Инж. Дамян Дамянов, ЮЗДП: Съхнещите гори на територията на Югозападно държавно предприятие са около 2 000 хектара

Инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предприятие, в интервю за Радио ‘‘Фокус’’ – Пирин 

Фокус: Колко са съхнещите гори на територията на Югозападно държавно предприятие?
Инж. Дамян Дамянов: На територията на цялото предприятие съхнещите гори са около 2 000 хектара, което са около 20 000 декара, което съобразно общата стопанисвана площ само на държавните горски територии, която е 760 000 декара, са около 2% някъде. Тоест не е голяма площта на съхнещите насаждения.
Фокус: А защо гората започва да съхне? На какво се дължи това?
Инж. Дамян Дамянов: Гората съхне поради няколко причини. Първата причина, която не е основна е видимото и усещано от всички глобално затопляне, което обаче е вторичният фактор. Основният фактор е, че съхнат основно създадените иглолистни култури на нетипични местораждания, казано по-разбираемо – на нетипични места за съответните дървесни видове. Това е обяснимо, тъй като голяма част от тези насаждения са създадени преди 50-60 години с цел да се спре основно ерозията. Тези иглолистни култури са изпълнили своето предназначение, тъй като ерозията е спряна над 99%. Поради характера на тогавашните залесявания схемата на залесяването с броя на фиданки на единица площ е доста по-голям, сравнено със сегашните нормативи – имаме 3 пъти повече дървета на декар, което всъщност натрупано с нетипичното място, на повечето места с малки надморски височини – под 800 метра и слабите почви са основната причина за съхненето. Това е една естествена подмяна на дървесните видове. Единственото негативно е, че това става малко по-интензивно в момента и е главно, тъй като тези култури на немалко места са около населените места и това е по-сериозният проблем. Това е естествена смяна на видовете, тъй като на местата, където освобождаваме съхнещата иглолистна дървесина има на повечето места естествен подраст от различни широколистни видове.
Фокус: А при широколистните гори наблюдава ли се съхнене?
Инж. Дамян Дамянов: При широколистните гори към момента няма съхнене. Тяхното здравословно състояние е нормално.
Съхненето е един транснационален проблем, тъй като се среща от Тихия океан до Атлантическия океан, тоест това не е специфично само за България или за определени райони. Казват, че там където иглолистните видове са завзели територия на широколистните дървесни видове се стига до това.
Фокус: На територията на кои горски стопанства са съхнещите гори?
Инж. Дамян Дамянов: Основно съхненето в по-големи мащаби е на територията на стопанствата в Кюстендилска област – ДГС Кюстендил, Осогово, Трън, Брезник, Земен, Радомир. По-малко съхнене има на Витоша. В останалите области също има. В Благоевградска област също има съхнене в няколко горски стопанства, но там не е в много големи мащаби.
Фокус: Какво предприемате Вие от своя страна? Може ли да бъде спасена по някакъв начин гората?
Инж. Дамян Дамянов: Това, което предприемаме е, че до миналата година ние основно усвоявахме изсъхналата вече дървесина. В края на миналата година предвид все пак немалките количества, тъй като при нас тези площи са около 300 000 кубика дървесина, предизвикахме едно национално съвещание по проблемите със съхненето на иглолистните култури. Това национално съвещание стана интернационално, тъй като имаше и представители на Сърбия и Македония, където както казах проблемът е аналогичен. Бяха взети решения с цел спасяване или затруднения на съхненето, защото всички фактори, които споменах благоприятстват развитието на други болести. Там се явява върховият корояд и кореновата гъба. В тази връзка взехме решение да бъде завишена интензивността, тоест в тези култури да се влезе с по-голяма интензивност на сеч, с цел да се осигури хранителна база за тези дървета, които остават след сечта. Вече имаме в няколко горски стопанства такива опитни площи, които сами разбирате, че за 1 година няма как да покажат дали това е верният път, но аз мисля, че това е единственият начин, по който можем да забавим процеса и да оздравим самия дървостой, съобразявайки се с неговото състояние. Това е основната мярка, която предприемаме. Втората мярка е, че приоритетно във всички стопанства, в които има съхнеща дървесина се усвоява първо съхнещата дървесина, без да се задействат зелени насаждения, с цел максимално бързо изчистване на площите, които са засегнати от съхненето.
