Премълчаната истина: Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България

Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА

Доц. д-р Соня Хин­кова е преподавател в департамент „Полити­чески науки” на Нов бъл­гарски университет. Тя е доцент по международно право и международни от­ношения и доктор по поли­тология. Основните й из­следователски интереси са в областта на международ­ните отношения, външната политика, международните конфликти и интеграционна­та политика на България.

Изследването на съвре­менните външни фактори и процеси, които допринасят за формирането и „уплът­няването“ на различни идентичности при помаци­те в България, е творческо предизвикателство, поро­дено от участието в проект „Нагласи на мюсюлманите в България 2011 г.“. То отра­зява и преки впечатления от теренни проучвания, прове­дени в Родопите през съща­та година. В настоящия текст се анализират онези външ­ни фактори и влияния, които въздействат и подсилват са­моопределението на хората в Родопите като „помаци“, „турци“ и „мюсюлмани“. Не се изследват фактори, които утвърждават самоопределе­нието като „българи“, защо­то те са повлияни предимно от вътрешнополитически събития и процеси. Тези различни идентичности да­ват основание да се използ­ва термина „множествена“ идентичност, разбира се, с цялата условност на това понятие. То се употребява вместо „колеблива“ иден­тичност, защото в началото на 21 век различните пред­стави за себе си на населе­нието в Родопите и по-спе­циално самоопределянето като „помаци“ и „турци“ все повече се разграничават и отстояват от респондентите с подчертана категоричност. В първото десетилетие на 21 век много по-активно се търсят и аргументи за тяхно­то“историческо доказване“. Тези две етнически иден­тичности могат ясно да се разграничат в различни сег­менти от населението в Ро­допите, обособени възрасто­во или като социален статус, както и по редица други по­казатели[1].

Например, категоричното етническо самоопределя­не като „помаци“ се среща по-често при по-младите хора, които не са преживе­ли дискриминираща дифе­ренциация чрез него и не приемат неговата негативна конотация. Често това са респонденти с добро обра­зование или студенти, както и млади хора с добър со­циален и финансов статус, за които е важно да заявят ясно открояваща ги иден­тичност. Тя ги разграничава от колебаещите се „други“ и им създава увереност и самочувствие като група – гордея се, че съм помак, тур­ците не са толкова усърдни в исляма…Има една „История на помаците“ – там всичко е написано: за помашкия етнос (мъж, 34 г., Сърница). При ясното и категорично етническо самоопределяне като „помаци“, което опре­делено разширява своя об­хват, понякога се откроява и друга позиция. За някои от респондентите тя съдържа травматични асоциации за негативна диференциация в предишен етап от живота им и е характерна за хора над 45 години – много пъти си изпатих, когато разбе­рат, че съм мюсюлма­нин… мо­жех да на­правя много повече, за­върших с от­личие висше образова­ние и когато името ми беше бъл­гарско, кри­ех, че съм помак (мъж, 48 г., Брез­ница). Въ­преки това, самоопреде­лянето като „помак“ е откри­то заявено и се отстоява с категоричност. Все по-често има респонденти, които го заявяват като антипод на турчеенето и се разгранича­ват повече от турците, откол­кото от българите – Единици се турчеят и хората гледат присмехулно на тях. Като са турци защо не знаят турски (мъж, 34 г., Сърница). Някои от респондентите натрупват аргументи за съществува­нето на помашки етнос и при общуването с мюсюл­мани от съседните балкан­ски страни или от страни от Източна Европа, които откриват в емигрантските общности. Това е много ин­тересен факт, който може да се мисли като „внос“ на идентичност, чрез сравне­ние и аргументи, „открити“ извън България и по-ната­тък ще бъде анализиран по-детайлно.

