Само в Топ Преса – координаторът на партия ДОСТ – Благоевград, Мехмед Хаджи: Главният изпит ще са изборите!

Лора ФИЛЕВА

„Трагедия“

„Притеснително“

„Нещо много лошо“

Това ще чуете от жените, седнали пред шивашкия цех в село Лъжница, малко след края на работния ден. От баба Фатма в село Плетена, от Ахмед Абдурахманов, имам на Сатовча. От Вайда и Ати­дже в Корница.

Седмица след събитията в Турция, хората в помашки­те села край Гоце Делчев и околността осъждат опита за преврат. Говорят предпазливо и с притеснение. Плаши ги не­известността. Страха от граж­данска война. Вълнуват се, защото за тях Турция е близко – повече емоционално, откол­кото географски.

Почти всеки има роднина там – изсе­лил се покрай „Въз­родителния процес“, или икономически емигрант.

Корница, Брезни­ца и Лъжница са близки села, раз­пръснати по ниски хълмове, на няколко километра от град Гоце Делчев.

„Ние сме с много ясна позиция, ви­наги сме твърдели това нещо. Ние сме за избраното демократично правителство, за демократич­но избрания президент в Тур­ция.

Винаги сме с турския народ. Те казаха на целия свят, че не искат превратаджии, не искат хунта, а си искат демократич­но избрания президент и пра­вителство да ги управлява. И това го показаха много ясно на света“, коментира по теле­фона Джелял Фаик, главен се­кретар на Мюфтийството.

По думите му няма така­ва друга „хунта в държавата, която да се опитва да упра­влява“. „Поздравления за тур­ския народ, който даде един хубав урок на целия свят как народът може да бъде консо­лидиран и да противостои на армията. Или на част от хора­та, които са вътре“, казва още Фаик, който е на посещение в Анкара, планирано преди опи­та за преврат там.

Още в първите часове след събитията от миналата сед­мица от вероизповеданието изпратиха декларация в под­крепа на президента Ердоган и осъдиха опита за преврат. Фаик отказва „да даде оценка на чужд държавен глава“, по­питан за обвиненията срещу турския президент в недемо­кратичност.

В Корница живеят над хиля­да души. Вайда е възрастна жена, облегнала се на тъм­носинята ограда на лавката, която държи в селото. Усми­хва се. Атидже е нейната бра­товчедка, седнала на пейката отпред. Показва ръцете си – черни (не иска снимки нито на тях, нито на лица­та). „Това е катран. Той полепва“, казва Вайда за братовчед­ка си и оправя ша­рената си забрадка. Атидже поглежда отново ръцете си и ядосано и забърза­но обобщава:

„Притеснението ми е, че не са ми платили парите за тютюна от минала­та година. Ей този тютюн там аз съм го нанизвала“, казва жената.

„Пенсията там е 700 лв. Два апартамента имат, къща си имат, парцели, добре са. Аз ходя там само по месец на годината през зимата“, раз­казва още Атидже. Нейният брат и други роднини живеят близо до град Маница, Измир, приютил и други хора от близ­ките села. Атидже и брат й се чуват в нощта на размирици­те. След полунощ, ходжата на Маница призовава хората да отидат до града и да подкре­пят Ердоган.

Близките на Атидже изпъл­няват повелята и отиват. За­щото харесвали турския пре­зидент, както и повечето хора там. Заради икономическото благосъстояние.

Хората тук пестят оценки за действията, които Ердоган предприема. „Той в момента е много силен, той е най-сил­ният лидер в Европа и Близкия Изток, който е избран демократич­но. Трудно ми е, не мога да го осъдя защо прави така с тези хора, не знам какво те са му направили. Може би прекалява. В момента иска да по­каже характер, пред­полагам… може би той загуби позиции в Сирия, където станаха тези истории с кюрди­те и сега по този на­чин иска да покаже на света, че е силен ли­дер и има място в световната политика“, казва 50 годишният Мехмед Боюкли. Той е седнал във фотьойла в хола си в къ­щата си в Брезница – най-голя­мото село в района с близо 4 хиляди души население.

