Говори БСП! Бившият министър Кристиян Вигенин: Борисов няма да изкара пълния си мандат!

Кристиян Вигенин е роден на 12 юни 1975 г. в град София. През 1998 г. завършва Университета за национално и световно стопанство, специалност „Международни отношения“ и „Макроикономика“. През 2001 г. прави специализация по Програмата по международно лидерство и икономическо развитие в Института за държавна администрация „Джон Кенеди“ в Харвардския университет, САЩ. Политическата дейност на Вигенин започва през септември 1994 г., когато е на 19 години и става един от учредителите на Българската социалистическа младеж (БСМ). От ноември 1995 до март 1999 г. е съветник от квотата на БСП в Районен съвет Подуяне. До ноември 2000 г. заема следните постове в БСМ: член на Изпълнителното бюро на БСМ, секретар по международната дейност и заместник-председател на Националния съвет. От май 2000 г. е избран за член на Висшия съвет на БСП, като от декември 2001 г. е член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет, а от юни 2002 г. – секретар на Висшия съвет. От декември 2005 г. ръководи Комисията по външна политика и международни връзки на Висшия съвет на БСП. Народен представител в 40-ото Народно събрание от „Коалиция за България“. От 26 август 2005 до 31 декември 2006 г. е наблюдател в Европейския парламент. От 1 януари 2007 г. е член на ЕП, където участва в Комисията по външни работи и в Делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). От март 2007 г. е заместник-председател на Групата на Партията на европейските социалисти.
За изборите за членове на Европейския парламент Вигенин е посочен за водач на кандидатската листа на коалиция Платформа Европейски социалисти – Българска социалистическа партия и партия „Движение за социален хуманизъм“. Кристиан Вигенин е избран за външен министър в програмното правителство на Пламен Орешарски на 29 май 2013.

Георги АРГИРОВ

– С какво кола дойдохте в Благо­евград, г-н Вигенин? Изпълнихте ли „пар­тийната повеля“ за ограничаване на разходите от страна на ръковод­ството на БСП?

– Много рядко съм използвал кола на БСП, почти винаги пътувам с личната си кола. И за изнесеното заседание на Из­пълнителното бюро на БСП пристигнах с личния си авто­мобил.­

– Как оценявате първите стъпки на Корнелия Нинова като ръководител на БСП?

– Доста силен старт, макар че са изминали само някол­ко седмици от избирането й на този пост. Направи сил­но и добре балансирано ИБ, въведе принципа на раз­деление на властите, така да се каже – членовете на ръководството на парла­ментарната група не са в ръководството на партията; подобрява се координация­та вътре в самата партия; оп­итва се да даде повече сила на местните структури…На­прави изнесено заседание на Изпълнителното бюро на БСП в страната, като първо посетихме Благоевград. Из­прати членовете на ИБ на срещи с членове и симпати­занти от общини в рамките на област Благоевград.

– А вие като депутат из­бран от 1-ви МИР Благоев­град къде бяхте изпратен?

– Бях заедно с Корнелия Нинова на срещи с мест­ния електорат. Иначе почти всяка седмица съм в Благо­евград и околните общини. Наскоро правих сметка, че съм навъртял над 600 000 километра из района от кой­то съм избран за народен представител.

– Кога БСП ще има нов об­ластен лидер? Настоящият инж. Юлиян Гьошев е в ос­тавка, а вече се избра нов общински такъв – Ники Божкилов замени на поста д-р Владимир Пандев.

– Тук не трябва да се търси интрига. Инж. Гьошев вече е заявил, че не смята да се кан­дидатира за нов мандат, така че предстои избор на нов об­ластен ръководител на БСП. Най-рано до края на юни, най-късно до края на юли ще стане ясен наследникът на инж. Юлиян Гьошев. За да може след това да се за­почне рабо­та за предстоящия през есента избор на президент.

– Макар да е още рано как очаквате да протече битката за президентския стол? Битка на идеи, на личности или нещо друго?

– Най-първо битка на визии – какъв трябва да бъде пре­зидентът; как да из­глежда президент­ската институция, къде е нейното мяс­то…В същото време и битка на личности, защото определено страдаме от дефи­цит на личности. В момента имаме президент, който не можа да изпъл­ни със съдържание президентската ин­ституция. Това, кое­то искаме да пред­ложим като визия и личност е нещо наистина различно. А и човек, който би донесъл победа на предстоящите избо­ри, нещо напълно реалистично.

– Какво е вашето лично мнение – кой или какъв трябва да бъде кандидатът на БСП за президент? Костадин Паска­лев, чието име се завъртя в публич­ното пространство вече заяви, че не се чувства достатъчно подготвен за подобна кан­дидатура, Корнелия Нинова също заяви лично мнение по темата…Какво е вашето?

– Знаете, че предстои да се допитаме до партията и чле­новете й – какъв кандидат за президент – партиен кан­дидат или човек, който може да събере по-широка под­крепа…Едва след това ще се вземе решение какъв човек да бъде издигнат за канди­дат-президент. Личното ми мнение, че ние бихме имали по-голям успех, ако можем да предложим кандидат, който би привлякъл по-ши­рока подкрепа, и от други партии. Но да имаме пред­вид и че личността е много важна. Механичният сбор на партии едва ли задължи­телно ще доведе до повече гласове за евентуалния ни кандидат-президент.

– Как гледате на АБВ като евентуален бъдещ партньор в политически аспект? Лич­ното ви мнение – има ли пра­во Георги Първанов да се кан­дидатира за нов пре­зидентски мандат?

– Без да съм юрист, моето тъл­куване на конститу­цията каз­ва, че един български гражданин може да се кандидати­ра за два мандата за прези­дент, боже и последо­вателни. Оттам ната­тък опитът да се тълкува конституцията в полза на това Първанов да се канди­датира за нов мандат създава допълни­телни про­блеми и вкарва ця­лото обще­ство в една безмис­лена дис­кусия. Но, има си Кон­ституцио­нен съд, който иска да пуска запитване за тълку­вателно решение на КС. За мен такава кан­дидатура не е възможна. Не бих искал страната да бъде вкарана в този казус или пък този на Георги Пирински от­преди 20-на години – дали това, че е роден в чужбина не му позволява да се канди­датира за президент. В края на краищата се оказа, че не може да бъде кандидат. Но

е възможно, аз не смятам, че Георги Първанов може да бъде кандидат на БСП. За мен е изключено Първанов да е кандидат на БСП. Разбидори и да допуснем, че това ра се, не изключвам бъдещи съвместни действия по един или друг въпрос. Но не и по начина по който те го нала­гат в момента – едва ли не те да бъдат някакъв център на действие в лявото простран­ство. Все пак, нека всеки да си знае възможностите и си­лата. Ляв, ляво-центристки съюз е възможен само, ако има една силна партия ка­квато е БСП! АБВ трябва да свали амбициите, дори бих казал нахалството си и да тръгне към евентуално съ­трудничество с БСП не от ня­каква неразбираема за мен позиция на превъзходство, а от позицията, която има – една малка партия на ръба на влизането в НС, която до онзи ден подкрепяше дясно­то правителство, а днес се прави на опозиция. Но не е убедителна в своето публич­но поведение. ­

– Добре, но Първанов има самочувствието на човек, който е бил силен президент издигнат от БСП…

– Първанов беше успешен президент издигнат от БСП, но след неговото излизане от „Дондуков“№2 направи поредица от груби поли­тически грешки, които го принизиха от един успешен президент, който не е губил избори до един лидер на малка и не дотам перспек­тивна партия. Самочувстви­ето е едно, реалностите са друго. И тона трябва да се отчита от носителите на това самочувствние.

– Очаквате ли 43-то Народ­но събрание да изкара пъл­ния си мандат?

– Не смятам, че този парла­мент може да изкара пълния си живот. Имаме нестабилно и люшкащо се мнозинство, което крепи правителството ден за ден. А една победа или силен резултат на из­борите за президент, нещо напълно възможно, малко или много ще доведе до про­блеми в настоящия състав на този парламент. При по­беда на ГЕРБ на предстоя­щите президентски избори агонията ще бъде удължена още малко, но не виждам по какъв начин това правител­ство може да изкара до края на мандата си. Или по-скоро този парламент.

– Г-н Вигенин, Вие бяхте външен министър в едно правителство, чието мно­зинство също бе доста „пла­ващо“…Трудно или лесно се работи в такава обстанов­ка? Днешната ситуация не е много по-различна.

– Да, има някои прилики, но и отлики. Наистина трудно се взимаше решение без не­обходимата парламентарна подкрепа. То и затова си оти­де това правителство, защо­то загуби тази подкрепа.

– Не съжалявате ли за под­крепата от ДПС?

– Не бих казал. Ние успях­ме в рамките на малко по­вече от година да покажем, че правенето на добра поли­тика е възможна; че е въз­можно управление, което си поставя ясни цели и което постига, макар и в кратки срокове успехи в политика­та си. Освен това бяхме и много силен екип, нещо, кое­то не виждам в сегашното управление, начело с минис­тър-председателя Пламен Орешарски, който е доказан експерт, за разлика от се­гашния. Е, можеше и някои неща да се получат по-добре, но да отчетем и нещо друго – до голяма степен краят на нашето правителство беше предопределено от резулта­тите от изборите през 2013 година, които дадоха на БСП и ДПС заедно точно 120 де­путатски мандата.

– Не съжалявате ли за „златния пръст“ на Волен Сидеров?

– Не, не съжалявам. Мога да кажа, че АТАКА и Волен Сидеров по никакъв начин не са влияели на нашите ре­шения. Ние сме имали ясни национални цели, този „зла­тен пръст“, пак подчертавам, че не е имал отношение към политиката на правителство­то. Нека да кажа още нещо – благодарение на това прави­телство ние спряхме, макар и за известен период от вре­ме тоталитарните тенденции, които се развиваха по време на първото правителство на ГЕРБ. Сега някои казват, че сега отново ГЕРБ е на власт. Да, но вече със съвсем раз­лична подкрепа. И самият Борисов е принуден да рабо­ти по друг начин. Мисля, че това е едно от следствията на нашето управление.

– От своя страна Борисов твърди, че е отпушил спре­ните европейски фондове по времето на Орешарски, на Станишев…

– Това е една от големите митологии в българската политика. То е като на прин­ципа: една лъжа повторена сто пъти става истина. Кога­то числата говорят, говорят истината: началните години на правителствата на Ста­нишев и на Борисов и съот­ветните финансови рамки ще се види, че разплатените и реализирани проекти на Станишев са горе-долу както първите години на Борисов. А разплатените проекти при Орешарски са най-много за целия период на действие на съответните оперативни програми. Не казвам, че е нямало и проблеми. Един от успешно решените проблеми по време на нашето упра­вление беше създаден по времето на ГЕРБ. А именно, че много общини, дори упра­влявани от кметове на ГЕРБ не са могли да се разплатят с изпълнители на проекти. Много може да се говори по този въпрос.

– Г-н Вигенин, като сте били толкова успешни, защо не изкарахте пълния си ман­дат?

– Вече казах, липсата на парламентарна подкрепа. Правителството на Пламен Орешарски постигна големи успехи само за няколко ме­сеца. То не си отиде заради протестите, а заради оттегле­ната парламентарна подкре­па от страна на ДПС.

– Не мога да не ви попи­там някои неща, които не ви касаят директно, но все пак…И Корнелия Нинова, и Пламен Орешарски имат в професионалната си биогра­фия досег със СДС или ако искате с десните партии. Ни­нова е била ръководител на държавна фирма при прави­телството на Иван Костов, а Орешарски заместник фи­нансов министър.

– Да бъдеш директор на държавна фирма по време­то на управлението на СДС не мисля, че те прави бли­зък с десни партии. Но на подобно питане би могла да отговори Корнелия Нинова. А за Орешарски – знаете, че БСП даваше път на хора от т. нар. гражданска квота – доказани експерти, които са готови да се ангажират с по­литиката на правителството на БСП. За нас беше важно, че г-н Орешарски беше из­ключително успешен финан­сов министър по времето на правителството на Ста­нишев, след това беше ак­тивен депутат. Още тогава, при неговото депутатства­не заявихме, че ще търсим технократско правителство, експертно. Логично бе на­чело на подобен кабинет да бъде човек, който няма строг социалистически профил, а човек, който може да обеди­ни и привлече около себе си доколкото е възможно, екс­пертен потенциал. При мал­ко по-различни резултати от изборите тази идея щеше да се реализира изцяло. Имам предвид, че много партии ос­танаха извън парламента, а в същото време декларираха подкрепа за правителството.

ЗАЩО ЕВРОСКЕПТИЦИЗМЪТ Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ СРЕД ЛЕВИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ? КАКВО Е ОТНОШЕ­НИЕТО НА БСП КЪМ САНКЦИИТЕ И РУСИЯ? СЪБИТИЯТА В УКРАЙ­НА, КРИМ АНЕКСИРАН ЛИ Е ИЛИ Е ЗАКОННО ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ? КАКВО Е МНЕНИЕТО НА МЛАДИЯ ПОЛИТИК ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА БСП ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДЪРЖАВ­НИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ? КАКВО КУЦА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ЗДРАВЕОПАЗВА­НЕ? ЧЕТЕТЕ В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НА В. „ТОП ПРЕСА“!