Най-дълго управлявалият кмет в Кюстендилско
-
- юни 25, 2016
Драголюб Стоянов е най-дълго управлявалият кмет в Кюстендилско. След четвърт век начело на родното си село Драговищица на последните избори Стоянов не се яви и предаде щафетата на новата кметица София Плачкова.
Драголюб Стоянов е роден на 18.04.1949 г. в Драговищица. Основното си образование завършва в родното си село, а след това завършва гимназия в Кюстендил. Отбива военната си служба в Гоце Делчев, откъдето е запазил прекрасни спомени. Започва работа в ТКЗС-то в Драговищица, а от 01.05.1970 г. става секретар на местното читалище “Славчо Темкин”. През 1990 година е избран за председател на временната управа, а след това и за кмет на Драговищица. Винаги е избиран за кмет още на първия тур на местните избори, въпреки че винаги е имал силна конкуренция. Категоричен е, че не би се явил на балотаж. За свой най-добър учител в администрацията сочи Атанас Миленков.
Др. Стоянов има чудесно семейство, което винаги е проявявало разбиране и го е подкрепяло. За него хората казват, че е живата история на Драговищица, и затова очакват след пенсионирането си да направи родословни дървета на местните фамилии, за които в продължение на десетки години събира информация и материали.
Ранна утрин в началото на юни в кюстендилското село Драговищица. Слънцето припича, а във въздуха се носи мирис на зеленина, очакване и надежда. И въпреки че реколтата от „червеното злато“ на региона – черешите, се очертава като много слаба, то работата около традиционната черешова кампания не намалява, а хората от най-голямото село на региона разчитат за почти всичко на един човек – дългогодишния им кмет Драголюб Стоянов, който повече от четвърт век управлява с кадифена ръкавица родното си село и въпреки че от няколко месеца вече е пенсионер, хората продължават да се обръщат към него с уважителното „кмете“.
Изкаралият шест кметски мандата начело на кюстендилското село Драговищица Драголюб Стоянов от 15 май 1970 г. всеки работен ден прекрачва прага на кметството в селото, първоначално като секретар. Дълги години при соца Драговищица е център на селищна система с банков клон, АПК, консервен цех и др. Малко след 10 ноември 1989 г. Драголюб Стоянов оглавил временната управа на Драговищица. А от 1991 година следват номинациите му за кмет и неизменните убедително спечелени избори като номер едно на селото.
БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ ПЕЧЕЛИЛ ВСЕКИ ВОТ.
Можеше да “изръшка” още един мандат, но сам реши и се оттегли. Простичко обяснява рецептата за кметското и изобщо управленското дълголетие:
“Важно е да влезеш във всеки дом, да се срещаш с хората, за да разбереш техните проблеми и да се опиташ да ги решиш. Хората виждат кога едно обещание е изпълнено и кога не е, кога всичко е само на приказки и голи обещания. На такъв няма да вярват”, обобщава Драголюб Стоянов.
И още нещо. През денонощието, докато бил кмет, рядко му оставали свободни минути. Ако сам не си даде почивка. Тогава излизал на двора, в мазето. И почвал да плете кошници от прясно отрязани върбови клонки. Изплел е стотици, повечето от които раздава като сувенир или като работни съдове за бране на череши и ябълки. На всеки гост, приятел, съселянин. Малко преди изборите преди години го посетил тогавашният БСП лидер Михаил Миков. Подарил му картина с надпис “На боеца Драголюб Стоянов”. Кметът му върнал жеста с добре докарана на фасон, саморъчно оплетена кошница. Вътре сложил грозд “Лисича опашка”. Но и тогава, по време на кметуването му, и сега, когато вече е пенсионер, не му остава обаче много време за кошници.
ЗА ДРАГОВИЩЕНЦИ ТОЙ СИ ОСТАВА НОМЕР 1 – КМЕТЪТ.
Преди последните местни избори, след като години наред бе начело на родното си село, неочаквано за съселяните си, изненадващо и за приятелите и колегите, най-дългогодишният селски управник в Кюстендилско Драголюб Стоянов обяви, че няма да се кандидатира за нов, седми мандат, не по здравословни причини. И не обяснява повече, само казва:
“46 ГОДИНИ СТИГАТ!”
