Германия любезно кани мигранти и прецизно смята милиардите евро от работата им в заводите. Средната класа в Европа създаде младите радикални ислямисти

Ислямът днес е втората след християнството и с най-бързо увеличаващо се количество привърженици в света религия, която към 2030 година ще даде 8 на сто от жителите на Западна Европа.

Пламен Пъчев
Виенски университет

Когато се говори за радикализация, най-често се има предвид този процес при представителите на исляма и различните му течения. Атентатите в Париж и Брюксел, извършени от млади ислямисти, представляват крайна проява на неуправляемото насилие, което грози самия „модел“, създаван у дома от развитите индустриални държави, експортиран от тях след разпада на Източния блок навсякъде по света.

Гражданските войни в Близкия Изток и Африка създадоха почвата за възхода на различни крайни и впоследствие оказали се агресивни терористични групировки от рода на Ислямска Държава (ИДИЛ), Ал Нусра или Ал Кайда. Дълбоката причина за това трябва да търсим в новото разпределение на силите в света и опитите на водещите държави да влияят глобално на сложни обществено-политически процеси в общества с различни социо-културни устройствени модели, религии, ценностни системи и т.н. и намиращи се на различна степен на своето икономическо развитие.

Ако приемем хуманистичната постановка, че демокрацията трябва да бъде възприемана чрез нейния „западен модел“ и че нейното установяване навсякъде по света е красиво предизвикателство пред хората на информационното и постиндустриално общество, трябва в същото време да си спомним максимата, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Тази мисловна конструкция веднага придобива своите реални очертания, ако съпоставим ликвидирането на режимите на Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи и подобни на тях диктатори от една страна, и избухналите ожесточени противоборства, войни и терор в много ислямски държави, установен след физическото им отстраняване от власт – от друга.

Ако говорим егоистично като жители на континент, където демокрацията след падането на Берлинската стена и разпадането на Титова Югославия в края на 80-те години се разбира от само себе си и където стандартът на живот е един от най-високите в света, трябва с голяма тревога да констатираме, че Европа днес практически става най-уязвима от последствията на „Арабската пролет“.

Борбата на широки социални слоеве срещу съществуващите устройствени обществено-политически схеми в Азия и Африка в същото време стана причина и за особено засилен мигрантски натиск към най-богатите държави в Европа, който няма аналог в новата история на континента. Днес вече говорим за ново „преселение на народите“, главна цел на което са богатите държани – членки на ЕС.
По данни на „Евростат“ през 2014 г. живеещите в ЕС, но родените извън Съюза, са били над 33 милиона души или 6,7 на сто. Повечето от тези хора са лица от ислямското вероизповедание.

Само в Германия например по някои оценки групата на привържениците на исляма надхвърля 4 милиона души, като вече само 63% са потомци на турските гастарбайтери, дошли в страната през втората половина на 60-те години. Днес във Федералната република живеят около 2 милиона немски граждани, които почитат Аллах, но голяма част от тях вече идват от Пакистан, Сирия, Тунис, Мароко, Иран, Афганистан, Ирак и други бедни държави. Подобна е и ситуацията в Кипър /22,3%/, Австрия /16,6%/, Ирландия /16,1%/, Швеция /15,9%/, Великобритания /12,5%/, Франция /11,6%/ и т.н.

И за да приключим със статистиката, ще приведем само данните от сериозни изследвания, според които ислямът днес е втората след християнството и с най-бързо увеличаващо се количество привърженици в света религия, която към 2030 година ще даде 8 на сто от жителите на Западна Европа. В края на столетието тяхното количество ще бъде вече една четвърт.

В едно технически напреднало комуникационно и компютризирано общество като това в ЕС елементите на радикализация, които сега започват да се проявяват все по-драстично сред някои кръгове на младите хора с ислямско самосъзнание, намират благоприятна среда за изява много по-лесно отпреди. А това вече крие сериозни и непосредствени проблеми за сигурността на континента.

Причините за това са най-разнообразни. Като започнем от тлеещия от години и нерешен конфликт между богатия „Север“ и бедния „Юг“, минем през влиянието на различни крайни религиозни и сектантски направления, интересите на отделни държави и процеси в разпределението на силите в света и стигнем до неуспешната политика по интегрирането и социалното устройване на отделния индивид.

С особена сила това се отнася до младите хора с неевропейски корени в страни като Белгия и Франция, които по една или друга причина не могат или не искат да профитират в достатъчна степен от благата на индустриалната цивилизация, изразяващи се предимно в увеличаващо се потребление на материални блага.

Интересен възглед по този повод бе изразен от един от нашите експерти по въпроса, според който ислямски младежи – родени и израснали в Западна Европа – се радикализират поради факта, че техните родители са усетили навремето разликата между бедността в родните си страни и възможностите на Запада за спокоен живот и просперитет. На младите хора от второ и трето поколение на Запад днес този критерий обаче липсва и те стават по-лесно подвластни на крайни възгледи, на конюнктурни въздействия от политически и религиозен характер, на спорни идеи и на агресивни подходи за решаване на техни лични или групови проблеми в общностите, в които живеят.

Ако си спомним причините за възникването и развитието на радикалните младежки движения в Западна Европа през средата 60-те години на миналия век, можем да направим аналогия, тъй като младите французи, италианци, германци и други – предимно студенти и деца на родители от средната класа по онова време – не бяха преживели лично ужасите на Втората световна война, имаха възражения спрямо развитието на капиталистическите общества в които живееха и учеха и издигаха по улиците на Берлин, Париж и Рим лозунга за промени – „Революция, да – но сега и веднага !“.

Нещо подобно можем да видим в модифицирана форма и сега. Ислямски младежи, родени и израснали на Запад, недоволни от обкръжаващата ги действителност, търсещи поле за изява, лесно манипулируеми от религиозни и политико-сектантски неформални лидери, виждат смисъла на живота си не като участници в „уредения“ живот на индустриалното общество, а като “волните ездачи“ върху джипове „Мицубиши“ в пустинята (EasyRider – култов филм на Питър Фонда и Денис Хопър от 1969 – времето на младежките протести в САЩ) с оръжие в ръка в героична битка срещу „неверниците“.

Че това вероятно е и така можем да допуснем от факта, че момичета от западното средно съсловие и от христианско вероизповедание – включително от Русия и Обединеното Кралство – заминават тайно и след множество перипетии във воюващите и размирни държави на Изток или в Африка, за да намерят нов смисъл на живота си и да срещнат своите съпрузи – брадати герои с чалми на главата и автомат „Калашников“ в ръката.

Особено опасна е тази тенденция, когато тя се прояви не в някоя арабска пустиня, а под носа на кротките и добронамерени европейци с кола в гаража и добре поддържана градинка пред къщата в предградието на някой европейски град с вековна история.

Там вече средствата за изява на радикализираните ислямски младежи не са паравоенните формирования на фикцията „Ислямска държава“, които рушат в знак на протест римските останки в Палмира или стрелят с американски ракети по руските изтребители, а коланите с взрив под шлифера, лаптопите и смартфоните, по които днес трескаво полицията търси информация за извършителите на грозни терористични актове в градове- центрове на западната цивилизация.

Освен спонтанния, неуправляем, хаотичен и зверски уличен терор, изразяващ се в убийствата – засега в Париж и Брюксел – на невинни граждани, които показа отдавна забравените в Европа рискове на т.н. „улична война“, някои изследователи обръщат внимание и на нови тенденции в недрата на индустриалното общество.

Говори се например и за т.н. „епистемологична окупация“ и „либерален расизъм“ – социологически термини, отнасяни към промените в света от началото на 90-те години на миналия век след разпада на биполярния модел. Епистемологията е наука за това как е устроено и структурирано човешкото знание и базираното на него мислене, тъй като от него зависи нашето отношение към всички компоненти на заобикалящият ни свят.

Днешните европейци до голяма степен разглеждат реалностите чрез една насадена и развивана в рамките на дълги исторически периоди либерална „епистемологична матрица“, включваща цял набор от ценности, принципи, практики, норми и идеали, съответстващи на историческия опит на Запада. В условията на съвременността обаче упоменатата матрица грози да се превърне в „епистемологична окупация” – т.е. в опит да се изработват и налагат навсякъде собствените поведенчески и ценностни модели, които не са безспорни.
Елементите на подобен модел например биха могли да съдържат:

– Идейна база (западните либерални норми и философски принципи, заложени в основите на идеологическата доктрина);
– Стратегическа основа (доминиране на икономически и военни интеграционни групировки – напр. ЕС, НАТО, САЩ и т.н.);
– Система от обществени„кодове“ и „практики“ (основни социални и морално-етични понятия, насаждани чрез образованието, християнската религия и масмедиите);
– Икономическа база (икономика на високите технологии, услугите, банковото дело, доминирането на Еврото и Долара и т.н.);
– Глобализацията (тотално налагане на принципите на стопанска дейност, на устройство на социума, на неговата култура и ценностната система при внушаване на идеята за универсалност и едва ли не „задължителност“);

Ако с неохота приемем, че в развитите европейски държави има все пак прояви на феномена „епистемологичната окупация”, то логично следва, че този феномен е насочен и срещу традициите и остатъците на всякаква „другост“.

А ако зададем риторично въпроса – „Драги младежи, вярващи в Аллах, искате ли да загърбите всичко, което ви е дала прародината и което носите в гените си от столетия ? Искате ли да се обърнете категорично и задължително към нашата си, европейска либерална демокрация, към индивидуализма ни, към свободния пазар, към нашата култура, искате ли да приемете господството на монополите и транснационалните корпорации, банките, джендър-политиката, идеологията ни за правата на човека и т.н.?“, то не е ясно дали ще получим еднозначен положителен отговор.

А за да не се терзаем от неудобния за нас резултат вероятно самодоволно ще заключим, че несъгласните всъщност не са достатъчни „демократи“. Това обаче в никакъв случай не ни дава особено смислен отговор на интересуващия ни проблем за радикализацията на ислямските младежи.

Във всеки случай именно канцлерът Меркел призна преди време – цитирам по памет – че опитите за интеграция на техните турски съграждани не довели в Германия до особен успех. В телевизионните хроники около атентатите в Брюксел пък дадоха разстроеното лице на един скромен човечец, според който ако терористите били образовани както и другите белгийски младежи – до това нямало да се стигне.

И ако сега именно Германия любезно кани мигрантите и прецизно смята милиардите евро, нужни на немското уредено и богато общество да направи от сирийците, иракчаните и афганистанците примерни граждани на Федералната република и трудолюбиви работници в заводите, нам остава да си спомним за спора между Ботева и Каравелова кое е по-нужно на едно общество с проблеми – революцията или еволюционната просвета.

epicenter.bg