Гробищни цветя ръсят отровни семена
-
- октомври 11, 2016
Да спасим Вапцаров от Вапцарови, зове обществеността на Банско
Бойка АСИОВА
Повече от 20 години родственици на Никола Вапцаров водят съдебни дела, за възстановяване на собственост върху фамилната им къща. Поредното дело е насрочено за 27 октомври т.г. срещу община Банско за 550 000 лв. пропуснати ползи.
Пустите му ползи! Не дават мира на племенниците.
Да се върнем в началото.
Веднага след приемането на Закона за реституцията от 1992 г. наследниците на поета: Венера – съпруга на брата Борис, Мая и Никола Борисови Вапцарови – техни деца, завеждат дело за Вапцаровата къща. Мотивът на ищците е, че тя не се ползва по предназначение.
Къщата е музей от 1952 г. и не е отчуждена по нито един от членовете, които третира споменатият закон. Окръжният съд в Благоевград отхвърля молбата им.
С разпореждане 3171 от 3.12. 1952 г. по доклад 685 от 28.10. 1952 г. на Комитета за наука, изкуство и култура Министерският съвет разрешава на КНИК да откупи за музей къщата, собственост на Елена Вапцарова, Борис и Райна Йонкови Вапцарови, заедно с мястото от 178 кв. м. Съгласно оценката на спазарителната комисия имотът струва 19 648 лв.
Продавателният протокол е сключен доброволно от наследниците на имота, водени от съкровеното желание да видят в него разказ за своя родственик. Още същата година идеята е реализирана. Баба Елена остава да живее в къщата. Тя е човекът, който посреща и разказва за сина си на гости от цял свят, удостоен със Световна награда за мир от 1952 г.
Седем години по-късно се извършва нов строеж на мястото на тази част от сградата, която е била в недобро състояние.
ИЩЦИТЕ СА БИЛИ ОБЕЗЩЕТЕНИ
През 1981 г. общината предоставя жилище на сестрата на поета Райна. На Мая и Никола преотстъпва право на строеж върху общински парцел от 750 кв. м, независимо че според тогавашното законодателство не им се полага, защото са получили пари за своите дялове от къщата. Днес на това място е шато „Вапцаров“ – тяхна собственост.
За последното преустройство и разширение на музея са откупени четири други съседни къщи – Сирлещова, Чучулайна, Фидошева и Рабаджиева. Те са съборени и на тяхно място през 1987-1990 г. е построена новата част на музея. Никой от тези фамилии досега не е поискал обратно имота си.
80-годишнината на Никола Вапцаров е посрещната с нова модерна експозиция. Ръководител на авторския колектив е Въло Радев. Посетих го в дома му за интервю за в. ДУМА. Известният български режисьор, сдържан иначе мъж, ми каза с тих, но категоричен глас: „Не е беда, че музеят ще бъде частен. Това е позната практика по света. И у нас навярно ще навлезе. Беда е, че ще попадне в ръцете на Мая. Познавам я, аз съм й кум на втория брак. Ако това стане, по Закона за интелектуалната собственост, ще поискам експозицията да бъде свалена.“
През годините бе проявена рядко последователна позиция по проблема от различните политически сили, управлявали града.
НЕ ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ СА АЛЧНИ
Делото от 1992 г. в Окръжния съд в Благоевград се отлага на два пъти заради привличане и на другите законни наследници – дъщерите на Райна Вапцарова – Мария и Елка, които до този момент не бяха претендирали. Ходих да търся Мария Безродная в Калоферския Балкан. Заедно с мъжа си тя пасеше овцете на Калоферския манастир. Двете сестри отказваха да се присъединят към иска и пречеха на братовчедите си по-натам да водят дела. В почетната книга за посетители в къщата-музей е запазен диалог между двете страни – братови и сестрини деца на поета. Сетне дъщерите на Райна притихват. Междувременно умира Елка, децата й я погребват в гроба на Вапцаров на Централните софийски гробища. Избухва скандал.
Делата продължават само от братовите филизи.
За Бойка Вапцарова ищците изобщо не споменават. Чрез медиите съпругата на поета помоли уважаемия съд да отсъди завинаги къщата на Вапцарови да остане музей „заради светлата памет на големия български поет, признат и тачен с любов в България и света“. Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 г. и сега не желая да получа нито лев при реституцията от 1992 г., пише жената, чиято любов с поета беше призната за най-вълнуващата на ХХ век от зрителите на БНТ.
МЕРАЦИТЕ НА ПЛЕМЕННИЦИТЕ
са още преди съда. В писмо от 2 юли 1991 г. до тогавашния министър на финансите Иван Костов те твърдят, че къщата им е отчуждена, че експозицията е едностранчива, че липсва ролята на дядо им и предлагат „да облекчат държавната хазна“, като музеят стане частен.
Музеят не се ползва по предназначение(!?) и си искаме къщата, за да направим частен музей, заявява тогава Мая Вапцарова. Не предявяваме претенции за музея в София (?! ларж иначе), защото той действа по предназначение, отсъжда тя великодушно със самочувствие на институция. Никола Йонков Вапцаров не бил единствената видна личност в рода.
Дали може да се срещне грамотен човек, учил в средно училище, да не е ходил в къщата-музей в Банско? От откриването му през 1952 г. досега през него са минали над 3,5 млн. посетители.
И тогава, и сега ищците премълчават факта, че къщата е превърната в музей, когато баща им Борис Вапцаров е бил секретар на Областния комитет на БКП, заместник-министър на културата, посланик в Алжир и Испания и на още отговорни постове. Прочее братът на поета никога не е стоял встрани от съдбата на музея и да се твърди, че е пренебрегвана неговата позиция и воля, меко казано, е невярно. А защо се е примирил баща му Йонко да не е представен подобаващо, както твърдят днес децата му, е отделна тема.
С решение 6210 от 28.12.1998 г. Върховният административен съд се произнася в полза на наследниците. Те се оказват собственици на 5,5 дванадесети от старата къща, а другите 6,5 дванадесети са общински. На 12.02 1999 г. подават молба да бъдат въведени във владение. Община Банско им отказва. Кмет е Александър Краваров.
АПЕТИТИТЕ НА НАЙ-МЛАДИЯ ИЩЕЦ
Най-младият наследник Никола Николов Вапцаров се включи във фамилния хор. Ето какво е написал в Почетната книга за впечатления в къщата-музей в Банско синът на ищеца Никола Борисов Вапцаров.
„17. I. 1996 г.
Хареса ми мОзея, ще си го Земем!“ (б.а. Правописът е запазен.)
Няколко дни по-късно в същата книга отговоря сестрината дъщеря на поета.
„26.I.1996 г.
„Няма да го бъде. Леля ти!!! Мария“
Времето, в което вписва за историята името си, младият „наследник“ е 12-годишен. Днес е на 30 години. В медиите заяви, че е работил като съветник на министър Вигенин. Осведомени източници от Позитано твърдят, че голям натиск паднал малкият Никола да бъде вкаран в евролистата. Някои все пак ефективно се противопоставили, та не станало. Отново натиск и за листата за извънредните парламентарни избори на 5 октомври. Няма го и в нея. Сега е независим кандидат за народен представител в Благоевградски избирателен район.
Като същи гробищни цветя роднините продължават да цъфтят и връзват отровни семена върху гроба на гениалния си чичо. На това в Банско му викат: Ни срам, ни сурат.
Be the first to leave a review.