“След Драголюб който и да стане кмет на селото, няма да се справя като него. На такъв кмет едва ли ще случи Драговищица някога”, с нескрита носталгия коментират местните. И не го оставят да си пенсионерства и за минутка. Постоянно го търсят.
Наред с кметуването и многото му хобита, сред които кошничарството и фолклорът, бившият драговищенски кмет е един от най-известните овощари в региона, прочут като овощната градина на Кюстендилско, където гледа към 15 декара свои градини. Обработва ги с жена си Блага, а в сайванта до къщата си държи на въоръжение цял арсенал от стълби, някои са високи по 6 метра, за да се катери по дърветата при беритбата.
„За градините ни помагат най-вече внуците през ваканциите“, казва съпругата на бившия селски първенец, която е свикнала да помага без заплата в работата на Драголюб.
Децата на сина му са в САЩ от години, лятото обаче неизменно са в Драговищица.
Иначе съселяните му признават Драголюб като най-добрия производител на бяла череша от сорта “Жълта Драганова”, а в двора му има и асми от прочутия сорт “Лисича опашка”, които в края на лятото провесват гроздове, дълги над 80 см, заради които има и приз „Най-добър лозар“ от Празника на плодородието, организиран всяка есен в Кюстендил, разказва местният журналист, пенсионерът Страхил Шулев, с когото Драголюб Стоянов е работил рамо до рамо няколко петилетки, още когато Драговищица е бил център на селищна система.
Въпреки че не е кмет, хората от Драговищица често го търсят, тъй като той е подвижната енциклопедия на селото. Почти без грешка може да каже граници на имоти, наследници, кои съдебни дела как са приключили, кой кое си взел, каква земя е продадена и ред други неща за Драговищица. Без да поглежда в бумагите, бившият селски управник може да каже коя заповед дали още е в сила, какво да се прави с бездомните кучета, как да се спаси селото от порои в реката или къде да потропат, за да устроят някой беден младеж с работа, че нещата не са добри.
Сега, когато почва черешоберът, Драголюб Стоянов е най-наясно и с тази кампания, от четвърт век не е минавал черешобер без него. Как да се изкупуват плодовете, къде е най-добре да се открият пунктове за изкупуване – за всяко нещо в селото търсят Драголюб.
И СЛЕД КМЕТУВАНЕТО СЯКАШ ТОЙ Е КМЕТЪТ.
Иначе китното и плодородно село Драговищица има сложна административна предистория. Образувано е на 2 юни 1956 г. с Указ 148 за сливането на селата Перивол и Ямборано. Двете махали – Коилица и Лъбинци /Трепките/ на Перивол, се намират на десния бряг на река Драговищица. Някогашното село Ямборано е на левия й бряг. Родната къща на Стоянов се пада някъде по средата. Дали заради това, или защото такъв си е човекът, Драголюб Стоянов се явява “обединителят” и стожер на новото село Драговищица. При неговото кметуване селото заживяло в “мир и сговор”. Той познава всеки род, фамилия, семейство. Ако го заговориш и запиташ, ще ти изреди всички предци на сегашните жители на селото, кой къде е, какво работи. Знае трите имена и ЕГН на по-възрастните, столетниците му са слабост.
“На еди-коя си дата дедо Стойо ще направи 100. Ще го честваме”, усмихва се Стоянов, който е и сред най-активните членове на читалището, където заедно със съпругата си Блага пее, свири и танцува песните и танците на предците си.
Наред с другите си ангажименти Драголюб води на отчет и социалния контингент в селото. “На този не му стигат 15 дни стаж, за да влезе в тази и тази социална програма, изгубил си е удостоверението за безработен. Тръгва в Кюстендил да оправя нещата”. Такова било ежедневието на кмета почти четвърт век. Проблеми с Енергото, с мобилните оператори, с горските… Непримирим е към инстанции и звена, от които зависи решаването и на най-дребния на пръв поглед проблем за Драговищица, но не си мърдат пръста. Затова го търсят да помага и сега, какво като не е начело на Драговищица.
В “пасивите” си до последно ще счита невърнатия и непреработен план за земеразделяне, изработен от софийска фирма в началото на 90-те години, в който към 90% от границите на имотите на Драговищица са сбъркани. Това води до постоянни конфликти и свади между наследниците.
