Откровено с Евдокия Попадинова: За трудния път от Хаджидимово до Охайо и…

Пътят към успе­ха е труден и нищо не се дава на ръка, за да успееш трябва постоянство и да се трудиш“, заяви мла­дата футболистка от град Хаджидимово, Гоце Делчевско, Евдокия Попадинова. Днес тя спо­дели своите впечатления от начина на живот, учене и физическа подготовка в САЩ, където понастоящем учи и тренира.

Ева, както приятелите я наричат, е родена е на 26 октомври 1996 г. в град Хаджидимово. Тя е първа­та българска футболистка играла в Англия, отначало в Бристол Академи а след това в Лондон Бойс във втора дивизия. В момента играе в САЩ за Североза­падния университет Оха­йо, град Лима за отбора на Рейсърс.

– Футболът е типично мъжки спорт, как ре­шихте да се за­нимавате точно с този спорт?

– Честно ка­зано аз от мно­го малка си ритах с момче­тата и никога не ми е влияло това, че повечето хора в Ев­ропа гледат на футбола като мъжки спорт. Реших да се занимавам с футбол, защото във времето този спорт се превърна в моята най-голя­ма страст.

– Вие сте студентка в САЩ играете в университет­ския отбор, какво Ви прави най-силно впечатление в Америка?

– Физическата подготов­ка е много по-голяма. В Америка страшно много се набляга на тичането, и вся­ка тренировка тичаме дос­та преди треньорите да ни позволят да играем с топка. Ако не влезем във времето, което ние дадено, може да се случи така, че да тичаме през цялата тренировка. Случвало се е преди и за това дисциплината в отбора е голяма и винаги гледаме да сме много добре подгот­вени. Като цяло Америка ме впечатлява във всеки един аспект и съм много щастли­ва там, това е държавата на моите мечти.

– Труден ли беше пътя от Хаджидимово до Охайо?

– О, да! Доста беше труден пътя, но нищо не се дава на ръка и съм свикнала да се боря. Вярвам, че имам да из­вървя още много дълъг път.

– Преди това беше в Ан­глия, разкажете нещо за там?

– В Англия научих много и благодарение на изявите ми там, ус­пях и в по­следствие да стигна и до Амери­ка. Когато говоря за периода в който игра­ех в Англия, обичам да спомена­вам победа­та на отбора ми Лондон Бийс сре­щу Челси в един от финалите за Конти­ненталната купа. Челси тогава бяха действащ шампион на Англия, и беше голя­ма победа за целия ни отбор поне­же много малко хора мислеха, че мо­жем да отстраним отбора на Челси.

– Вярно ли, че в САЩ при­емат повече футбола за женски спорт?

– Да, абсолютно! За това мисля, че намерих правил­ната държава за женски футбол. Никога не ми е ха­ресвало, когато хората са се отнасяли с пренебрежение към женския футбол, а там ни приемат с отворени обя­тия и сърдечно ни се радват за това, че се занимаваме с футбол.

– Приемат ли наравно, знаят ли изобщо за Бълга­рия в САЩ?

– Америка не случайно е държавата на неограниче­ните възможности. Там чо­век, който се труди е винаги оценен без значение от къде е. Много съм доволна от от­ношението на всички хора в Америка. Аз намирам аме­риканците за много добри хора, поне на база на опита, който имам в последните 3 години. Не мога да кажа, че много хора знаят за Бълга­рия, но като цяло америка­нците не знаят много за по­вечето държави в Европа.

– От учение и тренировки остава ли време за партита?

– Аз почти никога не ходя на партита, докато съм в Америка. Там съм изклю­чително заета и трудно на­мирам време дори за прия­теля си. Ако трябва да съм напълно честна, последната година съм излизала на пар­ти 3 пъти и това е беше тук в България ха-ха.

– Какво бихте казали на младите хора от нашия край?

– Да бъдат постоянни и да се трудят, не само когато нещата вървят, но и когато нищо не върви по план.

– Ще се върнете ли в Бъл­гария?

– На почивка винаги бих се прибрала в родното мяс­то, но наистина мечтая да живея в Америка и по-точно в Лос Анджелис.

– Далеч зад граница ми­слите ли често за дома и се­мейството?

– Винаги мисля за семей­ството си и дали всички са добре, понеже няма как да се чуваме всеки ден. А до­мът винаги ще ми липсва, но това е една от жертвите, които тряб­ва да поло­жа да за да успея, и ще про­дъл­жавам да го правя докато не по­стигна целите си.

– Ако не бяхте футбо­лист­ка, кой друг спорт бихте практикувала?

– Може би щях да се зани­мавам с тенис на корт.

– Пожелаваме Ви успеш­на кариера в САЩ и никога да не забравяте България. Дано Вашите успе­хи са пример за младите хора!

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса “