Константин Пашкулев – преподавател по български език и литература в село Дебрен – в сензационно разкритие: Повечето преподаватели, присъствали на учителския събор, не бяха „доброволци“, а бяха принудени да присъстват!
-
- юни 28, 2016
И ОЩЕ ПОТРЕСАВАЩИ РАЗКРИТИЯ:
В системата на най-новото българско образование се състоя прецедент – МОН организира в София Първия национален учителски „събор“. Пиша наименованието в кавички, защото много филолози се замислят кой „експерт“ се е спрял на това познато за народа като събитие име, чието лексикално значение е познато като събиране на доброволци, дошли на масова софра с кебапчета, кюфтета, ракия и бира и гарнирано с много народна музика.
В буквалния смисъл на думата това избрано понятие за този форум бе тотално изкривено. 12-хиляди учители от страната не бяха доброволци. Може и да е имало желаещи между тях, но повечето бяха задължени да присъстват. Регионалните инспекторати бяха спуснали квоти за училища и детски градини по колко човека трябва да присъстват. Директорите първо питат за желаещи, ако няма директно назначаваха „делегати“! Какво демократично и общо има това с народната дума събор?
Учителите от Пиринско тръгнаха от 5 часа сутринта, като сборния им пункт бе на магистралата след Дупница. В непоносимата жега те пристигнаха съсипани и половин час трябваше автобусите да паркират сред десетките от цялата страна. Колеги от Варна Бургас и Русе обаче споделиха, че са тръгнали за форума още в полунощ, както и им предстоеше да се приберат в полунощ.
За 14 часа умора и път на учителската гилдия от Пиринско (денонощия за тези от отдалечената част на страната) преподавателите получиха по едно сандвиче – 10 грама шунка в едно хлебче и минерална вода. Явно толкова са били финансовите възможности на министерството по изхранването на съборяните. За сметка на това не бяха спестени разходи по рекламни материали за форума – брошури в хартиени чантички. Не бяха спестени и средства за забавната част на мероприятието – изпълнения на стотина ученици в началото, както и за рок концерт на Данчо Караджов и Тео от Д-2 на сцена, озвучена и осветена като за концерт на западна група.
Приветствената част от президентът Росен Плевнелиев и министър Меглена Кунева бе по-голяма от същинската част и приличаше на партиен отчетен конгрес на Фидел Кастро или Ким Чен Ун. Бяха посочени „приоритети“, с които бъдещото образование ще роди главоломни успехи. Словата наистина прозвучаха като идеологически фойерверки. Шумно и патетично бяха обявени увеличенията на учителските заплати с цели 10%, нещо, за което вчера премиерът Бойко Борисов заяви, че няма средства. Бе отделено и малко време на учители от региони, които да споделят своя „различен опит“ в прилагане на образователните задачи.
Масово бе възмущението на учителите след края на т.н. събор. „Защо е необходимо да се прави такова събитие“ след като вече законът е приет и е неотменен факт“ – гневеше се Галя Тошева от Ловеч. „Обявиха го като дискусия, а не бе обяснен нито един въпрос, свързан с проблемите около новия закон“, коментира Мехмед Бакалов от село Дъбница.
Възпитателката Мая Илиева в село Баничан, която е от Гоце Делчев, и е преподавала в Ангола и Испания, владееща френски, испански, португалски и руски език, лично изчака министър Меглена Кунева пред зала „Арена Армеец“, за да й постави въпроса с непрекъснато увеличаващата се документална бумащина на учители и директори. „На нас, г-жо Кунева, все повече ни се налага да попълваме документи, отколкото да преподаваме и изпитваме!“ Според Мая Илиева просветният министър повдигнала рамене и измънкала, че „ще се мисли по този въпрос“.
Много иронично и даже саркастично учители коментираха характера на проведения „събор“ в зала „Арена Армеец“ като цитираха и перифразираха Шекспир – „Много шум за нищо“ и „Обеден сън в летен ден“.
Be the first to leave a review.
