Прескоментар: Самоубийството на едно цяло общество

Ерол ЕМИЛОВ
Обществото ни се самоубива бавно и мъчително. Вече сме изгубили моралните си ценности. Изгубили сме и поне малкото доброта, която би трябвало да запазим до края на живота си. Звучи твърде апокалиптично, но това е факт. Всеки ден се сблъскваме с реални примери.
Няма ден, в който да не говорим за катастрофа, убийство или някаква проява на агресия. Няма и ден, в който лошото у хората да почива. Защо? Нима не можем да покажем, че можем да бъдем добри? Не можем ли поне един ден да се опитаме да променим стереотипа за българина – че той се чувства добре само когато съседът страда? Не можем ли поне веднъж да се опитаме да помогнем на някого в нужда или постоянно ще живеем в разделение? Може би не… И това ни води към бавна гибел. Води и големи трагедии, в които своя живот губят млади хора. Бъдещето на България. Тези, които трябва да „изковат“ новия облик на страната ни. Отиват си без време заради това, че някой е решил да изпробва възможностите на возилото си на неподходящо място и в неподходящо време.
Само преди дни станахме свидетели на поредната жестока трагедия, завършила със смъртта на 17-годишно момче. И въпросите, които не само аз, но и много други хора си задават, е: Докога ще се убиваме? Докога ще бързаме за някъде, където някои наши близки, приятели или роднини никога няма да стигнат? А за къде всъщност бързаме?
На какво е признак сядането зад волана след употреба на алкохол? На смелост, сила и мъжественост ли? Не, това е признак на комплексарщина. И се надявам вече всички да го осъзнаят, защото в противен случай самоубийството на нашето общество ще продължи с пълна сила, а земята ще продължава да се къпе в кръв и сълзи.
Преди време чух следния коментар: „Вместо родителите да купуват скъпи коли на децата си, по-добре да им купят по един шофьор“. На някои може да им звучи смешно, но в тези думи се крие голяма доза истина. Младите шофьори винаги се опитват да експериментират, а някои от тях дори не се научават да управляват возилата си както подобава.
Нисък контрол, превишена скорост и алкохол. Това е „успешната“ формула за погубването на бъдещето на България. И докато най-накрая властите не се вземат в ръце и да повишат нивото на контрола всеки ден ще слагаме траурна лента на профилите си във Фейсбук, ще се молим за живота на някого или ще роним сълзи за поредния отишъл си без време човешки живот. Контрол и обезопасяване – това е начинът. Но дали някой ще се реши да го последва???
Питам се какво ли се случва обществото ни когато една млада, надеждна и талантлива спортистка прави опит за самоубийство? Това ли е единственото избавление от проблемите ни? Така ли трябва да посрещаме трудностите? А всъщност знае ли се причината за това и кой е трябвало да го предотврати? Въпроси, чиито отговори винаги търсим едва когато се случи непоправимото. Момичето ще оживее, но какви ще са физическите и психическите травми, които ще му останат след този жесток инцидент? Ще може ли да продължи да живее нормално? Ето върху тези въпроси трябва да се замислят хората, които е трябвало да бъдат до нея и да следят състоянието й.
Нормално ли ще живеят и родителите на 16-годишния Георги, убит по неясна все още причина в Борисовата градина? Защо все още не е открит убиецът? Кой отговаря за сигурността на нашите деца и приятели? Въпроси, на които май скоро отговори няма да има. Защото докато няма активно гражданско общество няма да има и работещи институции. Докато ние не ги принудим да работят, те няма да започнат сами да вършат това, за което са предназначени. Докато се примиряваме с нередностите и не правим нищо, за да ги премахнем никога няма да живеем нормално. Никога няма бъдем напълно спокойни за децата, родителите, близките и приятелите ни.
Докато виновниците за тежки престъпления се разхождат на свобода и необезспокоявани, докато няма контрол на пътя и няма активно гражданско общество още десетки майки ще потъват в мъка по безвъзвратно изгубените си деца. Замислете се и преценете дали искате да живеете в такива обстоятелства. Ако не искате… Ами вземете се в ръце и направете най-после нещо за бъдещето и не бъдете от онези хора, които ще кажат „На мен няма да ми се случи, няма да правя нищо“, защото никой не застрахован…