Съдия Мария Григорова: Моторист не ставаш, а се раждаш!

Цветлин Йовчев също е моторист» Членове на закона противоречат на конституциятаГеорги АРГИРОВ Специално за Топ Преса

Мария Гри­горова е ро­дена в град Дупница през 1985 година. Завършила е право в Югоза­падния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. В мопадния университет „Неофит мента е зам.- председател на Арбитражен съд София при СМПП. От близо година е меж­дународен съдия към Москов­ския арбитражен съд на Руска­та федерация. В момента прави докторантура по международ­но частно право в Софийския университет. Но най-голямата ѝ страст са… моторите. Това е поводът за разговора ни със съдия Григорова.­

– Мими, позволи ми да ти го­воря на „ти“, познаваме се от доста време. Ти си съдия, но имаш и една голяма страст – моторните превозни средства на две колела. Откъде се поро­ди тази ти склонност към мо­тоциклетизма?

– Моторист не ставаш… а се раждаш! От дете това е люби­мият ми спорт, носи ми голямо удоволствие. Има една приказ­ка – автомобилът вози тялото, а моторът – душата. Наскоро разглеждах снимките от лич­ния си архив…, малко се натъ­жих… липсват ми момчетата от клуба…. бяха страхотни време­на… много емоции….

– Кога за първи път се качи на мо­тор?

– Преди да завърша висше­то си образование работих в магазин за мотори в град Дуп­ница. Първият мотор на кoйто се качих бе Ducati Monstrer. Според мен това е най-добра­та марка, с най-качествените мотори. В началото, бившият ми шеф, който смея да твърдя е виртуоз с мотора ме подтик­на да се кача на МПС на две колела. Изборът ми падна на споменатата марка, а той въз­кликна: “Имаш око за най-до­брото, нищо, че си начинаеща.“ Изкарах и курса за мотористи, ходих на мото събори, запоз­нах се с много хора. Поемайки по този път разбрах, че така чо­век се разтоварва от грижите и проблемите в ежедневието.

– На колко години беше, кога­то за първи път участва в „със­тезание“?

– Първото състезание в което участвах бе „драг състезание“, което се проведе на бившето летище в село Крайници, край Дупница. Тогава първото мяс­то бе спечелено от гърците, които имаха много бързи мото­ри. При организирането на ме­роприятието бяха уведомени органите на КАТ, които обезо­пасиха пистите, взеха проби за алкохол от състезателите и ги съпроводиха до състезанието. Присъствието на КАТ по време на състезание е задължително.

– Как реагират на тази ти страст твоите близки?

– Като всички родители и мои­те не бяха особено въодушеве­ни от моето хоби, но с течение на времето осъзнаха, че когато човек е разумен и отговорен, мотоциклетизмът дава свобо­да, каквато друг спорт не може.

– Има ли други твои роднини, които като теб са щастливи, ко­гато карат МПС на две колела?

– Всички са автомобилни шо­фьори, само племенникът ми е фен на кросовите мотори.

– Била ли си на мото походи?

– Всяка година всички мото клубове организират мото съ­бори, мото походи. Всеки мото­рист с удоволствие и нетърпе­ние очаква тези мероприятия, за да се съберем с хора от ця­лата страна, да си разкажем как сме прекарали зимата и какво ново се случва в живота ни.

– Харесват ли ти офроуд със­тезанията?

– Да, адреналинът е голям. Определено съм фен на драг състезанията.

– Ако не е тайна, скъпо ли е това удоволствие?

– Определено е много скъпо удоволствие. Самото закупу­ване на мотора изисква голям финансов ресурс. Качествена­та екипировка струва много, както и поддържката на самия мотор.

– Какъв мотоциклет имаш в момента и какъв е бил първият ти мотоциклет, имам предвид първият, който ти си си купила.

– Първият ми мотор бешеKawasaki ninja.Споменах, че съм фен на Dukati и в момента търся такъв.

– Наскоро беше откриването на мото сезона…

– Да, той бе в началото на ме­сец март в град София, пред храм-паметника „Александър Невски“.

– Какви събития предстоят през тази година на теб и твои­те приятели мотористи?

– За тази година с приятели и колеги сме планирали да на­правим обиколка на България за около десет дни. Имаме вече определен маршрут и сме решили да се настаним в мал­ки градчета около Смолян. Ако времето позволи, бих отишла и в Гърция, местните организи­рат мото съборите си на някой от островите, а както знаем те са прекрасни и много атрактив­ни.

– Ти си съдия, както стана ясно, но какво представляват твоите приятели, които спо­делят с теб страстта наречена „мотори“? Болшинството ви приемат като екзотика или пък като хора, които меко казано са на дъното на социалната стълбица.

– В никакъв случай не мога да се съглася с подобно твър­дение. Ако погледнем в по­литически аспект и бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев е моторист. Сред нас има хора с авторитетни профе­сии – колеги съдии и прокуро­ри. Ние сме много по-сплотени и организирани от всяка друга организация.

– Съпричастна ли си към хо­рата, които искат промени в за­конодателството, които касаят годишните винетки, застрахов­ки, въобще документи на тези МПС-та?

– Да, определено. Очевидно е, че чл. 574 от КЗ осигурява мно­го по-голяма защита на застра­ховащия за сметка на застрахо­вания. С тази норма се засягат интересите на големи групи от хора, каквито са мотористите. Това брани частния интерес, за сметка на цялото общество. Това е така, защото всички за­страхователни дружества в България са частни. Не знам да има държавно дружество, което да предлага застраховка гражданска отговорност.

Освен това смятам, че чл. 574 от КЗ противоречи и на Консти­туцията на Република Бълга­рия, тъй като това което визира нормата е в разрез с чл. 6 от Конституцията, който гласи:

„Чл. 6, ал. 1: Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права!

Алинея 2 гласи: „Всички граждани са равни пред за­кона! Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принад­лежност, лично и обществено положение или имуществено състояние!

Нормата на чл. 574 КЗ огра­ничава правата и привилегиите на всички граждани, които при­тежават сезонни МПС-та, като по този начин създава по-теж­ки условия от нормалното за владеенето и притежаването им. Още повече, че 14-дневният срок, в който собственика на МПС трябва да предостави до­казателства за сключена ЗГО, започва да тече от изпращане на уведомлението, а не от него­вото връчване.

Поради тези причини мои ко­леги-мотористи предложиха да бъдат обсъдени някои промени в закона.

– Не мога да не те попитам и за безотговорните хора, които правят ПТП-та, без значение за дали са на две или четири гуми…

– Лично аз смятам, че шо­фьорите станаха по-дисципли­нирани и отговорни на пътя. Започнаха да се съобразяват с мотористите и да ни забеляз­ват на пътя. Колкото до остана­лото – всичко зависи от въз­питанието на човек. И да… има какво още да учим по отноше­ние на пътната ни култура.