Жителите на Крибул между тютюна, шивашките цехове и чужбина
-
- март 25, 2016
Ерол ЕМИЛОВ
Жителите на сатовчанското село Крибул са изправени пред сериозна дилема – да продължат да отглеждат тютюн или да заминат за чужбина. Някои от тях вече са направили своя избор и вече са на хиляди километри от родното си село.
Предпочитат страни като Англия, Испания и Германия. В Англия работят селскостопанска работа – основно берат и разсаждат ягоди. Няколко семейства пък са се установили в Испания и нямат намерение да се връщат. Идват си за един месец, виждат се с близките и пак заминават. Казват, че там са добре, въпреки че са далече от роднините.
Същото казват и тези, които са в Германия. По-голямата част от тях работят в цех за разфасоване на птичи продукти. Работата не е лека, но за сметка на това е добре заплатена, споделя Емил, който работи там от три години.
Хората в Крибул определят тютюна като отживелица. Споделят, че вече фирмите – изкупвачи не го искат. Наскоро експерти са дошли и изкупили само договорираното количество продукция. Нито килограм повече. После си събрали нещата и си тръгнали.
„Отказвам се от тютюна, защото не го вземат. Той си ми стои половината от тази година за догодина. И 4 лева тютюн – подигравка, защо ще го сеем. От 1 килограм тютюн правят 50 кутии цигари. Една кутия е 5 лева, пък на теб не ти дават и за една кутия“, споделя баба Юлия Земеделска и допълва, че почти всички нейни съседи се отказват.
Разказва, че има намерение да засади чушки, домати, краставици и картофи като ще им търси пазар. Ще си направи и зимнина.
„Нека съм по-гола, но по-отпочинала. А то хем сме съсипани, хем труда ни е хвърлен на вятъра“, коментира възрастната жена.
Позната е и като жената, която извършва специфичния ритуал за здраве в местността „Скрибина“ край селото. Споделя, че не скалната арка помага, а Аллах. Всеки идва с вяра, че ще получи помощ и я получава. Иначе няма да дойдат и да пращат други хора тук, категорична е тя.
Казва, че Скрибина е единствения камък, на който и до момента се извършват ритуали за здраве. Самата тя е получила възможността да лекува от сестра си, която пък е наследила майка им. Това се случило преди 7 години.
„Предава се с 3 късчета хляб. А след това тази жена, която ти е дала изина (възможността да лекуваш), тя повече не може да ходи там“, разказва баба Юлия.
От край време той си е там и лекува, продължава разказа си възрастната жена. В него има голяма сила, голяма енергия, която помага на хората. Дадена е от Аллах. На мястото са идвали лекари, професори и посланици.
„Лекарите са силни, но имат нужда и от бабинска помощ“, смята жрицата и допълва, че преди няколко месеца я посетили посланиците на Афганистан, Беларус и Азербайджан.
„Трудна е работата на тютюна, но не го заплащат. От 2 часа ставаме сутринта и сме на нивата до 12. Няма време за ядене, за спане. И пак 3 лева тютюн. Не го щат. И лъжат – ще правят договори, ще донасят семе, няма ги никакви“, споделя болката си баба Анифе и допълва, че народа се чуди какво да прави. Младите са на цеха, а старите на един тютюн разчитат.
Почти цяло село не е сее тютюн, споделя тя. Едни заминали по Германия, други за Испания и т.н. Предишни години е имало договори за всички производители. Идвали са и много фирми. Сега никой не идва.
„Тук само тютюн вирее. Айде имаме ниви – ще посеем картофи, фасул, краставици, но да дойдат на място да ни ги купят и да има договори. А то какво – преди шест години засадихме лук. Пет пъти го окопахме, докарахме го вкъщи, изгни и го изхвърлихме“, разказва баба Анифе.
Прехрана на голяма част от жените в селото дават и двата цеха. Работата е добра и от парите са доволни, защото са при семействата си. Не им се налага да заминават по чужбина и да оставят децата си тук.
А възрастните хора поканиха премиера Бойко Борисов на гости – да сее тютюн и да види как живеят.
Be the first to leave a review.
