Неврокопският бизнесмен Стоян Донков пред Топ ПРЕСА: Напуснахме работата си в България по принуда, заради фирми фантоми и некоректни платци

Интервюто взе
Веселин
СТАМЕНОВ

Стоян Донков е роден в град Гоце Делчев. Управител е на една от най-големите транспортни фирми от град Гоце Делчев „Ники 5“ ЕООД. Фирмата е с дългогодишна традиция и от години насам се развива прогресивно в България и в чужбина. Името на господин Донков нашумя преди време като главен координатор за югозападна България на Асоциацията на българските превозвачи, лице на протестите срещу високата цена на горивата в България, и член на БАСАТ – Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт. Бизнесменът се съгласи да направим интервю, за да даде своето становище за качеството на услугите в бранша, условията за правене на бизнес в България и в Европа, като съвет към местния бизнес и за развитието му.

– Господин Донков, първият ми въпрос е директен. Каква е разликата от правенето на бизнес в България и в Европа? Вашата фирма от доста време насам, работи предимно в южноевропейски релации. Това е голямо признание за вас.
– Напуснехме работата с български фирми по принуда. В началото на така наречената криза се извъдиха много фирми-фантоми, без никаква история, фирми, които даваха работа, а в същото време се оказа, че тези фирми са създадени с цел измама, на които ние бяхме жертва. От друга страна в България се появиха и много измислени герои, който направиха уж транспортни фирми, но половината им бизнес е на тъмно, подбиват цените и съсипват средата.
– Може ли да дадете пример за такава фирма, да не звучат думите ви напразно и общо?
– През 2007 година започнахме да работим с една фирма, която беше регистрирана в град Плевен. С която работехме в началото добре, по релация Португалия – Гърция. В началото се плащаха много добри цени и навреме и за това ние насочихме целия си ресурс към тази фирма. Като натрупахме солидната сума за 80 000 евро извършени услуги, фирмата изчезна безследно. Името ѝ беше Бети Транс. Тази измамна схема не беше направена само към нас. Беше направена и още към поне 20 фирми като нашата, с които впоследствие, след като ходехме да си търсим парите, се срещахме пред офиса на въпросната фирма. По груби сметки се оказа, че плевенската фирма дължи над 2 милиона лева. След това попаднахме на една благоевградска фирма, от която също бяхме измамени по същата схема. Е кажете ми, как да работиш нормално при такава среда на правене на бизнес? Затова решихме да напусне България и да работим само в чужбина.
– Каква беше първата ви стъпка, за да наложите името си в чужбина, което днес е безспорно високоавторитетно?
– Започнахме работа в Австрия. С австрийски спедиции, които ни предложиха работа, по-ниско заплащане, но сигурно и редовно. Благодарение на усърдния труд, коректността, лоялността и професионалното отношение към клиентите успяхме да наложим името си като сигурен партньор.
– Добре, но как стана така да заминете точно за Австрия и как ви приеха в началото. Това е много важно да се уточни и интересно за нашите читатели?
– Направихме проучване коя е една от най-големите фирми, с които може да се работи, позвънихме им и отидохме на място в Австрия да преговаряме. Всичко беше доста рисковано, но хората ни приеха, преговаряхме, дадоха ни шанс и ние се доказахме. След което работихме много добре с фирмата, ,докато не се навъдиха много български превозвачи от югозападния регион. Които постъпиха доста подмолно, тръгвайки по нашите следи и след малко време започнаха да работят по нашите релации. Виждайки, че има много маймуни на един клон и клонът ще се счупи, решихме да потърсим работа, където няма български превозвачи. Тогава отидохме и си договорихме работа със шведска фирма, с която част от камионите ни работят и до днес.
– Значи да разбирам че родната ни народопсихология е в основата на затлаченото ни развитие като нация?
– Колкото и да ми е болно да го кажа, съм съгласен. Защото от 1996 година, от когато е основана фирмата ни, до 2002 година, работехме само в България, бяхме много добре и много доволни. Но транспортните фирми в региона се брояха само на пръсти. Моето мнение е, че всеки трябва да прави това, от което разбира, а не да гледа другия и да му прави сметката и да върви по неговите стъпки.
– А има ли шанс да се върнеш да работиш в България и при какви условия?
– В момента не виждам нито една причина да се върнем да работим в България. Защото тази държава гледа само как да вземе от нас и условията за работа тук са много некоректни от страна на работодателя. Бихме се върнали да работим в България само когато ни предоставят същите условия за работа, които получаваме от чуждите фирми. Както казах, съгласни сме да работим за по-малко пари, но сигурни и давани навреме, а в страната ни това засега е много трудно постижимо.
– Споменахте, че част от камионите ви работят в Швеция, а другата част къде работят?
– Тенденцията ни е увеличаване на автопарка на фирмата, като основният център на работа го виждаме във Франция. Защото бяхме признати от една от водещите фирми в бранша и получаваме от нея добри условия на работа и дори ни искат за постоянен партньор. От своя страна ние им отговаряме с професионализъм, лоялност и вярваме, че партньорските ни отношения ще продължат с години. Не сложно да постигнеш този успех. Тайната е една – коректност и постоянство.