Мехмед Боюкли: Николай Хайтов беше пропагандатор от калибъра на Гьобелс

Никога неразказани спомени за „академика“-възродители пропагандата му срещу българските помаци в Брезница, Рибново и БуковоМехмед БОЮКЛИ

За първи път си спомням кога чух името Николай Хайтов. Беше някъде към 1975-1976 година. След кървавите Kорнишко – Брезнишките събития през 1972 година, населението на тези села, поне видимо „улегна“, и като че ли се остави в ръцете на партийните възродители да управляват съдбата му. Имената се смениха, родителите ни волю неволю, като че ли се оставиха на инерцията, и така животът им продължи напред. Моя дядо винаги с ирония повтаряше комунистическият лозунг на Ленин – „Колелото на историята се върти до окончателното идване на комунизма, и всеки който се опита да го спре, ще бъде смазан от него“
Та в този дух, тогавашните възродители, се впуснаха след смяна на имената, да сменят този път и традиционните носии на нашите майки, сестри и дъщери. За тази цел тогавашната партия държава, предполагам изхарчи много пари от обикновения данъкоплатец за осъществяването на този „Революционен и цивилизован акт“.
Това разбира се специално за моите близки и родители си беше поредния ужас с които трябваше да се примирят за пореден път. В селото имаше към 150 комунисти и още близо 200 членове на тъй наречения „Доброволен отряд“. Прибавете към тази цифра и членовете на БЗНС плюс агентите на ДС, доста от които бяха безпартийни, се получаваше цифра много по голяма от 500 човека. Тази пасмина беше призвана да осъществява тотален контрол и тормоз на клетите ни родители и близки. Самата технология на злото си беше много проста.
Най напред принудиха жените на партийните членове да си сменят традиционните дрехи със някакви други възродителни дрехи, на които те им казваха „Европейски“, а обществото ни вътрешно наричаше тези дрехи иронично, „каурски дрехи“. След тази процедура на партийните другари и другарки, нещата се проектираха и върху останалата част на населението.
Тази пасмина от около 500 човека бе задължена да дава денонощни дежурства в селото ни в продължение на години. Човек винаги можеше да види по улиците, денем и нощем разхождащи се двойки мъже с червени ленти на десните си ръце с надпис – „Доброволен Отряд“. Задачата им бе да следят зорко изпълнението на повелите на партията, а именно дали целокупното женско население от Брезница спазва забраната да носи традиционно облекло.
Определено в дългосрочен план тази операция претърпя провал, но тогава от време на време може да се каже че тези гестаповци с ленти на ръцете постигаха определени резултати. Разбира се че Партията им майка БКП, непрекъснато правеше разни събрания, и осъществяваше последователно промиване на мозъци на кадрите си.
Класически пример за това са разточителните лекции на професори от Софийският университет, произнасяни в насилствено напълнените зали, периодично провеждани по нашите села. На нещастните ни родители и близки непрекъснато им се изсипваше по главите им Пропагандна Историческа Митология, която дори те не можеха да асимилират. Непрекъснато им се набиваше в главите,това че ние сме нямали никакво друго минало, освен българо-християнско.
Такъв „набивач“на знания с макаренковски методи бе и „академик“ Николай Хайтов. Много овластеният, интелигентен, ерудиран, душеприказчик, познаващ културата на помаците, Николай Хайтов вътрешно в нашата общност е считан за много опасен враг относно традициите ни и културата ни. Неговото познаване на помашката култура е обяснимо само с едно – прословутото помашко гостоприемство с което на практика, той злоупотреби. Защото този път партията държава го превърна в нещо като терминатор които трябваше да смаже и унищожи – всичко изостанало и примитивно,всичко „диво“ сред помаците, всичко турско и османско че и арабско, останало като традиции. Прибавете към това и войнствения атеизъм които тогава партията пропагандираше.
Та ето каква бе мисията на академик Николай Хайтов – да направи така че да няма религия, и да няма традиционна култура. Просто те да бъдат унищожени. За да могат клетите и нещастни наши родители да са „модерни“. Тоест да са асимилирани и променени до неузнаваемост. Така да са променени че и те да не знаят кои са, какви са. Общество тип – Оруел „1984“.
Успоредно с пропагандните „научните“ мисии на академик Николай Хайтов действаше и Репресивната машина на партията държава – Държавна сигурност и Народната Милиция. Николай Хайтов освен това управляваше и медийната империя на списание „Родопи“. Та той беше там главен редактор. Николай Хайтов според мене беше пропагандатор от калибъра на Гьобелс.
И така Николай Хайтов дойде в тази си мисия и в село Брезница. Аз тогава бях малък, но си спомням много добре как членовете на Доброволният отряд обикаляха улиците на селото и подканяха хората да отидат на поредното събрание в Читалището. Тези събрания бяха задължителни за хората. Ако не отидеш, после не ти дават купон за хляб. Няма дори да ти дадат и ред други неща стига да пожелаят. Комунистическият елит просто имаше тотален контрол върху ресурсите ни, и наистина хората бяха зависими. Бих казал Васали.
Именно на такова събрание е идвал Николай Хайтов в Брезница. Пълнената зала с изморени горски работници и селскостопански труженици от ТКЗС. Та на тези хора трябваше да им се внуши колко близко е построяването на Комунизма. Колко добре ще са идните поколения. Колко ще бъдем научно и технически грамотни. Как целия свят ще ни се възхити и как империализма ще рухне от само себе си. Как комунистическата революция ще залее целия свят, и как ще дойдат светли бъднини. Но за да стане това просто нашите родители трябва да изоставят традициите си. Трябва да забравят паметта на съответния род към които принадлежат. Трябва да приемат „истината“ че преди да дойдат турците „българомохамеданите“ сме били българохристияни… Трябваше да ни се набива в главите ни колко са били лоши турците, били са поробители, угнетители, а бе с една дума, пропагандата ни задължаваше да повтаряме непрекъснато, че турците са гадни хора, империалисти.
При гостуването в Западните Родопи академик Николай Хайтов тогава е бил обслужван непрекъснато от местните партийни велможи.
За такива като него се организираха специални мероприятия. Например целия колектив на Горското стопанство по военно му организираше специални ловни акции в Пирин за хора като него. Това ти военни джипове, това ти пушки. Това ти специални викачи които трябваше да прогонват дивеча така да че да „избяга“, и да попадне в обхвата на мерника на хора като „академик“ Николай Хайтов. За да им е удобно да стрелят в целта. По същия начин както правеха събранията. Докарани изморени измъчени хора от тютюневите ниви и горите където се добиваше ценна дървесина. Та тези хора трябваше досущ като дивеча предназначен за „отстрел“, да им бъдат промити мозъците.
Общо взето. След Корнишко – Брезнишките събития тези номера минаваха. Вкараха над десетина жени от Брезница в затвора затова че са си обрязали мъжките си рожби. Направиха показен съдебен процес публично в Брезнишкото читалище където бе осъден сюнетчията Аго Алия, берберин от турски произход родом от Неврокоп. И така Николай хайтовщината като еманация на българщината, завземаше интимните пространства сред нашите села.
Но е похвален инатът на помашките жени. Там хайтовщината е безсилна. Бих казал объркана. Особено след случаите в селата Рибново и Буково. През тези дни един достоен жител на село Буково, който се казва Хамид Дервишев, ми разказа една история която аз бих се опитал да ви я преразкажа:
Буково, приблизителна година станало това събитие – 1976 година. Място – площада на селото, пред самото кметство. Предполага се че е бил избран специален ден за пропагандна агитация, посветена специално на жените от селото. Може би е било 8 март, определен като международен ден на жената. Нарочно същият ден е определен като почивен за всички жени. Разбира се, мъжете на селото са били задължени да отидат в полето или гората за изпълнение на „трудовия ден“. За гостуването на академик Николай Хайтов отново бе мобилизирана целият комунистически ресурс от „Доброволния отряд“, на местната организация на БКП, ДС и двама трима милиционера от Районното Управление на тогавашната Народна Милиция.
Площадът е бил почистен като никога, общинските работници построили по нареждане свише специална сцена, с трибуна на която е щял да се изкачи Николай Хайтов да държи специална реч. Мощна озвучителна уредба. За да могат жените от село Буково да слушат речта свише. Защото се е оказало, че именно жените от селата Рибново и Буково на практика възродителите не можаха да им свалят шалварите. Това тука и Гелина може да ви го потвърди.
Та тогава още в ранни зори, Доброволния отряд, които са действали като Гестаповци, са спирали всички онези жени които са искали да се скрият по нивите, само и само да не идат на тържеството, под патронажа на академик Николай Хайтов. Комунистическия „Ага“ на целокупните Родопи. Височайша особа, привилегирован писател с неограничено влияние във властта. Бих казал истински тогавашен узурпатор. Но волю или не волю, площадът пред кметството е бил напълнен с въпросните жени. И така е започнала поредната Възродителна пропаганда. Жените които са слушали речта на Николай Хайтов, на практика са си били облечени със традиционно облекло.
За нещастие на Николай Хайтов сред жените е имало една много „особена жена“. Това е бил тогавашният имам на селото които се казвал Ибрахим Ходжов, или Аго Ибрахим, ходжата, както са го наричали местните. Той се е бил преоблякъл за целта с женски шалвари, фередже и шамия, досущ изглеждащ като жена, и досущ както е във филмите.
Той търпеливо е слушал предполагам словата хайтови, до онзи момент когато Николай Хайтов е започнал да плюе всичко свързано с традиции и религия. Имайте на предвид че там също е имало хора които са били натикани в Белене за тези неща. Та нашенецът Аго Ибрахим си носел със себе си специален камък, скрит в пазвата си. Облечен като жена, той издебнал специален момент когато е била кулминацията на речта хайтова… Последвал е челен сблъсък на световно известният писател Николай Хайтов с камъка, хвърлен от ръката на преоблечения и никому неизвестен буковски ходжа… който пък е бил никому неизвестен..
Това е бил знак на всички жени да атакуват трибуната… Представяте ли си? Николай Хайтов побягнал уплашен и разтреперен към кметството… От разгневени жени сипещи клетви срещу него, и устремени, решителни да го сритат и напляскат.
Милиционерите са оказали известен отпор, но поради това че не са били достатъчно подготвени, и те са били премазани от женската тълпа заедно с укриващия се при тях Николай Хайтов… Накрая са се изнесли през някакъв заден изход, и така са се спасили побегнали с джипа си към Гоце Делчев…
Но какво е станало след това?…
Очевидно е че нищо добро не са очаквали хората от село Буково. На следващият ден кметът на селото Мустафа Пехливан е бил привикан на разпит в Гоце Делчев. Пускат го след 24 часа. След като се прибира в селото си, човекът умира от нанесения му побой от гавазите в Народната Милиция.
Това е жертвата, която е била набелязана или може би е поръчана, за да се сплашат хората, подобно на Корница и Брезница просто да се оставим на инерцията, и да приемем това което ни се набиваше тогава в главите. Тоест да не сме това, което сме.