Фокус: Тоест Вие правите всичко възможно и няма друг начин за справяне с този проблем?
Инж. Дамян Дамянов: Друг начин за справяне с проблема няма. Другата мярка, която е задължителна и по законовата уредба е, че след освобождаване на площите правим инвентаризация и се проверява в рамките на 1-2 години, там където има достатъчно силно естествено възобновяване толерираме местните видове, а там където е недостатъчно организираме залесяване, което на повечето места ще бъде с местните широколистни видове, чието място е било заето преди време от иглолистни видове.
Фокус: Каква е площта на вековните гори на територията на Югозападно държавно предприятие?
Инж. Дамян Дамянов: Това, което сме обособили в момента като вековни гори или гори във фаза на старост са 21 000 хектара, което представлява горе долу 20% от общите гори във фаза на старост в страната. Искам да подчертая, че това са гори, които са включени в европейската мрежа „Натура 2000“. Тоест ние имаме една допълнителна защита на горите, които са останали в момента в естествения им вид. Разбира се, извън тези площи в „Натура 2000“ има допълнително такива гори, които ще бъдат инвентаризирани и по-нататък ще бъдат взети мерки за тяхното запазване. Разпределено по области за Благоевградска област вековните гори са 11 000 хектара, Софийска област – 4 300, Пернишка – 900, Кюстендилска 4 100 и вече в областите, в които имаме по-малко стопанства – Ловеч – са 23 хектара, а Пазарджик са 121.
Фокус: На територията на кои горски стопанства са вековните гори в Благоевградска област?
Инж. Дамян Дамянов: В Благоевградска област вековни гори има в стопанствата Гърмен, Гоце Делчев, Струмяни и ловно стопанство Дикчан. Основно в областта по долината на река Места са иглолистни смърчови насаждения, които са над 140 година, а по долината на река Струма има букови насаждения, които са на същата възраст, а дори и по-стари.
Фокус: Как върви закупуването на дърва за новия отоплителен сезон?
Инж. Дамян Дамянов: Закупуването на дърва като традиция към момента е слабо, тоест това е процес, който ние не можем, въпреки нашето желание и опити да премахнем първо кампанийността на цялата тази дейност от една страна и от друга страна да използваме добрите летни и есенни месеци. По традиция нашите сънародници тръгват да търсят дърва след края на септември месец, след като приключат дейностите по градини и т.н. Имаме разчет 220 000 кубика, което сравнено с миналогодишното ползване, което е 150 000 кубика, мисля че е достатъчен. Към момента сме снабдили населението с 40 000 кубика дърва за огрев.
Фокус: Какви са цените съответно на отделните видове?
Инж. Дамян Дамянов: Цените са такива, каквито бяха и миналата година, няма покачване. Когато са от склад широколистните дърва са между 32 и 38 лв. без ДДС в различните горски стопанства. Иглолистните дърва са 25 лева, а продажбата „на корен“, тоест когато хората сами берат дървата, цените са определено доста по-ниски – някъде от 5 до 12 лв. Дори сега имаме едно решение – там където за хората представлява интерес повредената иглолистна дървесина ще я пуснем за населението на цена от 1 лев, с цел по-бързото й усвояване.
Фокус: Кога е пикът на купуването на дърва?
Инж. Дамян Дамянов: Ние искаме и се опитваме това да става ритмично, но мисля статистиката показва, че през октомври месец най-много хора се запасяват с дърва за зимата. Имаме готовност и по всякакъв начин се стараем да облекчим хората, поне с организацията, във връзка с добива на дърва.
Натали СТЕФАНОВА