И магистрала „Струма“ влезе в капана на жалбите за отчужденията

Довършването на магистрала „Струма“ в района Кресна влезе в капана на обжалванията от собствениците на отчуждени имоти. Това стана ясно от думите на регионалния министър Лиляна Павлова по време на парламентарния контрол в края на миналата седмица, пише вестник „Сега“.

До момента са връчени отчуждителни документи на над 5000 собственици, през чиито терени трябва да мине трасето на участъка от Кресна до Сандански. Според министър Павлова този проект е готов и има избран изпълнител, но за съжаление „някои от обжалванията са насрочени за пролетта на 2017 г. да бъдат гледани като дела“. Според работата по отсечките, по които няма дела и е постигнато съгласие със собствениците, строителите могат да започнат работа до края на август.

Строежът на почти всяка магистрална отсечка е съпътстван от тежки отчуждения и спорове със собствениците. Най-големият проблем от последните вече завършени обекти беше северният скоростен път на София. Там закъснението дойде от ниските оценки на имотите. Проектът се „отпуши“ едва след стотици съдебни дела и след като обезщетенията за собствениците бяха вдигнати значително.

Оставащата част от магистралата до Гърция между Благоевград и Сандански от общо 62 км е разделена на 4 подучастъка. Благоевград-Крупник е с дължина от 12.6 км, предвиденият тунел при с. Железница е около 2 км, Крупник-Кресна е с приблизителна дължина 21 км (през Кресненското дефиле), а Кресна-Сандански – 23.6 км.

Най-тежкото трасе – това през Кресненското дефиле, няма шанс да се строи преди 2018 г. Дотогава предстои да се разработят четири варианта за трасе, да се направят проучване и оценка за въздействие върху околната среда. Следват обществени обсъждания и проектиране на окончателно избраното трасе. Павлова се надява повечето задачи да се изпълнят до края на тази година, така че догодина да се направят проектите.

Междувременно България трябва да съгласува избрания вариант за това откъде ще премине магистралата в дефилето с Европейската комисия (ЕК). Той ще бъде изпратен в Брюксел догодина. Това се налага, защото финансирането по довършването на магистралата е по оперативна програма „Транспорт“ за периода 2014 -2 020 г. „Предвидени са 673 млн. евро, или 1.3 млрд. лева за всички отсечки“, увери Лиляна Павлова. Според нея до началото на строежа през Кресненското дефиле би трябвало да се завършат другите 3 подучастъка.

Първоначалният вариант за дълъг 15 км тунел през Кресна отпадна и беше предложен проект с редуващи се къси тунели и виадукти. Една от възможностите за преминаване на движението е платната на магистралата в двете посоки да се разминат. Затова Павлова обясни, че четирите варианта включват част от сегашното трасе на път Е-79, успоредно на това шосе, „под него или встрани от ската“.

Спешни мерки за пътна безопасност предприемат регионалното министерство и КАТ в района на Кресненското дефиле заради многото катастрофи. Предвижда се поставянето на нови знаци и живо патрулиране в района, съобщи Лиляна Павлова. В отговор на депутата Настимир Ананиев от Реформаторския блок обаче тя обясни, че вариантът с поставяне на разделителни колчета и фрезоване на асфалта не е одобрен от експерти по пътна безопасност – създавали повече рискове и биха спрели преминаването на линейки.

ИЛИНДЕНПРЕС