Самоопределянето като „турци“ на съвременния етап също е повлияно от външни фактори и те допълнител­но ще бъдат анализирани по-детайлно. Тук е важно само да се отбележи, че тази етническа идентичност не е много широко разпростране­на (5.2%, според количествено­то изследване), има характер­на география (в най-западната част на Родопи­те и в Пиринско) и много често се заявява открито и категорично от местни партийни активисти на ДПС. Това дава основа­ние да се предполага, че на съвременния етап при някои от респон­дентите тя е мотивирана от полити­чески съо­бражения или прагма­тични нагла­си, което се потвържда­ва при качест­вените из­следвания. Турчеене се наблюда­ва и в дру­ги части на Родопите, но то не е така масово, има различна мотивация и в по­вечето случаи е характерно за по-възрастните хора, кои­то свързват исляма с Тур­ция. Именно Турция е сил­ният външен фактор, който „уплътнява“ етническата идентичност „турци“ и на съвременния етап това вли­яние е подсилено от актив­ната и последователна тур­ска външна политика към съседни страни в различни региони (Балканите, Близ­кия Изток и Средна Азия), както и от нарастващата международна значимост на турската държава, които също ще бъдат разгледани по-детайлно допълнително.

Най-широката среда за идентификация на населе­нието в Родопите е „мюсюл­мани“. Самоопределянето като „мюсюлмани“ създава общност, в която се интегри­рат всички и през последни­те двадесет години нейният престиж нараства много силно именно под влияние на външни фактори. Тази идентичност има най-висо­ка степен на легитимност, а като религиозна идентич­ност обхваща различните етнически идентичности. „Поглъща“ етническите раз­личия дори в селища, където има масово турчеене – Тур­ци? Ние не знаем турски! Ние сме само мюсюлмани (мъж, 37 г., Корница). Трябва да се уточни обаче, че самоопре­делянето като „мюсюлмани“ носи както религиозни, така и етнически характеристики. Етническата идентифика­ция при самоопределянето като „мюсюлмани“ е много по-тясна и тези, които се са­моопределят така, подчерта­ват най-вече своята дълбока религиозност и най-често са представители на духовния елит – имами, учители по Коран и техните семейства.[2] Важно е да се подчертае, че те не правят аналогия с босненската „мюсюлман­ска“ нация, която е официал­но призната в края на 60-те години на ХХ век. За насто­ящото изследване това е много интересен факт, защо­то дава възможност да се направи сравнение с етниче­ското инженерство в съсед­ните балкански страни и да се търсят външни влияния при формирането и „уплът­няването“ на различните идентичности.

Най-силно външните фак­тори влияят върху религиоз­ната идентичност „мюсюл­мани“. Това е така, защото тя е много легитимна, фор­мира определена ценностна система и силно съзнание за общност, с която мюсюл­маните се гордеят и която на съвременния етап е ревита­лизирана в глобален план – Ислямът е полезен, хората спират да пият, защото не може дори на джамия да хо­диш, другите ще те упрекнат (мъж, 32, Корница), В това твърдение се „промъква“ и елемент на прагматично усвояване на ислямските ценности, което се споделя предимно от по-младите и образовани респонденти. Тази идентичност се отсто­ява категорично и от хора, които не са дълбоко религи­озни. Чрез нея те изразяват преди всичко своята при­надлежност към общността „мюсюлмани“ и придържа­нето към ценности, харак­терни за нея – отношение към родители и семейство, както и спазването на опре­делени норми в ежедневие­то и бита. На съвременния етап тези ценности се усво­яват и „уплътняват“ и извън България – чрез обучение­то на духовници в чужбина, както и чрез интегриране (временно или за по-дълго) в мюсюлманските общности в различни европейски дър­жави, където се търси рабо­та.

Трите идентичности – „по­маци“, „турци“ и „мюсюлма­ни“ се очертават само бегло, защото настоящото изслед­ване не анализира състоя­телността и популярността на различните идентичност на населението в Родопите.[3] Тяхното най-общо откро­яване е по-скоро формално основание за постигане цел­та на този текст, а именно да анализира съвременни­те външни фактори, които влияят върху различните идентичности на помаците и „внасят“ нови аргументи и категоричност при тяхното отстояване. За постигането на тази цел в текста са из­ведени няколко акцента в международните отношения – в глобален, европейски и регионален план – които „уплътняват“ „множествена­та“ идентичност на населе­нието в Родопите.

(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)