Ексклузивно, само в Топ Преса! Министър Лиляна Павлова пред югозападния таблоид: Благоевград е шампион в санирането!

Министър Павлова пред Топ Преса: Тунел в Кресненското дефилее неизпълним технически, сеизмоложки, времево и финансово,както и от гледна точка на откритата радиация в района

Георги АРГИРОВ

Лиляна Павлова е министър на регионално­то развитие и второто правителство на Бойко Борисов. Родена на 6 декември 1977 г. в София. Завършила е УНСС със степен бакалавър по „Международни иконо­мически отношения“ и Варненски свободен университет със степен магистър по „Публична администрация и ев­ропейска интеграция“. Защитава докторска степен по икономика, специализира право в Института за следди­пломна квалификация към УНСС през 2002. Павлова започва кари­ерата си през 1997 го­дина като финансов ме­ниджър към програма ФАР. През 1999 година работи като експерт по международни проекти към Института за след­дипломна квалифика­ция при УНСС. От 1999 до 2002 година е експерт в Координационното звено по програма ИСПА към министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2002 година работи като експерт в дирекция „Национален фонд“ в ми­нистерството на финан­сите. През следващите седем години, до 2009 г. е началник – отдел в дирекция „Национален фонд“ в министерство на финансите. От 2009 година е заместник-министър на реги­оналното развитие и благоу­стройството. На 7 септември 2011 г. Павлова е посочена от премиера Бойко Борисов за министър на регионалното развитие и благоустройство­то на мястото на подалия по-рано оставка във връзка с кандидатирането си за пре­зидент Росен Плевнелиев. Нродното събрание приема оставката на Плевнелиев и одобрява Павлова като нов министър на 9 септември 2011. Тя е първата жена – министър в сферата на стро­ителството, считано от 1878 г. Павлова владее свободно английски и руски език. След подадената оставка на Си­меон Дянков на 18 февруари 2013 г. от постовете вицепре­миер и министър на финанси­те, министър-председятелят предлага Лиляна Павлова да заеме поста вицепремиер, който тя води до 13 март 2013 г. Заедно с баща си проф. Павел Павлов, заместник–ректор на Вар­ненския свободен универси­тет „Чер­норизец Храбър“, е един от учреди­телите на сдруже­нието на магистри­те по пуб­лична админи­страция и социални дейности „Академи­ка – Ма­гистър – Интелект“.

Вчера министър Павлова изнесе лекция пред сту­денти от АУБ, а пре­ди това посети изцяло ре­новиран и сани­ран блок в благо­евградския квартал „Струм­ско“ по програмата за енер­гийна ефективност.

Човек на Dailypress.bg и югозападния таблоид „Топ Преса“ разговаря с нея малко преди лекцията й пред сту­денти от АУБ.

– Г-жо министър, бихте ли направила кратко резюме на презентацията, която на­правихте пред студентите от Американския университет в България?

– Заетостта и заплащането не са единствените факто­ри, които задържат младите хора в регионите – на тях трябва да им бъдат предоста­вени подходящи възможнос­ти за образование и разви­тие, добро здравеопазване, задоволителна инфраструк­тура и хубава градска среда. Влияние върху развитието на регионите и условия за при­вличане на инвестиции оказ­ват различни фактори като транспортната свързаност и локацията, инфраструк­турната обезпеченост на региона, наличието на ква­лифицирана работна ръка, пазарът, икономическата по­литика на държавата и други, обясни министърът. Анали­зите показват, че най-успеш­ният модел за териториално развитие на България е уме­реният полицентричен мо­дел. Според него акцентът се поставя върху подкрепата на областните центрове, тъй като те са двигател на разви­тие за целия регион, но в съ­щото време трябва да се ин­вестира и в малките градове, за да се предотврати обез­людяването им. Балансът е основен аспект на интегри­рания подход към територи­алното развитие – намаля­ването на задълбочаващите се социално-икономически неравенства между региони­те и увеличаване на тяхната инвестиционната привлека­телност. Ключов инструмент на регионалната политика за постигането на балансирано развитие са интегрираните регионални инвестиции, по­добни инструменти за под­

развитие в България са Опепомагане на регионалното ративна програма „Региони в растеж”, 12-те програми за териториални сътрудничест­во, в които България участва, и специално разработената Целенасочена инвестицион­на програма за подкрепа на слаборазвитите региони в страната. Наличният ресурс по оперативната програ­ма, чрез който държавата интервенира в регионите, осъществявайки публични инвестиции и създавайки ус­ловия за развитие, е 3 млрд. лв. Много е важно образо­ванието за растеж на ико­номиката и обезпечаването на бизнеса с квалифицира­на работна ръка. През този програмен период ще бъдат инвестирани 225 млн. лв. в подобряването на образова­телната инфраструктура, с акцент върху професионал­ното образование. По тази приоритетна ос ще бъдат фи­нансирани редица регионал­ни професионални гимназии и университети, които ще по­лучат средства за модерни­зиране на материалната база и цялостен ремонт на сгра­дите. Близо 200 млн. лв. ще подпомогнат развитието на регионалния туризъм, чрез консервация и реставрация на културно-историческото наследство и създаването на туристически атракции. С над 380 млн.лв. от бюджета на оперативната програма ще се подобрява транспорт­ната свързаност на региони­те и състоянието на пътната инфраструктура. Бюджетът на Целенасочената инвести­ционна програма в подкрепа на слаборазвитите региони. възлиза на над половин ми­лиард лева, като най-голяма­та част от ресурса – 240 млн. лв., ще бъде насочен за раз­витието на Северозападна България. Със 132 млн. ще бъде подкрепен Родопският регион, 45 млн. лв. ще бъдат инвестирани в подкрепа раз­витието на Странджа и Сакар и още близо 150 млн. лв. – за изоставащи планински и по­лупланински региони. 2/3 от бюджета на програмата ще бъде насочен в съживяване на регионалната икономика. Сред приоритетните проекти са изграждането на Северна индустриална зона – Видин, Технологичен парк – Враца, изграждане на инфраструк­турата в северната и юж­ната бизнес зони в Троян, технологичен парк в Смолян и подобряването на транс­портната свързаност на ико­номическите и туристически обекти в целевите райони. Много е важно как ще се развият публично-частните партньорства и изпълнение­то на приходоносни проекти с помощта на финансовите инструменти. Европейска­та комисия все повече на­сърчава реализацията на проекти, средствата от които могат да бъ­дат реинвестирани в други проекти, което увеличава неколко­кратно ефектът от тях.­

– Докъде стиг­на строежът на автомагистрала „Струма“?

– Прави се до­проектиране за участъци­те Благоев­град-Крупник и Кресна-Сан­дански от Лот 3 на ав­томагистра­ла „Струма. Ако няма проблем с отчужде­нията, до няколко месеца ще можем да започ­нем реал­но строи­телство. Готов е новият идеен проект за преминаване през Кресненското дефиле – Лот 3.2 Крупник-Кресна на магис­тралата, който следва мак­симално релефа на терена. Предвижда се разширяване на съществуващия път с две ленти, преминаване на две нива или на различни нива там, където не може платна­та да са едно до друго. Пред­виждат се 11 големи съоръ­жения, 7 съоръжения и два тунела, за да запазим окол­ната среда, но проектът да е технически и финансово по­стижим. В момента сме в про­цес на изготвяне на ОВОС, ще бъдат направени обществени обсъждания на местно ниво и след получаване на одобре­ние ще подадем проекта към Европейската комисия

– Имаше идеи за голям ту­нел в Креснеското дефиле…

– Един голям тунел в Крес­ненското дефиле е неиз­пълним технически, сеиз­моложки, времево и финансово, как­то и от глед­на точка на открита ра­диация в района. Необхо­димата за изграждането му инвести­ция от 1 млрд. лв. е огромна, необходимо е да бъде запа­зена не само околната среда, но и животът и здравето на хората, защото в района еже­дневно стават катастрофи.

