Как 10-годишната Здравка спечели пари за компютър
-
- юни 24, 2016
Да чистиш градска тоалетна не е срамна работа
Едни хулеха семейството, други му се възхищаваха
Историята на 10-годишната Здравка, която се труди здраво и чисти градската тоалетна на Мелник, без да се срамува и оплаква, трогна сърцата на стотици българи. Детето сподели пред вестник „Труд“, че мечтае да има своя стая, модерен телефон и компютър, но все не можело да задели парички, защото повечето от припечеленото отивало за прехрана на семейството.
„Труд“ разказа историята на Здравка, за да се види лицето на беднотията и мизерията, но и да покаже, че срамна работа няма, че има и хора, които не мрънкат, не крадат, а се опитват с труд да оправят живота си.
И още – искахме да кажем на глас,че децата у нас работят и се трудят. Нищо че социалните институции са сърдити,че пишат доклади колко проверки направили и т.н. Хиляди деца са като Здравка. В регионите, където се гледа тютюн, деца на тютюнджиите стават в 3 часа през нощта и хукват по нивите заедно с родителите. Други са в гората и берат гъби. Не знаят що е то почивка на море, ваканция и излежаване до обед. В битката за оцеляване в отдалечени провинциални общности, където безработицата е между 70 и 80 процента, работят и деца, и родители. Това е истината за живота им.
След разказа за Здравка във форумите се изсипаха много негативни реакции. Едни не вярваха,че това е истина, даже обвиниха изданието в измислица, други ръсеха обиди по адрес на семейството, били мързеливи и затова са бедни.
Неслучайно и преди написахме,че най-лесно по нашите географски ширини е да се оплюе, отколкото да се помогне. Но най-хубавото в тази история е, че стотици българи отказаха да влязат в ролята на съдници и подгряха телефоните ни с желанието да помогнат. Звъняха ни българи от Канада, Франция, Швейцария, Германия и от страната. За да няма и помисъл за злоупотреба с дарения, кметът на Мелник Наско Петев се нагърби да оглави дарителската кампания и всичко подарено да стигне до Здравчето.
Първи бяха колегите журналисти от регионалния вестник „Топ Преса“. След като препечатили историята от „Труд“, зазвънели техни читатели, които занесли в редакцията им мечтания телефон от Здравка и таблет. В кметството на Мелник Веселин Стаменов – Медиен мениджър на медийна група „Топ Преса“ лично връчи подаръците на Здравка, която буквално бе ошашавена от изненада.
Новичкия таблет осигури общинският съветник от Гоце Делчев от ГЕРБ и строителен предприемач Ангел Тунчев, а телефонът е дарен от гоцеделчевка, пожелала анонимност. „Топ Преса“ подари кошница с лакомства и SIM карта с платен интернет за 2 години. Директорът на здравната каса в Русе Калоян Копчев изпрати на момичето ваучер. „Труд“ занесе хранителни продукти от първа необходимост на седемчленната фамилия.
Трудно е да опишеш радостта на едно дете от сънуваните подаръци. Здравка не спа цяла нощ, за първи път направи свой фейсбук профил, а интернет отвори света пред очите й. Докато тя получаваше подаръците в Мелник, с личната си кола от София пристигна семейството на Калин Одаджийски. С него бе дъщеричката му Мишел, на 15 години, и съпругата му. „Дойдохме, за да донесем настолен компютър на Здравка. С приятели компютърджии се организирахме във форум и събрахме части, сглобихме техниката и ето ни тук. Признавам си, че малко бяхме недоверчиви, чудихме се дали е вярна историята и затова поех лично с колата. Но сега виждам,че правилно сме постъпили, разказа Калин, видимо притеснен от медийното присъствие. А нашата героиня Здравка не спря да благодари на всички хора, които са я заобичали чрез медиите.
В кметството, за да окаже помощ, позвъня и българин от Германия. „И нашата къща изгоря преди години, знам какво е за миг да се срине животът ти. Прочетох историята на Здравка и реших, че трябва да помогна. Който не е изживял ада да загубиш дом и покъщнина, не знае какво е, разказва Йордан Стефанов, който е завършил в Германия и останал да се труди там, а сега ще помага на събратя по съдба.
Здравка никога не е виждала морето, но се намери и една добра българка, която да я покани на морска ваканция и да поеме грижите за нея. Това е Дора Вилчек, съпруга на покойния министър на промишлеността в правителството на Полша по време на премиерстването на Мечислав Раковски. Жената е живяла дълги години в Полша, но сега през лятото отсяда в къщата си във варненското село Здравец. „Откакто останах съвсем сама, след смъртта на родителите си и на моя съпруг, аз живея лятото в с. Здравец, на 20 км от Варна, а зимата в Ница, Франция. Нямам свои деца, но много ги обичам и каня на гости през лятото деца на бедни български семейства и им организирам приятна лятна ваканция в моя дом, с ходене на плаж на Камчия, където морето е чисто. Уча ги да плуват, да пеят на английски и френски, да фотографират и т.н. Това ми носи радост и удовлетворение, че мога да предам своите знания и опит, като човек пътувал много по света, на мили български деца , които заслужават внимание, топлота и гостоприемство“, разказва Дора Вилчек и се надява семейството да разреши Здравка да прекара една незабравима ваканция в дома й.
И още десетки са българите, които искат да помогнат с пари, дрехи, посуда за изгорелия дом, чиито имена няма как да изброим. Но можем да благодарим за човещината. И отново се пренасяме в Мелник. Майката на Здравчето Марияна не спира да плаче, докато Здравка се радва на подаръците. Кани ни в дома си, който едва са успели да покрият след пожара. Къщата на фамилията се намира в подножието на чудните мелнишки скали. Домът има две стаи, в едната спят петте им деца на възраст от 6 до 17 години, момичета и момчета, а в другата стая са родителите. Децата се побират на ‘четири легла, за повече няма място. Коридорчето служи за кухня. Има и чардак, но от пожара е паднал покривът, а подпорите са несигурни. Стърчат останали стъкла от верандата, мизерно, но пък имат най-красивата гледка в Мелник.
„Чувствам се неудобно от даровете, хората си мислят, че сме мързеливи. Не е така, откакто се помня се трудя. Копала съм гробове за мъртъвци, с къртач съм къртила камъни, каквото се сетите, това съм работила, за да храня децата си, да имат дрешки и храна. Мъжът ми бе болен години наред, имаше нужда от спешна операция на очите, която бе направена пак благодарение на добри хора, които платиха лечението. След пожара всичко изгоря, даже тенджера нямахме, трудно се съвземаме, но благодарение на кмета, който ме взе на работа, се оправяме, нарежда през сълзи майката Марияна. Признава, че всички деца в семейството се трудят, всеки помага с каквото може. Бащата Асен пътува от село на село и хваща работа, каквато му дадат на момента.
Покрай Здравка всички деца са щастливи, че вече в дома им има компютър, но пак добри хора се сетиха,че нямат интернет и сега ще им го подарят.
„Ако до всяка едно същество, застане поне още едно, то светът ще бъде по-добро място за живеене“, припомни ни фраза от хубава българска песен една от дарителките. А ние се зарадвахме, че и петте деца във фамилията Цапаркови учат, добри ученици са и имат планове за живота си. / Труд
Be the first to leave a review.
