Сирийски шивач тегли тигели в гърменско село
-
- март 30, 2016
Сирийският шивач – така жителите на гърменското село Крушево наричат 28-годишния Недим Джелал Асфур. Младият бежанец от Сирия намери тук своя пристан. Свикна с начина на живот в малкото селище, където пристига в края на 2013 година. С носталгия обаче си спомня за първите си дни в населеното място, защото тогава бил в компанията на баща си Джелал, на сестра си Джиана и зет си Закари, както и на трите им деца.
С тях живеели съпрузите Абдулах и Манар Халил и двамата им синове. От тази колония в момента в Крушево е единствено Недим. Всички други заминали и се установили в Германия. Младият мъж не крие, че и той се опитал да отиде в Западна Европа, за да е заедно с близките си, но го върнали от Гърция у нас. И намерил цялата добрина на света в лицето на местните хора, сред които и двамата съпрузи от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт.
„Имам шанс да напусна България след 3 години, когато мога да получа българско гражданство. Признавам, че искам да съм с моите роднини, чувам се с тях често, пишем си в интернет. Сега не мисля за пътуване, защото тук се чувствам прекрасно. Всички ми помагат, приеха ме с отворени сърца, покланям се за добрината на всички жители на Крушево“, разказва Недим, който за 2 години и половина е успял да понаучи доста добре български език.
Това му помага да общува свободно с новите си приятели. Взел уроци и в шивашкия занаят. Дълго време залягал над шевната машина, попивал думите на тези, които го обучават. И резултатът е налице. В момента е сред най-добрите шивачи във фирмата, която има цех в гърменското село. Трудът никак не му тежи, защото е важно сам да може да осигурява доходи за прехраната си.
„Повече от година съм в тази фирма. Благодаря за дадения ми шанс и на собственика, и на колегите. В родината си бях продавач в магазин, но сега смених професията. Избягахме от родната земя заради войната и бомбите, живеехме във втория по големина град Алепо. Там загубихме всичко, но поне оцеляхме ние. А тук ми дадоха втори шанс за живот с отношението си и човечността си“, споделя Недим пред „Стандарт“.
Твърди, че местните хора са много добри, има много приятели. Всичко му харесва в Крушево.
Щом родствениците му заминали, за Недим пригодили една от стаите в училището, в което отдавна няма ученици. Майстори от селото дори му направили баня, за да има всички нормални условия за живот. Сега сириецът работи, а вечер е с приятели на кафе.
Най-големият му приятел е 23-годишният Сабри Белянски. Повече от година двамата са почти неразделни. Много обичат да пътуват – до Гоце Делчев, до Разлог, до Сандански, до Благоевград.
„Всеки ден си правим разходки с моята кола. Много е свестен, честен е, винаги е готов да помогне. Чувствам го като брат“, твърди Сабри.
„Не е важно къде живея. Имам покрив над главата си. Липсват ми близките, за да е пълно щастието ми. Тук съм в рая, отново сънувам хубави неща, а не кошмари. Благодарен съм на Мама Лили и на нейния съпруг Ян, които първи ни приютиха. Обичам и тях, и другите ми съселяни“, казва през сълзи младият мъж.
Be the first to leave a review.
