Катя Кирянова разсмя и разплака гостите на пенсионерски клуб “Еленово”, кръсти го “Клуб на радостта”

Кирянова посети клуба по покана на Павлина Теова, председателят на общинското сдружение на Съюза на пенсионерите  и ръководител на пенсионерски клуб “Еленово”

Катя Кирянова е родена на 29 октомври 1947 година в Петрич. Завършва детска педагогика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Омъжва се в Марикостиново, където работи като учителка и директор на детска градина, а последните 10 години преди пенсионирането е директор на училище „Европа“ в Петрич. Автор е на над 25 книги, от които 15 за деца и 10 за възрастни, и на текстове за над 300 песни. Кирянова е един от създателите на фестивала „Пирин фолк“ в град Сандански.

Преди да започнем разговора с великата поетеса Катя Кирянова, ще споделя пред многобройните ни читатели, че екипът на Топ Преса е фен на нейното творчество. Ноември месец, миналата година, записвах интервю с Георги Гоцев, мой стар приятел, приятел и на Топ Преса. Човека сподели, че има нова страхотна песен “Родова Памет” по текст на Катя Кирянова, но все парите не достигат за да направи видеоклип. С Георги Гоцев сме приятели от 20 години… Имаме една много забавна случка от онова време, когато след един благотворителен концерт в Сандански на който пя той и аз с моите момчета. Нали знаете, че най-бедните рапъри в света са българските, та аз и бандата ми бяхме тръгнали за гарата след концерта. Той предложи да ни закара до Благоевград с чисто новият си Москвич „Алеко“. След като Гоцев разбра, че сме и от един квартал, реши да ни почерпи в едно крайпътно заведение. Месеци наред след това се фуках, че съм се возел с Георги Гоцев и че ни е черпил картофи със сирене и черен дроб. Като ми сподели, че не може да отдели средства за клипа си помислих, че сега мога да му върна жеста… Да видео клиповете са скъпи, ангажират се доста хора и е нужно много време за организация и монтаж. Но Топ Преса разполага със страхотен екип от професионалисти, за нас не е важно колко средства, време и усилия ще си хвърлят по време на работния процес. Важен е крайният продукт. Реших че мога да направя видео клип и му предложих. Като първоначално идеята ми беше клипа да е по статичен на сцена или във “Вароша”. Но когато г-н Стаменов, чу песента, каза: Тази песен, с това изпълнение и този текст заслужава професионален видео клип. Г-н Стаменов покани баща и син Гоцеви в с. Делчево, където пред камината на популярната гостилница “Шапковатъ Кръчмъ” бе заснет видео клипа. Димитър Серафимов вдигна дрон над с. Делчево, което направи кадрите в клипа неописуемо красиви. От тогава екипа на Топ Преса иска да се запознае с Катя Кирянова, поетесата написала текста на песента “Родова Памет”, която разплака хиляди слушатели.

Г-жо Кирянова, как се чувствате тук в пенсионерски клуб “Еленово”, залата беше препълнена, много хора искаха да се срещнат с вас, да се запознаят с човека “Катя Кирянова”

– В такива моменти съм много положително настроена, защото виждам познати хора, хора на изкуството, мой преподаватели, певци, художници, имаше и полковници и подполковници, които бяха дошли да се видим и да поприказваме  Тези срещи са много положителни и полезни за двете страни. Те научават от автора някои неща от личният му живот от радости и от несгоди. Пък аз научих новости за хората, запознах се с една учителка която също пише. Даде ми една книга поетична, от гоцеделчевския регион, тя също много мил, фин човек… Сродни души видях, срещата беше много приятна.

Как успяхте в рамките на няколко   минути хем да ги разплачете, хем да ги разсмеете?

– Ааа да това е много интересно 😉 Да имам тази способност, когато ме и тъжно дори и да запея, даже се опитахме и да пеем с Христинка (Христина Маркова). При себе си сама умея да балансирам  настроението. Когато много ми е тъжно, бързо преминавам в друго състояние, защото се получава срив след много тъга.  Усетих, че хората в залата започнаха да подсмърчат и да съпреживяват и реших да го ободря  с нещо по различно, с малко сатира и хумор. Това често го правя, мой принос  е за съхранение, а и не само на мен и на психиката ми, а и на хората около мен. Много пъти съм била канена да разведря някъде обстановката, след тежко преживяване, заболяване… Отивам и със смях и с песни, шеговити неща… балансирам просто настроенията. Това си е мой личен метод.

Имате много текстове на песни, които карат човек да “настръхне”, такава е песента на сем. Гоцеви  “Родова Памет”. Песен на която Топ Преса подари страхотен видеоклип. За съжаление издателя на Гоцеви не им разреши да пуснат клипа в телевизиите и сега той се гледа само в интернет. Разкажете ни за текста на “Родова Памет” и как чувствате това, че ние искахме да направим подарък и да популяризираме страхотната песен, но не беше прието така от техния издател.

– Аз мисля, че там е походено съвсем по различен начин. Жалко, че някой хора гледат само комерсиалната страна, когато се ражда нещо. Аз никога не мисля какви пари ще ми донесе, аз съм автор на повече от 300 песни. Но тази песен, честно казано я писах за Илия Луков и  Любка Рондова, светла и памет. Любка плака, когато беше в журито на “Спомен за Егея”, а всички знаем нейната лична драма. Тя е от Костурско, бежански род… Обикаляла по света и пак се върнала в България, за да изпее най- хубавите си песни на родна българска земя. Тя беше много фин много мил човек. След изпълнението на Владислав Вълчев, ме намери в публиката, прегърна ме и се разплака на рамото ми. Плачеше, защото в “Спомен за Егея”, съм събрала в три куплета и един припев цялата житейска драма на тези хора, прокудени от родните им места, оставяйки домовете си, опожарени, съсипани, стоката им имотите им… и прокудени с една бучка в ръце, от родните им места. Всъщност много хора в Петрич, а и изобщо в България са бежанци и тази песен много им харесва. Аз исках по една стара снимка, да накарам народа да не забравя… Родова памет да си остане този жесток момент от  нашата история, драматичен… И сега виждам, че се повтаря в други държави и аз много страдам за тези хора, потеглили с гумени лодки, обръщат се, давят се   но само да избягат от  ужаса на насилието, което нашествениците правят. Те не жалят деца, баби, старци… всичко под нож. Наскоро, четох за едни младежи, които живи са изгорени, за това че са карали родителите си да напускат тези места.   “Родова Памет”, аз просто отдавна живея с тази мисия, защото дядо ми също е прокуден и родът ни е останал тук по българските земи, но старите снимки са нещо,  като реликва в много къщи. Запазена е снимката с къщичката и целият род е сниман.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса