Баба Хава – жрицата от Крибул (ЧАСТ 2)

Нина КРЪСТЕВА-ДУДОВА  От рубриката „Стани автор“

ПЪРВА ЧАСТ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

Преди да си тръг­нем, баба Хава сяда пред скалата, за­тваря очи, разтва­ря ръце като дар да даде и започва да шепти нещо си свое, вид благодарност към скалата. Сядам и аз до нея с

отворени ръце и затворени очи и „виждам” кълбо с ди­аметър около двай­сетина сантиметра, като светлосиня све­теща мъглица. Като радостна детска топ­ка, кълбото игриво, бавно се придвижва над заоблени скални образувания някъде в ляво в гората. По­сле баба Хава каза, че съм видяла енер­гията на „Камъка”.

„Камъкът се намира на си­нора между селата Крибул, Долно Дряново и Сатовча. Тука тракийско гробище е имало – казва баба Хава. – И други промушилки има, но тази е най-силната. Никой не знае откога се прави този ритуал за здраве – откакто свят светува е.“

Качваме се на УАЗ-ката и бав­но се спускаме по стръмния склон, та се връ­щаме до къщата на баба Хава. Всъщност там къщите са три: двете са стари, градени от ка­мък и сякаш са скално продъл­жение, а третата – с жълтия тре­ти етаж, е нова, тухлена, постро­ена от най-голе­мия син.

Там внукът е направил мал­ко, но модерно кафе, в което можеш да пиеш пресен плодов сок, да си купиш истинска ро­допска баница с ръчно точени кори, сирене и яйца, да се на­храниш с вкус­ни родопски манджи, които е сготвила снахата Силвия. Тук всичко е приготвено от домашно отгледани проду­кти. Както по всичко изглеж­да, тя ще бъде приемница на лечителката.

ЛЕЕНЕ НА КУРШУМ

Под малко навесче край каменната къща чернее стара печка. Дядо Юлиян е нацепил тънки боринки и е напълнил сандъка до нея. Баба Хава сяда до запалена­та печка и започва ритуалът леене на куршум. В метален черпак тя поставя парченце олово и го разтопява в горе­щата уста на печката. В ме­тална съдинка налива вода, приближава я най-напред пред краката на седналия срещу нея човек, който вди­га пред себе си парче плат, да не би да пръсне срещу него оловото и да го изгори. А то пука и цвърти във вода­та за всеки човек различно. На някои се раздробява на множество ситни частици и баба Хава го изхвърля, защо­то: „Много стрес си събрал. Стреста е най-голя­мата болест.’’- каз­ва тя. Разтопява ново олово и вто­рия път го излива на нивото на сър­цето на седящия срещу нея. Третия път излива оловото на нивото на главата му. Всеки път вади образу­валата се във вода­та оловна фигурка и по нея каз­ва какво е здраво­словното му състояние. През цялото време не спира да нарича шепнешком своя баилка. Жена от друго село, която също леела куршум й се обадила да я пита какви думи изрича, та баилката й е силна, „хваща място”. „Че аз ако й кажа, нали силата ми ще се предаде на нея?” – смее се баба Хава, за чет­върти път разтапя оловото и го изсипва в супена лъжица да изстине. После обръща образувалата се монета и по нея гадае: ако има черен кръг около центъра й, със сигурност човекът скоро ще почине; ако кръгчето е син­каво, жълто или има друг бе­лег, то друго значение има, не е страшно, поправимо е. Увива паричката в салфет­ка, надумва я за здраве и благополучие и я дава на чо­века със заръката да я сло­жи по възглавницата си и три нощи да спи на нея, а на четвъртия ден да я хвърли в течаща вода (река).

Лее оловото баба Хава и разказва за мъката на хиля­дите болни хора, отписани от лекарите, дошли при нея лек да търсят и спасение: „Поня­кога заспя за половин час, събудя се през нощта и ми­сля, мисля за хората дето са дошли…” И сама се чуди на чудото, което се случва, че бездет­ни жени раждат, сакати прохож­дат, слепи про­виждат. „Ама помощта не е от мене, помо­щта е от Аллах. Бог и Аллах е едно и също нещо, само дето го наричаме с различни име­на. Силата на „Каменя” идва от Господ. Той ти помага, ле­кува всичко. За каквото и да идеш да се помолиш на него, да имаш вяра, да вярваш в него и Господ ти помага. Щом вървиш с желание, ще ти помогне.”

Седя до баба Хава и по­пивам всичко, което казва и прави, но не мога да се въздържа да не я разпитам за нея самата. Родила се на 16 октомври 1942 г в голямо семейство – шест дъщери и четирима сина от две майки и двама бащи били, но така се объркали, че не знаели кой от кого е. Това не им пре­чело да са задружни и да се обичат. Хубавица на млади­ни, крадена мома била. Мет­нали я в коша със сеното, та булка да я задомят. (Затова селото носи името Крибула – тук все крадяли момите за булки.) Родила и отгледала трима сина и една дъщеря. Радва се на осем внука и две правнучки, разпръснали се по света. Преди тринадесет години преживяла две опе­рации – рак на черния дроб и рак на дебелото черво. Да е жива днес й помогнал „Ка­меня”. И с корен от билката змийска хурка се лекува. Тя е силно отровна, но парчен­це колкото царевично зрън­це се овалва в мед или се прави топче със срединката на хляба и се глътва (не се дъвче!!!) Прави се пет поредни дни, после пет се почива и от­ново по пет… След всички операции лека­рите се чудят как още е жива.

По традиция ле­чителството се съх­ранява в рода, като се пре­дава на „чиста жена” – на момиче, което още няма менструален цикъл или на жена, която вече няма ци­къл. Майката на баба Хава била лечителка, предала го на една от дъщерите си, тя пък преди да почине, го предала на Хава. „Майка ни казваше, че не е лека работа това, но ние не й вярвахме.“ Вече осем години лекува, след като сама се е уверила в силата на „Камъка”.

(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене