Топ Преса представя успелите неврокопчани! Д-р Николай Улевинов: Сега младите гледат да си вземат дипломите и отиват на Терминал 2

Веселин СТАМЕНОВ

Д-р Николай Улеви­нов е сред най-търсе­ните и опитни детски отоларинголози. Има и специалност дет­ска бронхология, коя­то усъвършенства в болници в Русия, Австрия, САЩ. Като юноша бил запа­лен от книгите, чиито герои са лекари, а сюжетите – из­пълнени с романтика. Раз­казва, че по време на след­ването си бил кръжочник по педиатрия и попаднал под силното влияние на проф. Нинова, един от първите детски кардиолози у нас. По време на 5-те години по раз­пределение в родния Гоце Делчев взима специалност УНГ. В София започва рабо­та в Института по педиатрия като оториноларинголог.

– Ко­гато човек работи само с деца, профе­сионал­ният му кръгозор се разширява много, благодарение на пе­диатрията. Пациентите на специалиста по УНГ се ле­куват обикновено също от педиатър, от инфекционист. Знае се колко чести са рес­пираторните заболявания в детската възраст, те се при­чиняват от вируси – позна­ваме около 200 вируса, които не създават траен имунитет, повтарят се. От друга страна, имунитетът на децата още не е много съвършен. Така че, попаднал в лоното на педи­атрията и благодарение на отличните утвърдени имена, с които работих, започнах да навлизам в морето на тази специалност, което е много бурно и понякога крие го­леми рискове. Тук искам да спомена проф. Ниньо, който беше ръководител на катедрата и ди­ректор на Инсти­тута по педиатрия, проф. Иван Митев, а към пулмология­та ме насочи проф. Антова. Разгърнах и оперативна дей­ност, работехме за­едно с Института по ревматология. Тогава беше раз­пространена тео­рията, че огнищни­те инфекции много често предизвик­ват реакции в дру­ги органи и систе­ми, и това водеше до поголовно ма­хане на сли­вици, опера­ции на синуси и т.н.

– Как се промени този възглед?

– Промени го имуноло­гията. Сега се доказа, че лимфо­идният гър­лен пръстен, сливиците, разположени неслучайно на входа на устната кухи­на, имат пря­ко отношение към имуните­та. Но напри­мер ако пов­тарящите се ангини, повече от пет годишно, са свързани с т.нар. гноероден стрепто­кок, ако протичат при опре­делена клинична картина, с отклонения в кръвната кар­тина, тогава сливиците се отстраняват оперативно. За­щото тази бактерия влиза в организма, без да алармира имунната система, и причи­нява усложнения – в бъбре­ците, в ставите, както и мно­го сериозни заболявания на сърдечните обвивки. Освен това, установи се, че инфек­цията на орофаринкса може да бъде причинена и от дру­ги стрептококи, които не са опасни. В устната кухина жи­веят и „дремещи“ бактерии, а има и полезни. При нор­мални кръвни изследвания и когато няма усложнения, за които споменах, децата вече не се лекуват с опера­тивни интервенции. Така че – сливиците имат защитни функции, свързани с имун­ния отговор срещу инфек­циите, и отстраняването им без сериозни инфекции води по-скоро до вреди.

– Пред кабинета Ви майки

говореха за „гнойни тапи“ в гърлото. Какво представля­ват?

– Това са пресечени от ин­фекциозния агент белтъци. Примерно в едно детско за­ведение има скарлатина. Скарлатината дава гнойна ангина. А налепите се дъл­жат на това, че инфекциозни­ят агент пресича с ензимите си белтъците на слюнката и се получава излив на защи­тен белтък. Той е резултат от реакцията на белите кръвни клетки – те се борят с инвази­ята на причинителя, който се опитва да влезе в кръвта от лигавицата през сливиците. Но в дупчиците в сливици­те, които се нари­чат ла­куни, са разпо­ложени имуно­компе­тентните клетки. Тяхната функ­ция е да разпоз­нават причини­теля и да алармират имунна­та система.

– Какво представлява хер­пангината?

– Тя се причинява от хер­пес вирусите. При нея вър­ху лигавицата се появяват бели мехурчета. Много често тези мехурчета се отварят и правят т.нар. афтозен стома­тит. В тези случаи не се дава антибиотик. Най-честата ангина, която изкарва чове­чеството, е инфекциозната мононуклеоза. Нарича се също „болест на колежан­ската целувка“.

– Винаги ли има болка при проблем със сливиците?

– Може да има налепи без болка и това се дължи на т. нар. гастроезофагeален ре­флукс. 40% от здравите деца имат такъв рефлукс. Кисело­то Ph пресича белтъците на слюнката и там се утаяват различни продукти. Така се образуват и тези тапи, които някои възприемат като въз­палителни. Този проблем се оправя с антирефлуксна про­грама, която се препоръчва от гастроентеролог. Визит­ната картичка на рефлукса е: обложен език, червено гърло, лош дъх, разстроен локален имунитет и чести заболявания. Като попаднат вирусите от детската гради­на – а те са много, – детето развива такова респиратор­но заболяване – с хрема, ка­шлица, червено гърло.