Пред Боюкли е компютър (не слуша новини, а ги чете в интернет), а зад него библиоте­ка с книги. И той потвърждава, че хората от селата са настро­ени положително към Ердоган заради икономическите въз­можности, които получават там. И каквито не вярват, че ще имат в България.

„В България има криза, няма какво да се лъжем. Ние сме Европейски съюз, ние сме де­мокрация, но може би показна демокрация.

След като хората бягат на­вън, трябва да си зададем въпроса защо? Кои са места­та, където навлиза фундамен­тализмът, независимо дали ислямски, болшевишки, хрис­тиянски или националистки? Това са онези места, където хората не ги считат за хора“, казва Боюкли, който е работил дълго време като строител. Един от двамата му сина ра­боти в чужбина. Не смята, че случващото се в Турция ще се отрази вътрешно политически у нас. Боюкли казва, че „хората по селата са в гето“.

Капсула, в която много труд­но може да бъде допуснато влияние отвън. Но и от която трудно се излиза.

Заради постоянните дейст­вия срещу общността – зако­нодателни инициативи (като закона за забрана за забулва­не, така и действията на про­куратурата и ДАНС в Пазар­джик) . „Това е насаждане на омраза. А омразата не ражда нищо добро“, казва имамът на Сатовча Ахмед Абдурахманов. Той беше подсъдим по пър­вото дело срещу 13-те имами, което завърши само с една осъдителна присъда срещу Ахмед Муса. Казва, че това е било като връщане на кому­низма за мюсюлманите, а за него – е било „огромно разоча­рование“. По думите му всеки път преди избори политиците вадят „религиозната карта“.

„Единственият начин, по кой­то сме интегрирани в държава­та, то е чрез администрацията, представена от ДПС“, казва Боюкли. По думите му гласува­нето за партията на Ахмед До­ган е „стокхолмски синдром“.

Нито той, нито хората по се­лата обаче говорят за алтерна­тива.

Нито за ДОСТ, чиито структу­ри все още се оформят.

„Без да го има ДОСТ, ДПС губеше подкрепа на твърдия си електорат. По няколко при­чини, някои от тях, свързани със самата политика на ДПС, други с цялостната междуна­родна обстановка и икономи­ческа криза. Основната част от хората, които напускаха страната донякъде чувстваха причината в партията, която ги представлява, или по-скоро в неспособността да им пред­ложи поне минимум условия за оставане“, казва местният координатор на ДОСТ Мехмед Хаджи. Той за кратко е бил член на ДПС, но много бързо се е отвратил. По думите му партията на Лютви Местан, която все още не е получила регистрация от съда, набира бързо симпатизанти и за ня­кои хора ще бъде последната надежда.

„Когато започне истинската партийна дейност ще си про­личи. Главният изпит ще са изборите“, казва Хаджи. Дълго време той е бил имам на село Брезница. Сега е на 38 години. Той мисли, че събитията в съ­седната държава едва ли ще се отразят на вътрешнополи­тическия живот.

„Фактът, че анализаторите не са на едно мнение означава, че и хората не са на едно мне­ние и оценката им няма как да бъде еднаква. Но ако трябва да се обобщи, то е, че може би е дошъл краят на възможност­та военните по недемократи­чен начин да установяват кон­трол върху властта където и да било, не само в Турция.

Тоест демокрацията има своите средства и способи за установяване на една или дру­га власт, тоест една или дру­га партия печели избори или прави коалиция, установява определена власт, хората да­ват оценката си за тази власт на следващите избори и така един процес, който ни е вече добре познат от 25 години. Но явно там много фактори са довели до това да се стигне до опит за нещо по-различно“, казва още Хаджи.

A каква е надеждата за хора­та в региона?

„Мислите ли, че има надеж­да?“, пита Ахмед Абдурах­манов, имамът на Сатовча. Започва да се смее с глас. „Терминал 1 и Терминал 2, как­то го пишат“. След това със спокоен тон казва: „Едно от ислямските качества е че чо­век трябва да е оптимист, да е добронамерен, но преходът вече е 25 години. Имаме ли на­предък?“.

С любезното съдействие на КАПИТАЛ