Съдия Мария Григорова: Моторист не ставаш, а се раждаш!
-
- април 27, 2016
Цветлин Йовчев също е моторист» Членове на закона противоречат на конституциятаГеорги АРГИРОВ Специално за Топ Преса
Мария Григорова е родена в град Дупница през 1985 година. Завършила е право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. В мопадния университет „Неофит мента е зам.- председател на Арбитражен съд София при СМПП. От близо година е международен съдия към Московския арбитражен съд на Руската федерация. В момента прави докторантура по международно частно право в Софийския университет. Но най-голямата ѝ страст са… моторите. Това е поводът за разговора ни със съдия Григорова.
– Мими, позволи ми да ти говоря на „ти“, познаваме се от доста време. Ти си съдия, но имаш и една голяма страст – моторните превозни средства на две колела. Откъде се породи тази ти склонност към мотоциклетизма?
– Моторист не ставаш… а се раждаш! От дете това е любимият ми спорт, носи ми голямо удоволствие. Има една приказка – автомобилът вози тялото, а моторът – душата. Наскоро разглеждах снимките от личния си архив…, малко се натъжих… липсват ми момчетата от клуба…. бяха страхотни времена… много емоции….
– Кога за първи път се качи на мотор?
– Преди да завърша висшето си образование работих в магазин за мотори в град Дупница. Първият мотор на кoйто се качих бе Ducati Monstrer. Според мен това е най-добрата марка, с най-качествените мотори. В началото, бившият ми шеф, който смея да твърдя е виртуоз с мотора ме подтикна да се кача на МПС на две колела. Изборът ми падна на споменатата марка, а той възкликна: “Имаш око за най-доброто, нищо, че си начинаеща.“ Изкарах и курса за мотористи, ходих на мото събори, запознах се с много хора. Поемайки по този път разбрах, че така човек се разтоварва от грижите и проблемите в ежедневието.
– На колко години беше, когато за първи път участва в „състезание“?
– Първото състезание в което участвах бе „драг състезание“, което се проведе на бившето летище в село Крайници, край Дупница. Тогава първото място бе спечелено от гърците, които имаха много бързи мотори. При организирането на мероприятието бяха уведомени органите на КАТ, които обезопасиха пистите, взеха проби за алкохол от състезателите и ги съпроводиха до състезанието. Присъствието на КАТ по време на състезание е задължително.
– Как реагират на тази ти страст твоите близки?
– Като всички родители и моите не бяха особено въодушевени от моето хоби, но с течение на времето осъзнаха, че когато човек е разумен и отговорен, мотоциклетизмът дава свобода, каквато друг спорт не може.
– Има ли други твои роднини, които като теб са щастливи, когато карат МПС на две колела?
– Всички са автомобилни шофьори, само племенникът ми е фен на кросовите мотори.
– Била ли си на мото походи?
– Всяка година всички мото клубове организират мото събори, мото походи. Всеки моторист с удоволствие и нетърпение очаква тези мероприятия, за да се съберем с хора от цялата страна, да си разкажем как сме прекарали зимата и какво ново се случва в живота ни.
– Харесват ли ти офроуд състезанията?
– Да, адреналинът е голям. Определено съм фен на драг състезанията.
– Ако не е тайна, скъпо ли е това удоволствие?
– Определено е много скъпо удоволствие. Самото закупуване на мотора изисква голям финансов ресурс. Качествената екипировка струва много, както и поддържката на самия мотор.
– Какъв мотоциклет имаш в момента и какъв е бил първият ти мотоциклет, имам предвид първият, който ти си си купила.
– Първият ми мотор бешеKawasaki ninja.Споменах, че съм фен на Dukati и в момента търся такъв.
– Наскоро беше откриването на мото сезона…
– Да, той бе в началото на месец март в град София, пред храм-паметника „Александър Невски“.
– Какви събития предстоят през тази година на теб и твоите приятели мотористи?
– За тази година с приятели и колеги сме планирали да направим обиколка на България за около десет дни. Имаме вече определен маршрут и сме решили да се настаним в малки градчета около Смолян. Ако времето позволи, бих отишла и в Гърция, местните организират мото съборите си на някой от островите, а както знаем те са прекрасни и много атрактивни.
– Ти си съдия, както стана ясно, но какво представляват твоите приятели, които споделят с теб страстта наречена „мотори“? Болшинството ви приемат като екзотика или пък като хора, които меко казано са на дъното на социалната стълбица.
– В никакъв случай не мога да се съглася с подобно твърдение. Ако погледнем в политически аспект и бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев е моторист. Сред нас има хора с авторитетни професии – колеги съдии и прокурори. Ние сме много по-сплотени и организирани от всяка друга организация.
– Съпричастна ли си към хората, които искат промени в законодателството, които касаят годишните винетки, застраховки, въобще документи на тези МПС-та?
– Да, определено. Очевидно е, че чл. 574 от КЗ осигурява много по-голяма защита на застраховащия за сметка на застрахования. С тази норма се засягат интересите на големи групи от хора, каквито са мотористите. Това брани частния интерес, за сметка на цялото общество. Това е така, защото всички застрахователни дружества в България са частни. Не знам да има държавно дружество, което да предлага застраховка гражданска отговорност.
Освен това смятам, че чл. 574 от КЗ противоречи и на Конституцията на Република България, тъй като това което визира нормата е в разрез с чл. 6 от Конституцията, който гласи:
„Чл. 6, ал. 1: Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права!
Алинея 2 гласи: „Всички граждани са равни пред закона! Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние!
Нормата на чл. 574 КЗ ограничава правата и привилегиите на всички граждани, които притежават сезонни МПС-та, като по този начин създава по-тежки условия от нормалното за владеенето и притежаването им. Още повече, че 14-дневният срок, в който собственика на МПС трябва да предостави доказателства за сключена ЗГО, започва да тече от изпращане на уведомлението, а не от неговото връчване.
Поради тези причини мои колеги-мотористи предложиха да бъдат обсъдени някои промени в закона.
– Не мога да не те попитам и за безотговорните хора, които правят ПТП-та, без значение за дали са на две или четири гуми…
– Лично аз смятам, че шофьорите станаха по-дисциплинирани и отговорни на пътя. Започнаха да се съобразяват с мотористите и да ни забелязват на пътя. Колкото до останалото – всичко зависи от възпитанието на човек. И да… има какво още да учим по отношение на пътната ни култура.
Be the first to leave a review.
