Баба Хава – жрицата от Крибул (ЧАСТ 2)
-
- октомври 11, 2016
Нина КРЪСТЕВА-ДУДОВА От рубриката „Стани автор“
ПЪРВА ЧАСТ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК
Преди да си тръгнем, баба Хава сяда пред скалата, затваря очи, разтваря ръце като дар да даде и започва да шепти нещо си свое, вид благодарност към скалата. Сядам и аз до нея с
отворени ръце и затворени очи и „виждам” кълбо с диаметър около двайсетина сантиметра, като светлосиня светеща мъглица. Като радостна детска топка, кълбото игриво, бавно се придвижва над заоблени скални образувания някъде в ляво в гората. После баба Хава каза, че съм видяла енергията на „Камъка”.
„Камъкът се намира на синора между селата Крибул, Долно Дряново и Сатовча. Тука тракийско гробище е имало – казва баба Хава. – И други промушилки има, но тази е най-силната. Никой не знае откога се прави този ритуал за здраве – откакто свят светува е.“
Качваме се на УАЗ-ката и бавно се спускаме по стръмния склон, та се връщаме до къщата на баба Хава. Всъщност там къщите са три: двете са стари, градени от камък и сякаш са скално продължение, а третата – с жълтия трети етаж, е нова, тухлена, построена от най-големия син.
Там внукът е направил малко, но модерно кафе, в което можеш да пиеш пресен плодов сок, да си купиш истинска родопска баница с ръчно точени кори, сирене и яйца, да се нахраниш с вкусни родопски манджи, които е сготвила снахата Силвия. Тук всичко е приготвено от домашно отгледани продукти. Както по всичко изглежда, тя ще бъде приемница на лечителката.
ЛЕЕНЕ НА КУРШУМ
Под малко навесче край каменната къща чернее стара печка. Дядо Юлиян е нацепил тънки боринки и е напълнил сандъка до нея. Баба Хава сяда до запалената печка и започва ритуалът леене на куршум. В метален черпак тя поставя парченце олово и го разтопява в горещата уста на печката. В метална съдинка налива вода, приближава я най-напред пред краката на седналия срещу нея човек, който вдига пред себе си парче плат, да не би да пръсне срещу него оловото и да го изгори. А то пука и цвърти във водата за всеки човек различно. На някои се раздробява на множество ситни частици и баба Хава го изхвърля, защото: „Много стрес си събрал. Стреста е най-голямата болест.’’- казва тя. Разтопява ново олово и втория път го излива на нивото на сърцето на седящия срещу нея. Третия път излива оловото на нивото на главата му. Всеки път вади образувалата се във водата оловна фигурка и по нея казва какво е здравословното му състояние. През цялото време не спира да нарича шепнешком своя баилка. Жена от друго село, която също леела куршум й се обадила да я пита какви думи изрича, та баилката й е силна, „хваща място”. „Че аз ако й кажа, нали силата ми ще се предаде на нея?” – смее се баба Хава, за четвърти път разтапя оловото и го изсипва в супена лъжица да изстине. После обръща образувалата се монета и по нея гадае: ако има черен кръг около центъра й, със сигурност човекът скоро ще почине; ако кръгчето е синкаво, жълто или има друг белег, то друго значение има, не е страшно, поправимо е. Увива паричката в салфетка, надумва я за здраве и благополучие и я дава на човека със заръката да я сложи по възглавницата си и три нощи да спи на нея, а на четвъртия ден да я хвърли в течаща вода (река).
Лее оловото баба Хава и разказва за мъката на хилядите болни хора, отписани от лекарите, дошли при нея лек да търсят и спасение: „Понякога заспя за половин час, събудя се през нощта и мисля, мисля за хората дето са дошли…” И сама се чуди на чудото, което се случва, че бездетни жени раждат, сакати прохождат, слепи провиждат. „Ама помощта не е от мене, помощта е от Аллах. Бог и Аллах е едно и също нещо, само дето го наричаме с различни имена. Силата на „Каменя” идва от Господ. Той ти помага, лекува всичко. За каквото и да идеш да се помолиш на него, да имаш вяра, да вярваш в него и Господ ти помага. Щом вървиш с желание, ще ти помогне.”
Седя до баба Хава и попивам всичко, което казва и прави, но не мога да се въздържа да не я разпитам за нея самата. Родила се на 16 октомври 1942 г в голямо семейство – шест дъщери и четирима сина от две майки и двама бащи били, но така се объркали, че не знаели кой от кого е. Това не им пречело да са задружни и да се обичат. Хубавица на младини, крадена мома била. Метнали я в коша със сеното, та булка да я задомят. (Затова селото носи името Крибула – тук все крадяли момите за булки.) Родила и отгледала трима сина и една дъщеря. Радва се на осем внука и две правнучки, разпръснали се по света. Преди тринадесет години преживяла две операции – рак на черния дроб и рак на дебелото черво. Да е жива днес й помогнал „Каменя”. И с корен от билката змийска хурка се лекува. Тя е силно отровна, но парченце колкото царевично зрънце се овалва в мед или се прави топче със срединката на хляба и се глътва (не се дъвче!!!) Прави се пет поредни дни, после пет се почива и отново по пет… След всички операции лекарите се чудят как още е жива.
По традиция лечителството се съхранява в рода, като се предава на „чиста жена” – на момиче, което още няма менструален цикъл или на жена, която вече няма цикъл. Майката на баба Хава била лечителка, предала го на една от дъщерите си, тя пък преди да почине, го предала на Хава. „Майка ни казваше, че не е лека работа това, но ние не й вярвахме.“ Вече осем години лекува, след като сама се е уверила в силата на „Камъка”.
(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)
Be the first to leave a review.
