Ванга още сбъдва желания
Хиляди хора пускат листчета с пожелания в дървените урни на църквата „Св. Петка“
Ванга продължава да сбъдва желания и да лекува от отвъдното 20 години след смъртта си. За много хора православният храм „Света Петка“, построен от пророчицата в Рупите, е последна надежда. Затова на входа на църквата са поставени четири дървени урни. Вярващите записват на малки бели листчета своите съкровени желания и ги пускат през процепа. Молят се за здраве, късмет, благополучие. Специална кутия има за тези, които се надяват на рожба.
Често хората се връщат месеци по-късно, за да запалят свещ и да благодарят, че желанието им се е сбъднало.
Вдясно от храма „Света Петка“ се намира гробът на пророчицата. Засаден е с нейните любими цветя и постоянно има запалени свещи. Къщата в Рупите, където Ванга е живяла и помагала на хората, сега е отворена за посетители. Постройката е малка и уютна. Под покрива се вие малка асма.
Стаите са непокътнати от деня, когато Ванга напуска този свят. Усещането е, че и сега там витае духът на проницателката. Гостите могат да разгледат цялата къща, но не е позволено да се влиза в стаите. Мястото, където Ванга е гледала в миналото и бъдещето, е напълно запазено. Кандилото на ясновидката се намира в същото помещение и още свети. Там е и любимото й кресло. Над него е закачена икона. Църковни предмети са наредени в цялата къща. Чистотата е безупречна, нещо, на което пророчицата много държала.
Местността Рупите е специална за Ванга. Там тя черпи сили да продължи мисията си в най-тежки житейски моменти.
Здравето на проницателката е силно разклатено, когато Държавна сигурност прави обиск в дома й през 1975 г. Ченгетата обръщат цялата къща с главата надолу. Какво търсят – не става ясно.
„Тогава на Ванга й стана лошо и припадна – разказа пред „България Днес“ доктор Тотка Лазарова. – Вдигна високо кръвно – 200 на 100. Плачеше и не отговаряше на въпроси. Имаше световъртежи и залитания. Отидох при нея на място след обиска. С медикаменти свалихме кръвното и я успокоихме за момента.“
Налага се Ванга да продължи лечението си в Първа градска болница в София. Там я посещава Людмила Живкова. Дъщерята на Първия в държавата обещава, че повече никой няма да я притеснява. Малко по-късно проницателката е изписана и се връща в Петрич. Но отказва да влезе в къщата, преди всичко да бъде подредено и поставено на място. Точно там, където е било преди обиска.
„Лично събирах разхвърляните дрехи в дома на Ванга след инцидента – разказва Анета Божикова, съпруга на тогавашния кмет на Петрич Стоил Божиков. – Трябваше всичко да изглежда непокътнато. Иначе тя нямаше да се върне отново в къщата. Много внимателно събрахме и подредихме вещите.“
Анета и Ванга стават близки приятелки. Стоил Божиков, който е известен в града като Малкия Ленин, също често навестява гадателката. Когато осиновеният син на Ванга Димитър се жени за Здравка Методиева, Стоил им става кум.
Вангелия обича да общува с приятелки от Петрич. Когато е в настроение, разказва вицове и забавни случки.
„Познавам я още от годините на Втората световна война – разказва Николина Митушева. – Ванга дойде в Петрич от Струмица, когато бях дете. Беше обута със сандалки, изглеждаше млада и жизнена. Къщите ни бяха близо една до друга и Ванга стана близка с майка ми Мария. Пророчицата живееше със сестра си Люба, която е по-малка от нея. Винаги вървяха заедно. В началото хората не вярваха много на предсказанията на Вангелия. Милицията беше особено подозрителна. Но нещата бързо се промениха. Това, което тя предричаше, се оказваше вярно. Когато американците бомбардираха София през 1943 г., в Петрич се подготвяше евакуация. Хората се страхуваха, че бомбите ще завалят и тук.
„Никъде нема да пращаш децата, в Петрич са на сигурно место – каза Ванга на баща ми Коста. – Този град се пази от св. Петка. Тя стои с кръст над града и го брани. Нито бомбардировка ще ни удари, нито земетресение.“
През целия си живот Ванга има особено отношение към Русия. След разпадането на СССР изглежда, че Москва няма да стане отново световна сила, но проницателката е на друго мнение.
„Ванга предупреждаваше да не говорим срещу Русия – спомня си Николина Митушева. – Казваше, че ще дойде ден, когато тази държава пак ще помогне на България в труден момент.“
„С руснаците сме братя – обичала да казва Ванга. – Една кръв сме. Човечеството ще мине през тежки моменти, но хората не трябва да живеят в страх. Най-трудно ще бъде, когато водата на планетата стане кисела. Но и това не означава край. Животът няма да изчезне ей така изведнъж.“
Be the first to leave a review.