Никой не знае къде е загинал Христо Ботев
-
- юни 2, 2016
Откъс от сензационното разследване “Убийството на Ботев”
Както никой не знае къде е погребан Васил Левски, така никой не знае къде е загинал Христо Ботев.
Камъкът над Йолковица с паметния надпис е само символ за преклонение. Парчето скала няма нищо общо с историческата истина.
Първото сведение за лобното място на войводата дава четникът Христо Иванов. Родом от Сопот, след разгрома той е заловен, осъден и амнистиран. Прехвърля се в Румъния, където среща своя земляк Иван Вазов.
“Най-после узнахме повече нещо за Ботев – спомня си поетът. – Един от четниците му, Христо Иванов от Сопот, завърнал се от похода, ни разправи, че Ботев е бил убит в един бой при Веслец, във врачанските лозя, дето хиляди башибозуци и черкези притиснали четата. Голямо униние и скръб! Пръв път чутото име “Веслец” се обви във въображението ни с плащът на трагично величие. Аз написах стихотворението “Веслец”, влязло в сбирката ми “Тъгите на България”, в което предавах на веслецкия бой размерите на едно Ватерло!”
В своята най-ранна публикация за Христо Ботев от 1884 г.
Захари Стоянов също
споменава Веслец
Въпреки че там четата не води сражения, има още едно свидетелство за драма в лозята на този предбалкански рид. През 1936 г. потеряджията Мехмед Али Осман разказва пред оряховския училищен инспектор Тодор Икономов:
“Ние заобиколихме лозята и дойдохме откъм южната част на лозята. В това време пристигна войска от Орхание с един турски офицер. Той мина Мездра и се спусна към врачанските лозя. Ние пазехме да не излязат бунтовниците из лозята. Офицерът гледаше с бинокъл към лозята. Забележи, че една баба се движи към една къща във врачанските лозя, носейки вода в една стомна. Това усъмни офицера. Какво прави тази баба там, когато се води сражение? Веднага изпрати 4 души конни черкези под командата на черкезина Джамбулет по следите на бабата. Щом Джамбулет се приближи до къщата, от нея изгърмя пушка и той падна убит. Другите черкези веднага почнаха да обстрелват къщата. Дадоха се много вистрели и от къщата. Престрелката трая около половин час и спря. Решихме се и ние, и черкезите и влязохме в къщата. Там намерихме Ботев убит.”
“Като че сега го
гледам, както го
гледам на портрета“,
кълне се Мехмед.
По време на Ботевите тържества през 1888 г. Захари Стоянов решава да издири лобното място на войводата. С неколцина другари тръгва да го търси. Срещат овчаря Димитър Мазната. На 20 май 1876 г. четата взема агнета от неговата кошара. Докато ги пече, се появява потеря. Мазната тича и иска пари. “И аз съм дошъл народ да освобождавам!”, възкликва Христо Ботев.
“Дядо Димитър Мазната познава Ботева лично – пише Захари, – заклал му 18 агнета, каза ни камъка, гдето е той стоял и гдето му заплатил тия агнета по 17 гроша едното. Крушевското езеро се казва тая местност в Стара планина. Под манастирското пладнище, 300-350 крачки над езерото, в едно корито, до една кичеста шипка със стотина алени цветове, е паднал Хр. Ботев.”
Въпросната падина е между връх Вола и Каменистия ръб. През 1899 г. Иван Вазов също се изкачва там.
“Аз с благоговение се поклоних на дивия и безлюден чукар, който Захарий Стоянов ни сочеше като гроб на Ботева. Плод на това поклонение беше и стихотворението “Волът”, разказва той.
Така благодарение на летописеца и народния поет
Вола кандидатства
за лобно място
на войводата
Следващият опит да се установи къде е загинал Ботев е през 1900 г. На 3 септември група врачански туристи тръгват по дирите на героя. Води ги Стефанаки Савов, бивш четник и настоящ депутат.
“Вървяхме ние – документира хронистът на пътешествието – и колкото повече наближавахме мястото, през дето е минала дружината от безсмъртни юнаци, толкова повече се набирахме около побелелия, но още съвсем бодър и обичлив родолюбец. И разправяше ни той де е минала четата, де е спирала и вечеряла, и всичко, всичко, що оживяваше в неговата памет след един период от четвърт столетие. А как жадно поглъщахме ние неговите слова…”
Стефанаки лъже, че е присъствал на убийството на Ботев, и обвинява Захари Стоянов в лъжа. Не на Вола, а в местността Клена е паднал войводата, пледира с парламентарен патос той. Ето какво се е случило:
“И когато дал заповед на близките до него да се оттеглят навътре в шумата, а и сам се надигнал, за да тръгне – неприятелски куршум пронизва буйни му гърди – тез гърди, що са побирали въздишките на цял народ, стенанията на цяла земя. Изгаснал мигновено будният поглед и той без думица в уста проснал се на твърдата постелка.”
През 1901 г. се отбелязва четвъртвековният юбилей от подвига на четата.В тази връзкае съставена официална комисия за издирване на лобното място на войводата. Девет бивши четници поемат по стръмното. С тях са вътрешният министър Михаил Сарафов и подпредседателят на Народното събрание Васил Кънчов. Съставен е следният акт:
“Днес, на 20-ий май хиляда деветстотин и първа година – ден на 25-летието от последното сражение на Ботевата чета с турците и паданието на войводата Христо Ботйов, установява се след внимателно проучване на местността от живите Ботеви другари: Ст. Хр. Савов, Спас Соколов, Прокопия Дянков, Тодорин Томов, Йордан Н. Йорданов-Инджето, Ради Бельов-Бошняк, Иванеца Данчев, Марко Василов, Мико Стоянов от Скравена и вещи селяни от селата Павлаче и Челопек, че главното сражение е станало не на местността Воло, както се твърдеше досега, а на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила. Там в сражението на Камарата на не точно определено място е паднал Христо Ботйов.”
Решено е паметник да се вдигне на Околчица, който е по-достъпен връх. Той също е в съревнованието за лобното място. “Водачът ми – пише Иван Вазов, – селянин овчар от Люти брод, като минувахме през отсрещния на Вола преслап Околчица, ми каза, че Ботев бил убит именно на него: той разказа, че видял там, като пасял стадото си, един ден след битката, обезглавения труп на Ботева, в храстите.”
Никола Обретенов се включва в търсенето чак през 1927 г. Тогава влиза в поредната комисия. “И така – пише той, – на 2 юний 1927 год. бях във Враца, отгдето отидохме в Балкана, гдето се прави молебена и оттам тръгнахме да покажа мястото. За моя лична ориентировка исках да ме заведат на Вола, отгдето по дирите на четата ще намеря лобното място.”
Групата е на
коне, начело
язди Обретенов
Показват му къде според Боян Пенев е загинал войводата. “Нищо подобно. Никогаж Ботйов не е отивал там”, отсича водачът. Като стигат падината Йолковица между Купена и Камарата, Обретенов нарежда да продължат пеша, защото мястото е близо. С бастун в ръка и очила на носа пристъпя и се оглежда. Протоколът на комисията е запечатал сублимието на момента:
“Никола Обретенов излезе напред и взе да се взира в камъните по ската на Камарата, над Йолковица, спря се пред един камък, висок около 1 метър и широк около 1 и половина м, с малка една кухина в дясната долна половина и каза: “Тука беше. Седяхме под тоя камък: аз от дясната страна, Ботйов в средата, Апостолов вляво, а Перо отпред. Встрани, вляво като гледаме към Купена, на около 25 крачки седяха Сава Пенев и Димитър Тодоров.”
С ножче и гвоздей на няколко места в камъка издълбават инициалите Х. Б. С молив изписват “Хр. Ботйов”. Секретарят на комисията майор Никола Наумов изказва съжаление, че не са взели фотограф да заснеме историческия момент. После моли Обретенов за всеки случай да се поразходи наоколо и да види дали не е сбъркал мястото.
“Камък на камък прилича”, аргументира се той. “Няма какво повече да гледам, десет пъти да ме доведете, все този камък ще ви показвам”, троснато отвръща поборникът.
“След тия категорични думи на Н. Обретенов – четем в протокол,а – Н. Ю. Наумов предложи със свалени шапки присъстващите да отдадат за първи път от смъртта на Ботев почит на паметта му на истинското лобно място, което веднага се направи от цялата комисия и другите присъстващи. Същият предложи да се изпее “Жив е той, жив е”, което по липса на певци не се направи.”
Оказва се обаче, че церемонията е само за фасон. Комисията е разклатена от съмнения! На следващия ден шестима от деветимата членове слагат зад подписите си О. М., тоест “особено мнение”. Причината е, че по време на експедицията Никола Обретенов се оплита в мрежа от противоречия. Затъва в блато от небивалици,трупа заблуда подир заблуда…
Be the first to leave a review.
