Откровено с Евдокия Попадинова: За трудния път от Хаджидимово до Охайо и…
Пътят към успеха е труден и нищо не се дава на ръка, за да успееш трябва постоянство и да се трудиш“, заяви младата футболистка от град Хаджидимово, Гоце Делчевско, Евдокия Попадинова. Днес тя сподели своите впечатления от начина на живот, учене и физическа подготовка в САЩ, където понастоящем учи и тренира.
Ева, както приятелите я наричат, е родена е на 26 октомври 1996 г. в град Хаджидимово. Тя е първата българска футболистка играла в Англия, отначало в Бристол Академи а след това в Лондон Бойс във втора дивизия. В момента играе в САЩ за Северозападния университет Охайо, град Лима за отбора на Рейсърс.
– Футболът е типично мъжки спорт, как решихте да се занимавате точно с този спорт?
– Честно казано аз от много малка си ритах с момчетата и никога не ми е влияло това, че повечето хора в Европа гледат на футбола като мъжки спорт. Реших да се занимавам с футбол, защото във времето този спорт се превърна в моята най-голяма страст.
– Вие сте студентка в САЩ играете в университетския отбор, какво Ви прави най-силно впечатление в Америка?
– Физическата подготовка е много по-голяма. В Америка страшно много се набляга на тичането, и всяка тренировка тичаме доста преди треньорите да ни позволят да играем с топка. Ако не влезем във времето, което ние дадено, може да се случи така, че да тичаме през цялата тренировка. Случвало се е преди и за това дисциплината в отбора е голяма и винаги гледаме да сме много добре подготвени. Като цяло Америка ме впечатлява във всеки един аспект и съм много щастлива там, това е държавата на моите мечти.
– Труден ли беше пътя от Хаджидимово до Охайо?
– О, да! Доста беше труден пътя, но нищо не се дава на ръка и съм свикнала да се боря. Вярвам, че имам да извървя още много дълъг път.
– Преди това беше в Англия, разкажете нещо за там?
– В Англия научих много и благодарение на изявите ми там, успях и в последствие да стигна и до Америка. Когато говоря за периода в който играех в Англия, обичам да споменавам победата на отбора ми Лондон Бийс срещу Челси в един от финалите за Континенталната купа. Челси тогава бяха действащ шампион на Англия, и беше голяма победа за целия ни отбор понеже много малко хора мислеха, че можем да отстраним отбора на Челси.
– Вярно ли, че в САЩ приемат повече футбола за женски спорт?
– Да, абсолютно! За това мисля, че намерих правилната държава за женски футбол. Никога не ми е харесвало, когато хората са се отнасяли с пренебрежение към женския футбол, а там ни приемат с отворени обятия и сърдечно ни се радват за това, че се занимаваме с футбол.
– Приемат ли наравно, знаят ли изобщо за България в САЩ?
– Америка не случайно е държавата на неограничените възможности. Там човек, който се труди е винаги оценен без значение от къде е. Много съм доволна от отношението на всички хора в Америка. Аз намирам американците за много добри хора, поне на база на опита, който имам в последните 3 години. Не мога да кажа, че много хора знаят за България, но като цяло американците не знаят много за повечето държави в Европа.
– От учение и тренировки остава ли време за партита?
– Аз почти никога не ходя на партита, докато съм в Америка. Там съм изключително заета и трудно намирам време дори за приятеля си. Ако трябва да съм напълно честна, последната година съм излизала на парти 3 пъти и това е беше тук в България ха-ха.
– Какво бихте казали на младите хора от нашия край?
– Да бъдат постоянни и да се трудят, не само когато нещата вървят, но и когато нищо не върви по план.
– Ще се върнете ли в България?
– На почивка винаги бих се прибрала в родното място, но наистина мечтая да живея в Америка и по-точно в Лос Анджелис.
– Далеч зад граница мислите ли често за дома и семейството?
– Винаги мисля за семейството си и дали всички са добре, понеже няма как да се чуваме всеки ден. А домът винаги ще ми липсва, но това е една от жертвите, които трябва да положа да за да успея, и ще продължавам да го правя докато не постигна целите си.
– Ако не бяхте футболистка, кой друг спорт бихте практикувала?
– Може би щях да се занимавам с тенис на корт.
– Пожелаваме Ви успешна кариера в САЩ и никога да не забравяте България. Дано Вашите успехи са пример за младите хора!
Ралица Василева
Вестник “ Топ Преса “
Be the first to leave a review.