Замесен ли е Американският университет – Благоевград, в шпионаж?!

За него се говори с половин уста. От време на време местните медии пускат по една положителна новина, свързана с неговата дейност, от която винаги „лъха“ строга дисциплина и селекция за всяка една дума. През петте години съществуване на медийната ни група Топ Преса, колкото и опити да сме направили за повече информация за дейността на Американския университет в България, все сме удряли на камък. Ако ще правим интервю, то това означава, че то трябва да премине през три комисии на одобрение, ако ще правим материал дори, за снимките има специални изисквания. Защо? Кому е нужна чак такава публична стерилност? От година и половина си задаваме този въпрос и къс по къс започваме да намираме отговора. А той според нас се оказва свръх маскарлъчен. Преценете сами в резюмето:

Едно разследване на
Тодор ТОДОРОВ
Елица САПУНДЖИЕВА –
София – БСЖ
В края на 2009 г. президентът на Мичиганския държавен университет, Лу Анна К. Симон се свързва с ЦРУ с необичайна молба, тя иска от агенцията да разследва базирана в Дубай компания по подозрение за връзки с иранското правителство и шпионаж. Въпросната компания изявява желание да спонсорира кампуса на университета в Дубай.
Оказва се, че ЦРУ не може да потвърди или отхвърли подозренията и Симон отхвърля предложението. В резултат бакалавърските програми в Дубай биват затворени и университетът губи 3.7 млн. долара, разкрива разследване не Bloombеrg.
На пръв поглед подобно поведение изглежда параноично, но реално се оказва, че американските висши учебни заведения са едно от предпочитаните места за внедряване на чуждестранни шпиони и са идеалните поделения за развиване на американския шпионаж по света, разкрива още изданието http://www.bloomberg.com/ информацията преведена от Топ Преса.
ФБР отчита, че докато мерките за противодействие са насочени основно срещу корпоративния шпионаж, усилията от страна на чужди държави да проникнат в щатските университети са се увеличили неколкократно през изминалите 5 години.
Така, докато американските университети по света и в България помагат за поддържането на глобалното превъзходство на САЩ в областта на науката и технологиите, те дават и възможност за достъп до тези технологии от страна на чужди държави и корпорации и стават идеални поделения за развиване на американския шпионаж с цел устояване интересите на САЩ.
Всеки един чуждестранен студент може да е потенциален шпиони или да бъде вербован за такъв от САЩ. При това индустриалният шпионаж в американските университети не е дело само на азиатци. Руснаците и европейските държави също сеопитват да получат достъп до технологии от САЩ, и американците от своя страна правят същото.
А американските университети избягват да коментират темата, тъй като чуждите студенти им носят приходи.
В същото време все повече американци търсят образование в чужбина, където се превръщат в цел за разузнавателните служби.
В края на 2015 г. президентът на Американския университет в България (АУБ) Кевин Аспегрен изненадващо обяви, че се оттегля от поста, считано от края на месец юни 2016 г.
Решението си той съобщава след събрание, което администрацията на локализирания в Благоевград частен американски университет провежда веднъж месечно, за да коментира текущи проблеми и идеи за оптимизацията на работата във ВУЗ-а.
Думите, с които Аспегрен се обърнал към служителите, били: „Със съжаление Ви информирам, че се оттеглям от позицията си на президент на Американския университет в България, считано от края на месец юни 2016 г. През последната година и половина се привързах към университета, но лични семейни причини ми пречат да продължа да водя и представлявам университета в дългосрочен план“.
Това е поредният случай с поредното оттегляне на президент на АУБ преди изтичане на мандата.
Аспегрен далеч не е първият президент на АУБ, който съкращава 3-годишния си мандат. Предшественикът му Майкъл Истън изкара 2 мандата от по 2 години и два пъти обявяваше, че напуска поради семейни и по здравословни причини.
Преди него Рейнолд Блум подаде оставка на половината на мандата му и едва след като си замина стана ясно, че е бил принуден от настоятелството да се оттегли заради лоши финансови резултати на университета.
АУБ напускат не само президентите. В началото на миналата година оставки хвърлиха шефът на катедра „Журналистика и масови комуникации“ проф. Мелоди Жилберт и съпругът й проф. Марк Волеман, зам. президентът на АУБ Стив Съливан и деканът на преподавателите Лусия Майри. По-късно Съливан обяви, че след разговор с президента се разбрали да остане да поработи още малко, но най-вероятно ще си замине за САЩ заедно с Аспегрен веднага след церемонията по дипломирането на студентите. Каква е вероятността въпросните „напускащи“ всъщност да са прогонени от факта, че са станали обект за наблюдение с цел шпионаж? Да, версията звучи прекалено жълто и може би е поредният „филм“, но я се замислете, уважаеми читатели – имаме ли основание да ровим? Топ Преса разполага със сведения, че „прогонилите се“ фактори на Американския университет – Благоевград, всъщност са били със съмнителна странична дейност, като събирали, анализирали и дори вербували свои студенти за сътрудничество на западните служби. Избраното място на университета в Благоевград също било стратегическо за „наблюдение“ и действия, свързани с интересите на САЩ. Време е наистина да се замислим този, който дава – какво взема или ще вземе от нас?
Разследването продължава…