Признание! Константин Пашкулев написа рецензия за романа на Веселин Стаменов „Корупция – Кървава власт, част 2“

Втората част на романа „Кървава власт“ на доказа­лия се в годините неврокоп­ски писател Веселин Ста­менов представлява един своеобразен апогей в твор­чеството му. Искам да се застраховам обаче – досега и засега, защото не се знае какви ще бъдат бъдещите му белетристични продукти!

Ако трябва да озаглавя критическия си материал с едно рецензионно заглавие на втората част, то бих ци­тирал големия ни белетрист, поет и издател Иван Гранит­ски, чиято сентенция е „Гьон­суратлъците на прехода“.

Продължението на „Кър­вава власт“ показва едно градиращо развитие в из­граждането на образите на „прехода“. Те представля­ват един български вариант на трансформациите. Чрез нетривиалното продължение на изграждането на образите, Веселин Стаменов се докос­ва до типичното посттотали­тарно българско отклонение от изначалната хармония на типичния ни етнопсихологи­чески модел.

По съвсем пър­вичен (и вероятно чрез неосъзнат, а вътрешнопсихо­логически усетен начин) авторът е представил ге­роите си в тра­диционната за християнската религия система на грехопадение­то. Отрицателни­те герои са пред­ставени отново (но този път още по-градирано), като противопо­ложни реално­сти на изконния ни ценностен свят. Те притежават тотално об­ратната вътрешна йе­рархия на българското битие и съзнанието им е с диаме­трално про­тивоположен строеж, в сравнение със строежа на изначални­те български патриархални ценности.

В продължението на „Кър­вава власт“ авторът показва каква може да бъде най-ра­дикалната победа над злото чрез изобличаване на не­говата празнота и небитие. Чрез изобличаване на пус­тотата и нищожеството на всички зли страсти.

Втората част на романа внушава идеята, че злото съблазнява човека, но то съвсем не е съблазнително. Съблазнителността на злото е измама и илюзия и всички сили на духа трябва да бъдат насочени към изобличаване на тази илюзия. Защото дя­волът е бездарен, празен и досаден.

Поантата на втората част на „Кървава власт“ на писа­теля Веселин Стаменов (спо­ред мен), е че ни една страст няма битие в края на своето осъществяване. В иманент­ното си развитие всяко зло изяжда само себе си, по на­чин, който показва своята пустота.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене