Из Виена и Прага с Николай Маринов
-
- юни 5, 2016
Нетърпелив да сподели емоциите си от едно пътуване, художникът Николай Маринов ни подари едно неделно четиво. Желаем Ви приятно четене и вълшебна разходка из две от перлите на Европа.
Tя ме посрещна с пролетните разливи на Дунав, с последните лъчи на едно слънце, търсещо ваканция. На фона на постоянно менящите се граници в историята на Европа, Виена остава процъфтяващ град с мощна забележителна култура. Булеварди и улици повтарят съвършените форми от времето на викингски племена, свещения Рим и велики династии, чак до днес. В идеалния център могат да се видят кметството, парламентът, дворецът Хофбург, народната библиотека, Бургтеатър, Виенската опера, Мюзик ферайн, катедралите Св. Стефан, Св. Петър, Карлскирхе, зимният дворец Белведере, Леополд музеум, паркът Росел, паметникът на Съветската армия, павилионите на Ото Вагнер, причудливите къщи на Хундерт Васер и др.
В двореца Белведере, проектиран от Йохан Лукас фон Филденбранд по поръчка на принц Йожен Савойски, са изложени произведения на Реноар, Моне, Густав Климт, Егон Шиле, Франтишек Купка, Оскар Кокошка, Пикасо и др. По стените на бароковите дворци, тъжният хомосапиенс е оставил живопис с квадрати позлата, от които крещят стотици животи.
Изкуството се храни с жертви. Доказателство за нарастващата политическа власт и безспорно богатство на Хабсбургите е лятната резиденция Шьонбрун. В една от залите 7-годишният Моцарт изнася първия си концерт пред императрица Мария Терезия. Дворецът е заобиколен от грандиозен парк, чийто център е фонтана Нептун – сред арки от рози и зелен лабиринт.
Недопустимо е да споделяш лично време във Виена, без да посетиш опера, музикален клуб или театър. Имах шанса да преживея спектакъла на Моцартовия оркестър в златната зала на Мюзик ферайн, наслаждавайки се на невероятните Фигаро, Дон Джовани, Дунавски валс, Папагено папагена и още и още с чаша просекo в антракта.
Улиците „Кертнер“ и „Грабен“ покоряват с лукс. Паметникът на чумата поразява с децата на изкуплението, а днес живият живот продължава. Ресторантите изкушават с виенски шницел, варено говеждо, класическо еврейско рагу – приготвено от телешки бял дроб и сърце, кореноплодни зеленчуци, сметана и билки, картофен гулаш, сладки кнедли с мармалад от сливи, поръсени с маково семе, прочутата торта „Захер“ с черен шоколад и фини пластове кайсии между пандишпанените блатове. На ценителите бих препоръчал Ризлинг Гелбер Мукателер, Цвайгельд, а на любителите на бира – Щигель, Еделвайс, Гьосер. Бреговете на Дунав са осеяни с малки плажове и екзотични заведения. Аз бях очарован от Румба марабу под мексиканската църква. На няколко мили от това място се намира градчето Клостен Нойберг, от чието възвишение Каленберг Виена се вижда цяла обгърната по залез от Дунав във позлата.
Изгубил чувство за време, следвам Божия часовник и от Рингщрасе се озовах в Прага. Видях земи с крепости, замъци, енигми, преходна власт, небе, облаци от чиито бавни ладии мъртвите се събуждат за миг, два или по-кратко. Стъпих по паваж, охлузен от дъждове, копита, карети, от стъпала надарени със сила и интелект. Разпилях очи по кули, чиито островръхи копия са нанизани с топки от злато. Готическите стремежи се въздигат и сгромолясват. Съдбата отвори внезапна врата, правейки ме съпричастен към Пражкия маратон – спонсориран от Фолксваген. Участниците в него имат удоволствието да тичат през векове в град, построен от императори, избран да бъде столица на Европа. Внушителните гледки по трасето правят този маратон най-популярната ваканция за тичане. Изживяването започва от площада на стария град с металната църква, пудрената кула, оставяйки зад себе си прословутия астрономически часовник, а от там започва едно лутане по древни улици надолу чак до Вълтава. Докато маратонците пресичат Карловия мост – един от най-забележителните готически мостове на света, в упор се приближава Пражкият замък. Под моста, до самата река е музеят „Франц Кафка“ – писателят новелист на 20 век, автор на произведения като „Замъкът“ , „Процесът“, „Америка“ или „Човекът, който изчезна“ – наситени с чувство за вътрешен упадък, вина, отричащи общите догми.
Тук ожаднелите могат да се почерпят със старопраменско пиво. От катедралата „Св. Николай“ към Пражкия замък следват безброй стъпала по тесни улици с редуващи се бирарии и малки музеи.
Уникалната „Св. Вита“ в средата на хълма позволява да се превърнем от просяци в принцове, от преторианци в крале, от принцеси в амфибии, в зависимост от скоростта на течението. Може да имаме кораб, платно, кормчия и котва, но ако нямаме вятър, нямаме нищо. Нека се оставим на естествения транспорт, нека бъдем свободни…
Музиката, живописта, архитектурата дават възможност да влезем в историята на нашите предци със слух, зрение и единствената си кожа. Векове наред човечеството повтаря имена на императори, кардинали, разбунени роби, поети, писатели, художници, войни, разорения и възходи. Анонимният човек, човекът от улицата, не познава свещените мантри на Тибет. Далеч е от търпението да понесе себе си и бърза към своята гибел.
Човешкият живот не е по-значим от крилото на водното конче, от листото на дивия кестен. Човек може да бъде бездна, голгота, храм или любов, ако разчита вибрациите на своята съвест. Човекът се управлява от великия дух (гледайте белия гълъб) и има много етажи.
Когато съм с хора на моята честота животът добива вкус на приключение. Тогава приличаме на късове хляб от Тайната вечеря, а от там и това безкрайно братство на чувството.
Николай (който никой не лай) във време, когато доброто ескалира до прага – Прага, Прага!
Сезам, отвори се! Искам да изляза!
P.S. Благодаря на моите братовчеди – кръв по бащина линия – Лилия и Николай Петкови, чийто син Стефан бе едновременно ми бе безупречен домакин, гид и професионален събеседник.
Н. Маринов
Be the first to leave a review.