– Какви тенденции наблю­давате у нас по отношение на детските УНГ болести?

– Напоследък нарасна­ха много т.нар. състояния на временно загубване на слуха, секреторни серозни отити. Това е свързано с из­ливане на течност в средно­то ухо. По някаква причина се запушва евстахиевата тръба и средното ухо про­извежда тънка слюнка, коя­то при преглъщане минава в назофаринкса. Една от най-честите причини за за­пушването е третата сливи­ца, причина може да е алергия, рефлукс, лицево-че­люстни де­формации. Това се ко­ригира с операция, при която се отваря тъпанчевата мембрана и се слагат едни мака­рички, които вкарват въз­дух в сред­ното ухо. Ед­новременно се маха и третата сли­вица. Това е най-нашу­

финансово изгодна за много здравни заведения. Скъпа е и лесно се прави. Малко се поразшириха индикациите – както някога се махаха сли­вици заради това, че детето хърка. Та секреторните оти­ти напоследък ни тормозят повече, отколкото инфекци­озните заболявания на оро­фаринкса. Специалистите би трябвало да обръщат пове­че внимание, да се изследва колко течност се събира в средното ухо и до каква сте­пен е увреден слухът, има ли шансове да бъде освободен по друг път. Сега се налита повече на оперативния под­ход и комерсиалния ефект. Това не е правилно. Не съм съгласен.

– А какви са причините за този отит?

– Има много фактори. По­следните генера­ции деца са без петите зъби. На­ричаме ги бибе­ронски деца. До втората година пият мляко и това повдига небце­то, като стеснява изходите на носа – получава се ви­соко „готическо“ небце. Първата причина е наслед­ствеността, разби­ра се. Рефлуксът е също фактор – аз го свързвам с ранното захран­ване на децата с изкуствени млека, храните също не са качествени сега, те дразнят стомашната лигавица, която не е пригодена да ги усвоява.

– Състоянието, известно като псевдокруп, на какво се дължи и как да се реагира?

– Сега го наричаме ларин­готрахеит, в 95% от случаите се причинява от парагрипни вируси. Като се появи лае­ща кашлица, дрезгав глас, трябва да се осигури веднага влажен въздух и пара. Ако дишането продължи да се затруднява, се търси бърза помощ.

По-тежките форми се при­чиняват от хемофилус ин­флуенце – това е бактерия, срещу която сега има задъл­жителна ваксина. Освен че дава такива ларингиални прояви, бактерията е карди­отоксична и понякога деца загиват от остри възпаления на сърдечния мускул. Детето си ляга здраво и се събужда през нощта с толкова сил­на болка, че не може да си преглътне слюнката, темпе­ратурата е над 39 градуса. Бактерията причинява голям оток на епиглотиса. И всичко става много бързо. Веднага трябва да се отиде в болни­ца, където при нужда детето може да се интубира.

– Как виждате бъдещето на детското здравеопазва­не у нас?

– Първо – то трябва да е изцяло безплатно. Важни са заложените жалони, както и хората, които ще ги наследят. Ние имахме много сериозни учители и имахме желание да работим за страната си.

Сега младите гледат да си вземат дипломите и поради трудните условия за специа­лизация и ниското запла­щане отиват на Терминал 2. В Германия младият лекар живее в болницата и се на­значава като стажант срещу 2500 евро. И за 2,5 години взима специалност. Ние сега сме в колапс. Работил съм с курсове специализиращи лекари в педиатрията. Има­ше сериозни курсове, с хора, които искаха да усвоят спе­циалността си и не само нея. Но сега курсовете са еле­ментарни, просто проформа ги изискват за събиране на стаж. А някои и не искат да взимат специалност, пред­почитат да станат джипита, защото заплащането е малко по-добро. Какво да си поже­лаем? Младите ни лекари да се върнат.

– Профилактиката при де­цата на ниво ли е?

– Да. Има дискусия около имунизациите, но те са спа­сили човечеството от много опасни болести. Ако вземем за пример задължителната имунизация за дифтерия, те­танус и коклюш. Коклюшът е задушаваща кашлица през нощта, ларинксът се затваря. Моят съвет е всички задъл­жителни ваксини да се пра­вят.

– Откритието, което проме­ня медицината?

– Откакто се откри ге­номът, много заболявания са идентифицирани на генетич­но ниво. Например знаем, че има ген, отговорен за контро­ла на захарния диабет. Мо­жем чрез генното инженер­ство да го премахнем, но не знаем какво ще бъде после взаимоотношението между другите гени. И на медицина­та й трябват още 40 хиляди години да го разбере и из­ползва, така казват.

Материалът е направен с любезното съдействие на http://www.jivotatdnes.bg/