Гръмналият Гърмен утихна
-
- април 20, 2016
Преграда, висока колкото оградата по българо-турската граница, отделя конфликтния квартал „Кремиковци“ от сърцето на християнски Гърмен и от съседите в село Огняново, където заможни чужденци дават стотици левове, за да се насладят на спа почивка в комплексите в района. Няма размирици, няма и боеве година след бруталните стълкновения между българи и цигани от Гърменския район.
„Утихнаха, изгонихме ги, както трябваше да направим още отдавна“. Така лаконично местните разказват как са успели да се справят с проблема, който изглеждаше нерешим няколко месеца, и наложи изпращането на десетки полицаи и жандармеристи в гетото, за да укротят смуглите му представители. Говори се, че изворът на спокойствието, на което сега гърменци се радват, идва от сопата, която най-накрая решили да размахат, за да видят сметката, както се изразяват, на онези, попречили им да си пускат децата сами навън. Сега, когато циганин дръзне да приближи центъра на Гърмен или на Огняново, местните веднага започват да го разпитват откъде е и какво иска, от страх да не би да обере някоя къща на бабите в района.
В махалата обаче нищо не се е променило. На влизане в „Кремиковци“ ромите посрещат всички с кал, мизерия и ужасна мръсотия, сякаш човек влиза не другаде, а в индийски град. Входът прилича на контролно-пропускателен пункт, защото всяка непозната кола се посреща от поне десетина цигани, които на секундата започват да разпитват. Не спират автомобилите, но се нахвърлят върху тях на развален български.
Когато ги попитат дали някой от политиците, застанали зад тях при размириците през 2015 г., живее наблизо, всички вкупом, като под команда, обявяват: „Всички ни оставиха, само на избори идват да видят ма’алата“.
Попитани кой е кмет, с неприкрито разочарование отговарят, че това е старата градоначалничка Минка Капитанова и с носталгия си спомнят времето, в което Ахмед Башев бе начело на общината. Канят любезно всеки да разгледа гетото, от което се вдигат 10 слоя прах, докато жените простират току-що накиснатото в реката пране. Обясняват и че точно през него минава пътят за красивите села Лещен и Ковачевица със старите възрожденски къщи. И са прави, но не съвсем.
В Гърмен упорито се твърди, че само заради ромския квартал властите са изградили съвсем нова отсечка, която да го заобикаля. Факт е обаче и че откакто страстите утихнаха миналата година, местните са много по-спокойни и дори не ги е страх да минат покрай ромската махала. Ако обаче няколко цигани, особено мъже, решат да „слязат“ при тях, се посрещат на нож.
Преди седмица млада ромка в много ранно утро решила, че в дома на бай Иван, на метри от стената, няма никого и тръгнала да влиза с взлом с помощта на отвертка. Оказало се обаче, че внуците си били вкъщи и веднага щом чули шумоленето, тръгнали с лопати да я гонят. Сигурни са, че крадлата повече няма да се върне. Само на няколко километра нагоре по склоновете на красивите Западни Родопи се е сгушило друго село, предимно от ромски етнос – Горно Дряново, в което за разлика от Гърмен, всички живеят съвсем спокойно, без да са оградени от каквито и да е прегради. Там пък разказват, че когато Гърмен гръмна през 2015 г., действително нито от Ковачевица, нито от там, нито от Лещен местните не смеели да се доближат до размирната точка. При това със седмици.
Имало е и забавяне на доставките за хляб, както и проблеми с транспорта. „Долу“, на главния път, който разделя „Кремиковци“ от спокойната община с гостоприемни селяни, все пак не се чувстват застраховани, че Гърмен няма да влезе в новинарските емисии отново и се молят да не се налагат скоро нови местни избори, защото подозират именно вота за жестоките сблъсъци преди година.
Be the first to leave a review.
