Признание! Константин Пашкулев написа рецензия за романа на Веселин Стаменов „Корупция – Кървава власт, част 2“
-
- август 19, 2016
Втората част на романа „Кървава власт“ на доказалия се в годините неврокопски писател Веселин Стаменов представлява един своеобразен апогей в творчеството му. Искам да се застраховам обаче – досега и засега, защото не се знае какви ще бъдат бъдещите му белетристични продукти!
Ако трябва да озаглавя критическия си материал с едно рецензионно заглавие на втората част, то бих цитирал големия ни белетрист, поет и издател Иван Гранитски, чиято сентенция е „Гьонсуратлъците на прехода“.
Продължението на „Кървава власт“ показва едно градиращо развитие в изграждането на образите на „прехода“. Те представляват един български вариант на трансформациите. Чрез нетривиалното продължение на изграждането на образите, Веселин Стаменов се докосва до типичното посттоталитарно българско отклонение от изначалната хармония на типичния ни етнопсихологически модел.
По съвсем първичен (и вероятно чрез неосъзнат, а вътрешнопсихологически усетен начин) авторът е представил героите си в традиционната за християнската религия система на грехопадението. Отрицателните герои са представени отново (но този път още по-градирано), като противоположни реалности на изконния ни ценностен свят. Те притежават тотално обратната вътрешна йерархия на българското битие и съзнанието им е с диаметрално противоположен строеж, в сравнение със строежа на изначалните български патриархални ценности.
В продължението на „Кървава власт“ авторът показва каква може да бъде най-радикалната победа над злото чрез изобличаване на неговата празнота и небитие. Чрез изобличаване на пустотата и нищожеството на всички зли страсти.
Втората част на романа внушава идеята, че злото съблазнява човека, но то съвсем не е съблазнително. Съблазнителността на злото е измама и илюзия и всички сили на духа трябва да бъдат насочени към изобличаване на тази илюзия. Защото дяволът е бездарен, празен и досаден.
Поантата на втората част на „Кървава власт“ на писателя Веселин Стаменов (според мен), е че ни една страст няма битие в края на своето осъществяване. В иманентното си развитие всяко зло изяжда само себе си, по начин, който показва своята пустота.
Be the first to leave a review.
