Историята на паметниците в Белица оживя в разказите на четвъртокласници от СОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Голям интерес предизвика първия ден от Седмицата на детската книга и изкуствата за деца, в който масово се включиха учениците от началния курс на СОУ „Св. св. Кирил и Методий” – Белица. Той премина под мотото: „По пътя на безсмъртието” – история на издигнатите паметници в Белица“.

Ученици от VI „б” клас с ръководител Ася Апостолова с гордост разказаха за саможертвата, героизма и делото на беличани, в памет на които признателна Белица е издигнала паметници, за да помнят поколенията какви чада е раждала и отгледала Майка Белица.

На събитието присъстваха зам.-кметът на Община Белица Сабит Гагъм и ст. специалист „Хуманитарни дейности“ към Общинската администрация Крум Попов.

За историята на паметниците в Белица разказаха Петра Генева, Калина Апостолова, Йосиф Кошов, Белсам Коренарска, Айше Кунгьова и Джемиле Кунгьова от VI „б“ клас. Към тях се присъединиха арх. Зоя Разсолкова и Исидор Банков – музеен уредник към читалището.

Паметник на „Илинденци „17-и септември 1903 г.

Паметник на жертвите от Илинденско-Преображенското въстание. Една малка Белица оставя дълбока диря в историята на България със 120 души – мъже, жени и деца, зверски убити в този ден. Една малка Белица, която ненепразно бе определена да бъде център на въстанието и бе възложено на беличанина даскал Васил Теофилов да нарисува знамето на Илинденско-Преображенското въстание.

През 1903 г. заради активното си участие в Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 човека и са убити повече от 120 мъже, жени и деца. Затова през 2003 г. по случай 100 години от въстанието е учреден обществен инициативен комитет, който предлага да се увековечи паметта на загиналите въстаници и жители на Белица с изграждане на паметник на видно място в центъра на града, със средства от дарения на беличани,патриотични организации и частни фирми. Паметникът на Илинденци ще напомня на настоящите и идващите поколения за героизма на беличани, дали живота си, за да бъде България свободна и единна.

Паметник на Васил Левски

На 19.10.2012 г., по повод 100 г. от освобождението на Белица от турско робство и 100 г. от освободителната за този край Балканска война, е откриването на паметника на Васил Левски в Белица по предложение на арх. Зоя Разсолкова, внесено в Общината. Тя изготвя и архитектурния проект. Идеята за поставяне на знак на Апостола в Белица е много отдавна. Още през 2009 г. Живко Сахатчиев от Якоруда споделя идеята за поставяне на паметен знак на Апостола, но тя не се реализира. Активно действа комитета „Васил Левски” – гр. Белица за построяването му. Много беличани даряват различни суми или помагат с каквото могат за изграждането. Гранитната плоча е дар от Румен Петров Бонков от Разлог. Днес беличани тачат паметта на легендарния дякон.

Паметникът е построен на центъра на Белица до сградата на Общината, на мястото където някога е била къщата на Поп Иван (Поповата къща), в която се смята, че Васил Левски е създал Тайния революционен комитет на 28 юни 1869 г.

Паметник на Владимир Поптомов

Оригинален портретен паметник от гранит и лят бронз. Автори са Г. Коцев и Калин Райчев. Годината на заявка е 1968. В чест на неговата 80-годишнина от рождението е открит паметника.

Владимир Поптомов е роден на 27 януари 1890 г. в Белица. Български политик, журналист и публицист /1890-1952/. Един от учредителите на прогресивната Вътрешна македонска революционна организация (обединена), главен редактор на в.“Работническо дело“ (1945-1949), министър на външните работи (6 август 1949-20 януари 1950), подпредседател на Министерския съвет на НБР (20 януари 1950-16 януари 1954), депутат в 26-ото Народна събрание (1945-1946), в 6-ото Велико Народно събрание(1946-1949), и 27-ото Народно събрание (1949-1953). Поптомов се изявява и като учен и е автор на много статии и книги в които пише зеа важни исторически и политически проблеми.Той е най-значимата политическа фигура от Белица в цялата и досегашна история. Главната улица носи неговото име, а на най-видното място в центъра се извисява неговата бронзова фигура.

Паметник на загиналите 1923-1944 г. и Отечествената война /1944-1945 г./

Изграден през 1959 г. от гранитни блокове. Архитекти са Безов и арх. Иван Димов, чиито корени са от близкото до Белица село Баня. Монолитен гранитен пилон висок 7 метра. Горният край завършва с жертвеник, а в основата е положен лавров венец издялан от гранит. На лицевата страна откъм площада е поставена гранитна плоча с имената на загиналите партизани и двете ятачета Васил и Сава Кокарешкови.

На обратната страна, откъм Белишка река, са имената на загиналите в периода 1923-1941 год и в Отечествената война. В основата на задната страна е костницата на партизаните Димитър Даракчиев, Иван Алесков, Сава Стенчин, Серги Чонков, Никола Мадолев и роденият през 1944 год. в партизанския отряд син Чавдар на Надежда и Георги Мадолеви, починал на пет години. В построяването участва голяма част от населението и бойните другари на загиналите. Гранитните блокове са придобити от местността „Вапата”.

Паметник на децата – ятачета Васил и Сава Кокарешкови

Открит е през 1967 г. , Автори – Николай Шмиргела и Н. Пашов.

1943 година! Легендарният партизански отряд “Никола Парапунов” е закрила и упование на народа от Пиринска Македония.

Предани помощници на отряда са и малките пастирчета Васил и Сава Кокарешкови от с. Белица (сега град), Благоевградско. Сърдечна дружба свързва двамата братовчеди. По-големият – Васил, е роден на 9 януари 1928 г., Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големия си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните, на които предават храна, дрехи, цигари.

На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция. Децата се държат твърдо, не отронват нито звук. На 7 юли като малолетни са „освободени“, но на пътя за Белица са заклани в местността Тръстеник. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранили кучетата с телата им. Сава и Васил Кокарешкови оставят ярка следа в паметта на народа.

Бюст-паметник на Иван Георгиев Тричков

Изработен от бронз и поставен на постамент от цимент и гранит. Иван Тричков е командир на беличката партизанска чета създадена през 1942 г. , зам.-командир и командир на Разложкия партизански отряд „Никола Парапунов”. След девети септември той е назначен за комендант на Разложката околия, командир на гранични воиски, началник на Трудово възпитателен лагер „Белене”. Неговото управление на лагера е запомнено с подобряване условията на лагеристите и по-човешко отношение към тях. Полковник от Българска народна армия. За заслугите си към Белица населението му издига бюст-паметник, край който минават учениците от двете училища и по този начин неговото дело се помни от младото поколение.