акцента в международните отношения – в глобален, европейски и регионален план – които „уплътняват“ „множествената“ идентичност на населението в Родопите.
(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)
Be the first to leave a review.
