Срам в Садово: Родова вражда за дял на сляп човек съсипва паметта му!

Продължително като латиноамерикански сериал дело, ужасна вражда, нахална и отвратителна ищца…Мила ПАВЛОВА

Ако научеше дядо Коцьо – Каракулака, за тази враж­да между неговите внуци и правнуци, пет пъти щеше да се обърне в буренясалия гроб. Той беше пъргав като невестулка, строг до неузна­ваемост. Турците го нарекли Каракулак, защото на кръ­ста носел нож с черен чирян (дръжка).

Като бежанци от Гърция, семейството му от двадесет и един човека, под неговото ръководство, през 1925 г. се връща в Садово и след дълго обитаване на плевни и стари къщи, наброил наполеоните за къщата на Матака, който заминал в Северна България. Дворът – много просторен, бил пълен с волове, крави, овце и козички.

Живяла задружно голямата фамилия под ръководството на стария човек.

През 1916 г. Каракулакова­та задруга я сполетява зло, неочаквано, коварно и на­стъпва обрат.

Един от братята (трима) – Петър, на двадесетгодиш­на възраст, се разболява от шарка. Обринало цялото му тяло и лицето. Майката, баба Магда, потърсила помощ от селската знахарка и вечерта, вместо с прясно масло, го на­мазала със солено и момчето ослепява.

През 1946 г. Костадин Чин­гаров се разболява тежко. Понеже родителската вина за нещастието на Петър ги тормозела непрестанно, той искал да подсигури постра­далото момче и извикал съ­ветници (близки хора) и пред тях да направи завещание. В комисията били: Лазар Чин­гаров, Велик Чингаров, Петър Попов и най-влиятелният чо­век от селото – Иван А. По­пов. Пред тях той поръчал: да се раздели имотът – добитък, ниви, двор, къща – на три. Получил съгласието предва­рително на Иван К. Чингаров – най-малкия, да гледа брат си Петър и в замяна на добри­ната да получи двете трети от имота на баща си.

Следват огромни трудности за добродушния брат. Слепе­цът създава големи пробле­ми на 9-членното семейство. На трапезата изсипва сгот­вената храна на семейството и невръстните деца остават гладни. Разпилява тютюна при манипулиране, крие лис­та в пазвите, за да пуши и съз­дава опасности за пожар.

СЪБЛИЧА СЕ ПРЕД МАЛКИТЕ МОМИЧЕТА.

При усилената лятна рабо­та се налага да се заключва, за да не се губи човек на ни­вата…

След смъртта на слепеца, 1959 г., Борис Чингаров, по повод завещанието, си из­важда нотариален акт за 2/3 от имота.

Преди 5 години се появява Вангелика Чорбаджийска – правнучка на Костадин Чин­гаров, с претенции за сина й Иван Иванов – половината от имота – къща и двор. Изваж­да по някакъв начин втори но­тариален акт.

Започва се дело – продъл­жително като латино-амери­кански сериал. Враждата е ужасна. Ищцата е нахална, отвратителна. Отива по раз­лични инстанции, клевети, злорадства и непримиримо тормози семейството, което е шестчленно – двама пенси­онери и две невръстни деца ще останат без покрив. Нари­ча с най-различни квалифика­ции всички близки и роднини. Заплашва семейството, че е уредила да им съборят къща­та като на циганите от Гър­мен…

Съдът е на нейна страна.

1. От­ветникът Б. Ч. е правил разшире­ние и по­добрение на къща­та – баня, тоалетни и др.
2. Сру­теният плевник е ремонти­ран, а сега се дели на две.

Исто­рията е много не­приятна и продъл­жителна.

1. Жестока подигравка с па­метта на един незрящ човек.
2. Съдът иска да раздели имота на две, като пренебрег­ва грижите, които е полагало семейството на ответника, макар и некомфортни.
3. Какви са тези нотариуси, да издават актове, при нали­чието на такива?
4. Защо не се признават по­правките в къщата?