Неврокопският политик Димитър Бояджиев в качеството си на социален антрополог: Да запазим домовете за деца, лишени от родителска грижа!
-
- март 14, 2016
Димитър БОЯДЖИЕВ,
социален антрополог
След като с неистов НПО натиск през 2010 година бе приета националната стратегия за деинституционализация на децата в България, през последните години непрекъснато чрез медийни интерпретации някои се опитват да убедят обществото и да налагат тезата, че домовете за деца са социални демони. При положение, че такива функционират и към момента в цял свят, а при посещение в един австрийски дом от интернатен тип през миналата година ме изгледаха доста странно при въпрос дали и тях няма да ги закриват.
Но да се върнем на атаките срещу домовете в България, които са доста ожесточени и неразбираеми, след като стратегията за закриването им до 2025 година така или иначе е приета. Или може би атаките са напълно разбираеми предвид гузната съвест на тези наложили приемането на тази стратегия.
Факт е, че за последните 3 години 50% от домовете за деца вече са приключени, има или няма нужда от тях. Факт е, че начина по-които това се случва е повече от тревожен, предвид, че материята са изстрадали детски съзнания, които така или иначе са преживели много трусове и драми. Защото да откъснеш едно дете от семейната му среда (разбирайте Дома), предвид че то веднъж е загубило първичната си такава е много болезнен и труден за преодоляване момент, за който никой така и не даде възможност на децата в домовете да бъдат подготвени.
От тук нататък, какво вещае стратегията за изоставените деца на България:
1/ Осиновяване – Тъй като в Домовете за деца лишени от родителска грижа пребивават деца от 7 до 18 години(които в по голямата си част постъпват заради преживяна семейна драма или риск за живота им, а не от дом майка и дете) тази мярка тук 99% не работи.
2/ Настаняване в новосъздадени по програми по-малки институции (ЦНСТ). – Една от причините за големия натиск да бъде разбита старата домова система, вместо да бъде завършена реформата в нея. По тази схема неправителствения октопод чрез негови търговки пипала и подразделения, завъртя милиони оборот от консултантски услуги, предлагайки бланкови проекти за изграждане на домовете от нов тип из градове, села и паланки. Факт е обаче, че тези домове от нов тип не са добра разработка, не са съобразени с българската социална реалност и нужди, с твърде малък капацитет са и вече са почти препълнени при положение, че в тях пребивават много малка част от децата имащи нужда! Често се налага деца да бъдат местени на стотици километри от родното им място, защото дома там е закрит, а новата къщичка, която го замества е пълна. Така децата преживяват още един сериозен шок, защото освен семейната си среда те биват откъсвани и от родните им места и социалната такава, за да се напълнят празни легла някъде. Така излиза, че държавата мисли не за децата, а за леглата. Само че какво ще стане като празните легла свършат?
3/ Реинтеграция. Чудесен модерен термин, който би трябвало да означава реинтегриране на детето от Дом в семейната среда, която му е останала. Това се налага, защото в новите ЦНСТ няма места, ама ние не искаме да си признаем, че не сме объркали нещата. И така зад думичката реинтеграция практически изхвърляме детето на улицата, по документи уж при биологичните му остатъци от семейство, които веднъж са го изоставили и то е било настанено в Дом поради риск за живота му. Ефектът – в 90% от случаите детето спира да ходи на училище, скита, проси, става жертва и живее в здравен риск.
4/ Приемна грижа. Приемната грижа, може би е най-добрата социална мярка за децата лишени от грижа, тъй като симулира семейна среда, но това е така когато детето се взема от добри приемни родители по нравствени подбуди. За съжаление в България, тази мярка се е превърнала в средство за прехрана на ниско образовани и незаинтересовани от труд хора,тъй като липсват достатъчни критерии към кандидат приемните родители.
Точно тук стратегията също трябва да бъде модифицирана и да бъде заложено драстично завишаване на образователните критерии към кандидат приемни родители, тъй като към момента такива могат да станат и хора с образование 8-ми клас, а децата копират най-близкия социален модел!
Липсват и адекватни материално-доходни изисквания, които да доказват че децата не биват взимани с цел експлоатация и самоиздръжка на приемните родители, което е практика. Така че, Приемна грижа – твърдо да, но само при завишаване на критериите към приемните родителите, за да е сигурно че ангажимента е морално-нравствен, а не по користни меркантилни подбуди. Защото благополучието на българско дете няма как да бъде социална мярка за подпомагане на мързеливи маргинали!
В заключение ще обобщя: 50% от Домовете за деца все още не са закрити, те са оцелели през доста репресивен естествен подбор упражнен върху тях от ДАЗД и АСП през последните години. Останалите от домовете в по-голямата си част са добри социални практики с отлични условия за отглеждане на децата, които вместо да закрива, държавата трябва да насърчи и да им помогне да се довърши реформата в тях.
Все още националната стратегия за деинституционализация на децата може да бъде коригирана в интерес на децата! Все още този необходим социален буфер от Домове предвид, че сме най-бедната и най-болна държава в Европа можа да бъде запазен, тъй като стотици деца годишно остават без грижа! Стотици деца и към момента са по улиците, но Отделите за закрила на детето си затварят очите извършвайки престъпление спрямо тях, защото под давление на стратегията и разпорежданията на шефовете им не си позволяват да настанят децата в риск в домовете, които трябва да бъдат приключени, а ЦНСТ-тата са с недостатъчен капацитет.
Трябва да се отбележи, че за разлика от домове за деца за медико-социални грижи и тези за деца с умствена изостаналости с физически увреждания, Домовете за деца лишени от родителска грижа поемат най-голяма част от изоставяните деца, т.е. нормални физически и психически деца. Тези домове (ДДЛРГ) са разположени в централните ареали на градовете, което дава възможност за абсолютен обществен мониторинг и отлични условия за интеграция на децата, които при това посещават масови училища.
В тази връзка с инициативен комитет от социални експерти, известни личности, мениджъри на социални услуги и бивши възпитаници на домове искаме спешни корекции в националната стратегия за деинституционализация, която да изключи изчерпателното закриване на Домовете за деца лишени от родителска грижа(ДДЛРГ) и в чието разработване този път да участват и мениджъри на социални услуги и експерти, които работят на терен.
Авторът е социален антрополог и работи в така нар. „Преходно жилище“ с деца, преминали през Домове за деца лишени от родителска грижа. Текстът е предоставен от инициативния комитет „С грижа за всички деца“.
Be the first to leave a review.
