Югозападен поглед: Няма лъжа, няма измама – Минало незабравимо
-
- април 5, 2016
Димитър ДЖАМБАЗОВ
През петдесетте години на миналия век (който е бил роден по онова време, сигурно помни), ние, децата на Сатовча, впечатлени от прочетените книжки, много си играехме на война:
– Атака напред, огън, кр- р-р-р-та-та-та и т.н.
Особено бяхме впечатлени от разположените в Сатовча гранични и други войскови части. Тогава се копаеха окопи около селото, изграждаха се бункери, останките от които още си личат. Значи готвехме се за отбрана от врагове, как преценяха от къде ще дойде нападението, военните си са знаели, но на мене са ми казвали и се говори, че „Господ, когато е раздавал акъл, военните са били на занятия (учения). Отишъл дядо Господ да ги чака на моста, като си мислел, че те ще минат по него и там ще им даде акъла, но военните минали под моста и Господ пак не можал да ги вразуми“.
Имаше разположени полеви войнишки кухни, от които и ние децата се облажвахме (вкусвахме) от време на време с по някое канче войнишка чорба. Иначе у нас си бяхме на диета:
– Редка каша, траана, качамак, капички, компири.
С която храна трупахме мускули за по сетнешни действия. И така… войниците ни допускаха до себе си и ни даваха по някой и друг халосен патрон, а ние се възползвахме от тяхната разсеяност и си взимахме още по два-три халосни патрона, та даже и цели картечни ленти и след това ги пукахме в огньовете по време на Сирниците (а нашата сирница на Грамади беше най-хубавата и се гледаше от цялото село), защото тогава нямаше пиратки и фойерверки да се продават свободно, както сега и се налагаше сами да си ги правим. Преди вечерта на големите огньове (сирници), ние складирахме разни вейки, хвойни и трънки, като ги охранявахме от преждевременно запалване. Само някой да посмееше да припари до вечерта на Сирни заговезни – стражата бдеше. По време на тия бдения (дежурства) си разправяхме небивалици, колкото си щеш. Как някои от нас (по-влюбчивите) се влюбваха в офицерските дъщери и като разправяха разпалваха нашите въображения още повече.
Та да си дойдем на думата: Сложили сме ние (стражата) няколко патрона в огъня, който бяхме запалили, за да се топлим от разни клечки и клони от върбата на бай Янко Самарджиев (лека му пръст, че го споменавам) и чакаме да пукнат – залегнали зад една тумбичка близо до огъня. В това време дойде бай Янко, ама един ядосан, че сме му били отрязали някой и друг будак от върбата, която растеше на синора на нивата му, а пък беше здрав и смел човек. Добре, че не носеше бастун, щото, ако носеше бастун, едва ли щеше да се отървем без бой. Застана прав до огъня, извади тефтерче и молив и извика с тънък и писклив глас:
– Я си дайте имената!
(Сякаш някой доброволно щеше да си каже името). А ние лежим и мълчим. Чакаме пукотевицата. Как да му кажем, след като сме заплашени, бай Янко бегай или легай! Че като взеха да пукат тия ми ти патрони, че като фъркна да бяга тоя ми ти бай Янко (след това разбрахме, че е бягал чак до Орлов камък, та и по-нагоре до Армурово), а ние само броим: един, два, три, четири, пет и след това като хвръкнахме и ние да бегаме в друга посока, та се не видя ни списък, ни молив, ни бележник. След тая случка му стана нещо на бай Янко, защото сънуваше дракуси и често питаше минаващите покрай него, когато стоеше на пейката пред къщата си:
– Ей, играеше ли дракуса сая вечер у вас, играеше ли?
Това му беше лафът, ако е видял някой да се прибира на зиг- заг вечерта. Бай Янко не беше засегнат и не пострада от пукотевицата на патроните, на които ние после събирахме калайчетата и ги използвахме за други неща (плюкала), но неговата върба беше сериозно засегната. Тая върба, от която си правехме пискуни и гърдала пролетно време и по Гергьовден, вече я няма. На нивата на бай Янко правиха, опитваха се, но не направиха стадион, а върбата я изкорени булдозера. И на мене ми е мъчно за нея, защото от нейните будаци съм си правил пискуни и гърдала, които съм ги олющювал, чукайки по кората с чекийката с думите: Пищи, пищи калоян, сери, пикай да го яде въртиян, дай бабо малко масълце, да намажем неговото дупенце (тук изричахме нечие име) да му дума дзъг, дзъг, дзавърдзък, дзъг, дзъг, дзавърдзък! – и като завъртиш кората на ляво, на дясно с думите: лушнак, бушнак и хайде хоп, гайдурката е готова.
А бехме майшки и буйни, но се бяхме научили сами да си майсторим музикални инструменти и фойерверки, а сега всичко се купува наготово.
Be the first to leave a review.
