Рамазан в Рибново: Смирение, молитва и пост

Месецът е мерило дали не имитираш исляма, смятат местните

Наричат Рибново шареното село. Но не само заради цветните шалвари и забрадките на жените. Високо в Родопите има място и за пъстра култура. На 30 км от Гоце Делчев традицията и  обичаите са все още живи, аморалът и патриархалните ценности са закон. И въпреки че големият град е далеч, днес в Рибново живеят почти 3000 души,
всичките българомохамедани. Признават, че думата „помаци“ ги обижда и не се опре-
делят нито като турци, нито като българи. Ако през есента и зимата е шумно и весело, през лятото времето в Рибново сякаш е спряло. Както казват местните – по време на Рамазан в Родопите е тихо, а ежедневието е едно и също – труд и молитва. Свещеният Рамазан е нещо велико за нас, защото, когато човек говее, изпълнява една длъжност. Тази длъжност, като задължение, остава между човека и Твореца. Никой друг не знае какво върши В средата на месец Рамазан на молитва и смирение са се отдали и в семейството на Недим и Айше Мусанкови. Те разказват, че 30-те свещени дни са истинско изпитание за всеки вярващ мюсюлманин. По думите им по това проличава дали истински спазват религията или само имитират исляма. Рамазанът е мерилото.
Освен за душата месецът е мерило и за физиката. Причината се крие в така нареченото говеене. „Говеенето означава да се въздържаш от храна, от пиене, от съвкупление, говоренето на лоши приказки. Началото започва в три часа и тридесет минути и продължава до девет и тридесет“, обяснява Недим Мусанков. „Откакто се помня, от както ми се полага този месец, аз го спазвам. Никога не съм си оставила Рамазана. Ако някой ден съм се почувствала по-зле – оставям го и после
го наговявам“, разказва Айше Мусанкова. „Общо взето ние сме свикнали с това нещо. Синът ми е на 13 години и той кара рамазан“. „Още от малък като започнеш и по-лесно се свиква, като по-голям няма да ти е трудно“,казва момчето. „Ти като му обясниш на определена възраст, че днес вече трябва да спазва Рамазан или намаз, или други работи в исляма, няма проблем“, убедена е Айше и продължава: „Не ги насилваме, както казват някои. Не! Малката ни дъщеря ходи на детска градина и много пъти казва, че иска да отиде с шалвари. Като й кажа: „Няма как да отидеш на детска градина с шалвари!“ се приключва с въпроса. В момента тя е с шалвари. Това ни е традиционната носия, това не е ислямска носия, това е нашата традиционна носия. Ислямсата носия я знаете – хиджаб, забулване, бурки при нас не се използват“, разказва още Айше.

Жителите на Рибново – хора с пъстра душа
След повече от 12 часа без вода и храна е време за вечеря в джамията, известна като ифтар. След вечерята следва молитва, която Надим и 13-годишният му син не пропускат.
„Много от родителите започват да обясняват на децата си какво е религията. 70% от децата, които се хранят тук говеят“, казва Недим.
Краят на намаза поставя началото на семейната вечеря. Затова Надим и синът му бързат да се приберат, за да седнат на трапезата. Час преди полунощ Рибново все още не спи. Джамията в центъра започва да се пълни с хора и е време за поредната молитва.
„По наши наблюдения, не може да се каже, че хората са безгрижни към това нещо или безотговорни. Има доста хора, които са се отдали на Твореца, на Създателя и изпълняват тази заповед. Да, естествено, че има и млади, и по-възрастни, чиято вяра е по-слаба и казват, че не могат да търпят, не могат да издържат и продължават светския си живот. Децата свикват от малки с религията, така че, когато пораснат за тях това не е никаква трудност.“
След час и половина намаз идва време за сън, но за кратко. Всеки ляга, отмаря по малко и пак става, яде, подготвя се и отива на молитва в 3.45. А за да няма успали се, грижа полагат 12 младежи от селото. В 02:30 през нощта тъпани разцепват тишината в Родопите. Това е и последната възможност за хранене. Следващото ще бъде след повече от 12 часа.
„Всяка година се организираме и събуждаме хората за закуска, за да може да говеят през месец Рамазан“, разказват момчетата. Те не подминават къща, а тъпанът бие, докато на прозореца не се появи светлина.
Семейства като това на Недим и Айше не се оплакват. Признават, че религията все още е едно от малкото неща, които ги крепи, защото много хора в Рибново оцеляват с пари от чужбина. „Всичко идва от чужбина. Масово, последните няколко години, хората излизат от България, защото няма работа тук“, казва Недим.
„Той две години беше в Германия. След известно време решихме и аз отида. 9 месеца стоях там, за да взема борса. Но сега съм си при децата. Не ги карам на полето да работят, да копаят. Предпочитам да ги оставя сами, отколкото да ги карам с мен на полето, да ми реват, да ги бия и т.н.“, казва на свой ред и Айше.
И така, в шареното Рибново често ежедневието е сиво. След края на Рамазана на дневен ред е само трудът на нивата. Затова всички тук очакват с нетърпение есента, когато гурбетчиите се прибират и семействата се събират. И въпреки, че често определят жителите на Рибново като странни, те се наричат просто хора с пъстра душа.