„Самият аз съм потърпевш, нищо че съм кмет, една от овощните ми градини е “преместена” с 4 декара – в дерето“, споделя Драголюб Стоянов. За проблема селският първенец писал на двама-трима президенти, на всеки пореден земеделски министър и на повечето от кюстендилските депутати. Нищо и нищо. Сбърканият план си е в сила и е валиден и досега, а хората трябва да водят десетки съдебни дела помежду си за имотите, кое е тяхно и кое не, да плащат грешни пари заради немарливата работа на земеразделителите преди повече от 25 години.
„През последните години често в черешовите градини се натъкваме на нашественици – диви свине, които опропастяват черешите и ябълките ни“, разказва Драголюб Стоянов и допълва, че четириногите се вдигали на задните си крака, кършели и изяждали черешите и ябълките през есента. “Борим се с нашествениците, връзваме пластмасови бутилки и дискове по клоните, да ги плашат с лъскавината, ама не се плашат много-много. Даваме нощни дежурства, “озвучаваме” масивите. Ловците трябва да са в готовност да се намесят и те”, отбелязва дългогодишният селски управник и си припомня, че преди години имало период, когато лисици се разхождали по улиците нощем. Правели бели, нападали курниците, но с „шумова терапия“ драговищенци се справили.
“Абе, уж по въздуха им спускат със самолет ампули да ги ваксинират, а те се въртят по селото, не щат ампули – търсят кокошки. Трябва да ги прогоним”, с усмивка обяснява екскметът. „Тази задача иска кметска намеса и съм готов да помагам – със съвети и лично включване по всеки възникнал проблем на селото“, обяснява Драголюб.
Освен сбъркания план в селото месеци наред вървеше скандал с местния свещеник, известен рокер и “буйна глава” поп Васил Янакиев. От Дирекцията по вероизповеданията отпуснали 4000 лева за ремонт на покрива на храма “Св. Димитър”. Парите обаче ги “отнемало”. “Попът ходи на рокерски събори по морето, не слиза от мотора, а парите ги няма. Не може да се търпи такова нещо”, категоричен е кметът. И пратил писмо до вътрешния министър, тогава Цветан Цветанов, с искане МВР да направи и акция “Попове”, и нещата да се изяснят. Акцията така и не се състояла, но в Драговищица да се запознае на място с проблема бил шефът на вероизповеданията Емил Велинов, разказва бившият селски кмет.
“Църковен въпрос” го занимавал до последните му минути като кмет и сега, след кметуването. Всеки ден бившият първи човек на селото чака консултантски екип, който да огледа на място състоянието на градения през 1859 г. храм “Успение Богородично”. Корпусът на черквата се е напукал през цялата фасада, цепнатината е колкото човешка длан. Вътре не се служи, миряните палят свещ отпред – опасно е да се влиза при амвона и пред иконите. Готви се проект по ремонта и укрепването му. Уникалната каменна черква, която бе и в основата на скандала с поп Васил, няма кубета като стандартните православни църкви. За да я спасят от настоятелството, в което е и екскметът, се готвят да кандидатстват по европрограми, коментира се сума от 400 хил. евро, необходими за спасяването на храма.
Драголюб Стоянов е писал и до Българската православна църква, Министерството на културата и до Дирекцията по вероизповеданията за помощ и съдействие, но засега няма реален резултат от апела на селото за финансова помощ и подкрепа. А от дарителската акция, която от година върви, са постъпили едва 2100 лева, които за нищо не стигат.
И след като се прибрал у дома след сдаването на поста, в мислите си Стоянов все пресмята откъде ще дойде помощ и спасение за “Успение Богородично”. Няма да миряса и да подсеща съответните комисии, екипи и “фактори” да помогнат.
След „сдаването на властта“ Стоянов често се връща половин век назад. След казармата, току-що уволнил се, се прибрал в Драговищица. През 1969 г. в селото посрещали Тодор Живков. Трябвало да се подготви програма, да се отрепетира всеки детайл. Драголюб помагал при подготовката на “церемониите” по посрещането на Първия. Месеци по-късно станал секретар на читалището, където и досега неизменно е при самодейците. Освен това със съпругата му са душата на всеки местен празник и фолкначинание.
Читалището е другият му храм след двете черкви, за които си къса нервите, най-често заради неоправия или безпаричие.
struma.bg
Be the first to leave a review.
