Татко, защо са толкова големи циците ти???

Жено, която си облякла само черно тиксо и си наметнала живо дете – като аксесоар на неокласическото и всевъзможното родителство

Трябва да го знаеш, жено – циците ти са невиждан провал. Не искам да съм груб и наистина съжалявам да го чуеш, но са провал не защото си специално избрана от съдбата. А защото сама избра да ги провалиш, като ги показа не другаде, а точно на „София прайд”.

Мъчно ми е, представа нямаш колко ми е мъчно – не за теб, а за тях. Защото ги гледам и предпочитам да стоя на километри далеч. Гледаме ги – аз и моите братя по цици, и съвсем не искаме да плуваме в тях. Гледаме ги и дори не ги виждаме. Гледаме ги и си мислим за нещо като комунизъм. А това, ще признаеш, жено, е еротичното дъно за всяко едно зърно, при това на прилична възраст.

Женски гърди и фантазии за нещо като комунизъм – това, също ще се съгласиш, прилича на великата победа над сексизма и началото на следващата нормалност. В която вече няма да посрещат от кръста нагоре и от която е отпаднал въпросът за правото на вкус кой какви ги харесва. Вместо него се е появило едно неприятно предусещане, че следващите нормални мъже няма да дават пет пари за бюст само по тънки ивици тиксо. А ненормалните ще търсят изгубения свят, в който военната служба продължаваше между 2 и 3 години. Но и нормални, и ненормални еднакво няма да си помислят да ги докосват – точно пък твоите, жено.

По дяволите, само виж какво ни докарахте на главата ти и твоите гърди. Те трябваше да кърмят революцията, но от тях много повече суче невидимата контрареволюция. Те хранят носталгията по гражданството в Народна република България, когато голи гърди може и да не се срещаха под път и над път, но пък на тях се гледаше по друг начин. Хранят носталгията по задължителната казарма, дори по извращенията в нея – това, жено, е заради обкръжението ти на неидентифицирани полови обекти и заради далечната им, но само визуална прилика със стария класически мъж. Това е и заради детето на раменете ти, заради неговото поколение, което ще расте в нормална среда и ще задава нормални въпроси – татко, защо са ти толкова големи циците. Защо са по-големи от циците на мама и как точно избрахте кой ще бъде мама и кой тате – по гръдната обиколка, адамовите ябълки ли си мерихте или хвърляхте жребий.

Но най-много гърдите ти, жено, подхранват фантазиите за твърда ръка, която би посегнала на всичко друго, само не и на тях. А това, жено, вече е политика – само и единствено политика. Ти и твоят облепен като еволюционeн колет бюст точно това ще ни докарате на главата. Да я използваме за мръсни политически фантазии вместо за най-безобидни мръсотии на границата на добрия сексистки вкус.

Не съм сигурен, че ти и твоите различни приятелчета знаете какво точно правите, но го правите така, че завръщането на твърдата ръка да изглежда някак естествено сигурно. Само вие си въобразявате, че вашата нова нормалност е необратима, понеже са ви присъдили няколко служебни победи. И те толкова са ви опиянили, че чак изкачвате армейски паметници и ги украсявате със знамената си.

Опитайте се да изтрезнеете от радикално-талибанската си правота и може да се видите отстрани. Хора, които сами не са спечелили нищо в живота си, са яхнали паметник на истинска армия, и то не коя да е армия, а точно Червената. Имате право да го направите, но само ако победите ви са повече от нейната. Къде обаче са вашите бойци и ще бъдат ли толкова безстрашни, ако вдигнат полицейския кордон. Не казвам, че армията ви е развратна, но твърдя, че е развратена – защото е получавала всичко наготово и не си е мърдала пръста.
Къде са вашите победи – някакви служебни лица, които днес са тук, а утре ще са посланици другаде, ви раздават служебна подкрепа. Но дори това не ви е достатъчно и искате яко преследване на всеки, когото посочите за враг на сексуалния прогрес. Щом сте го нарочили, значи е такъв – вие не може да грешите за нищо. И затова напълно сериозно сте повярвали, че няма мърдане от новата нормалност. Че утре няма да бъде по-различно от днес, че на татко циците ще му растат и ще дават още повече кърма.
Знам, че не го допускате, но задължително се опитайте да си го представите – че утре всичко се обърка и светът тръгне назад, вместо да продължи по вашето напред. Не искам да ви плаша, но е полезно да се почувствате уплашени, защото сами си създадохте немалко врагове. Сами си отгледахте реванша, който като всеки реванш може да се отлага, но не и да се избяга от него. Пък и в крайна сметка никой никъде не е обещавал, че нещата ще бъдат завинаги розови. Като едното нищо могат да си сменят цвета, както голите ти гърди, жено, си смениха предназначението.

Искрено ми е мъчно за тях и по старомодно тъгувам, но се опитвам да се държа нормално. Опитвам се да гледам на тях като на естествена прелест, но виждам само неестествена политика. А това не го заслужават нито едни женски гърди – даже и твоите, жено.

Калин Руменов, novinar.bg, снимка: Фейсбук