– Автобусните превозвачи протестират. Защо?

– Апелът им е да получат подкрепа в борбата срещу сивия сектор. Имат под­крепата ни, но темата не е в компетенциите на МРРБ. Поканени сме на съвмест­на среща заедно с мини­стрите Ивайло Московски, Владислав Горанов и Румя­на Бъчварова, на която ще дискутираме проблемите. За бъдещата тол такса има­ше среща в Агенция „Пътна инфраструктура“, направиха се предложение превозните средства с 8+1 места да бъ­дат таксувани не като леки автомобили, а като по-висо­ка категория, за да заплащат по-висока винетка. Склонни се да подкрепим предло­жението, също така търсим компромисно решение по от­ношение на друго направено предложение при изчисле­нието на тол таксата на тези превозвачи, които предлагат социални услуги, като пре­возват безплатно ученици и пенсионери, да бъда подкре­пени.

– Бяхте на посещение в Благоевград, видяхте докъ­де е стигнало санирането на сгради на територията му…

– Благоевград е нашият шампион в санирането, кой­то тръгна с летящ старт от началото на Национална­та програма за енергийна ефективност на многофа­милни жилищни сгради. Още 9 са реално готови, като остават само довър­шителни работи по тях. Според представения от общината график 90 % от сградите, които отгова­рят на изискванията на програмата и са преми­нали всички процедури по одобрение, ще бъдат готови до края на го­дината. Кметът Атанас Камбитов обяви, че ам­бицията на общината е до месец септември 90 от блоковете в града да бъдат санирани. Над 2200 са одобре­ните сгради, като само през тази го­дина тръжни­те процедури ще бъдат 1200. Текущите в момента процедури са око­ло 700, това е огромен брой, който надхвърля първона­чалните очаквания. Затова решихме временно да се преустанови набира­нето на нови кандидати за участие в програма­та, докато се изпълнят тези, които са в процес, и докато се анализират и приоритизират пода­лите заявка за участие, за да имаме яснота колко средства ще ос­танат след изпълнение­то им. Необходимо е и да изчакаме одобре­нието на Закона за дър­жавния бюджет и от следващата година да имаме на разположение заложения по програмата допълнителен 1 милиард лева, който се на­дявам успешно да можем да реализираме. По отношение на контрола на качеството на извършвани­те дейности там където има забележки, изпълнителите биват санкционирани или не им се възстановяват разхо­ди. Съгласно европейската директива нямаме право да правим черен списък, ако някоя фирма не си свърши работата, но механизмът тя да бъде ограничена да участва в конкурс е да не й бъде издадена референция. След първия отоплителен сезон в санираните по про­грамата сгради се доказват очакваните от нас икономии на енергия, които са средно 50%.

– Заявихте, че спешната по­мощ в Благоевград ще бъде реновирана…

– Спешната помощ в Благо­евград ще бъде преоборуд­вана и изцяло ремонтирана. Освен това ще бъде закупе­на линейка и цялата необ­ходима апаратура, която се предвижда през Министер­ството на здравеопазването, като наш конкретен бенефи­циент. В допълнение към този резервиран бюджет, конкретно Благоевград, но и всички общини от областта, ще могат да се възползват по още няколко линии на финансиране, сред които са и средните професионални гимназии. Освен това ще има възможност да се продъл­жат мерките и инвестиции в социалната инфраструктура, извън общинската, за децата и възрастните хора, живеещи в институциите. По отноше­ние на програмата „Региони в растеж“, Благоевград отно­во се нарежда сред първите общини, подали междинното звено за одобрение, акреди­тацията и инвестиционната програма.