Литературен скандал гръмва от страниците на вестник „Запад – юг!Внукът на писателя Димитър Талев, Климент: Македонците осакатяват романите на дядо!

Г-н Талев, успяхте ли вече да прочетете македонските издания на романите на ва­шия дядо?

– Успях с голяма мъка да прочета „Железният светил­ник“. За съжаление се оказа, че нещата са много по-зле, отколкото си мислех. Не липсват цели глави, а просто целият роман е преиначен и осакатен. Македонският вариант е професионален преразказ. Преработка на оригиналната книга, в която читателят, ако не познава автора, би останал с впечат­лението, че става дума за заклет македонист. Книгата е с формат и шрифт еднакви с изданието на издателство „Захарий Стоянов“ от 2006 г. Македонското издание е 320 страници, докато родното е близо 500. Човек, който раз­бира от тези неща, сам може да направи сметка за какво става дума. Мислих да не се съдя с тях. Мислих само да спра издаването на тези фалшификации, но сега като говорих с моя адвокат Георги Минчев и с г-н Красимир Ка­ракачанов, реших да ги съдя. Парите, които бих получил от евентуален иск, бих инвести­рал в издание на Димитър Та­лев на български език и то да стигне до читателите родолю­бци в Македония.

– Бихте ли раз­казали сюжета на македонското из­дание?

– В него горе-долу уж се сле­ди текстът на дядо ми. Къде­то се говори за българщината е осакатено. Тези неща ги няма. Много е трудно сега да го интерпрети­рам. В бележ­ките на книгата от Трайче Кр­стески видях, че имат жела­ние да издадат всички книги от тетралогията. Дори и „Гласо­вете ви чувам“, към която ми­слих, че няма да посегнат. Ис­кали да издават и „Самуил – цар български“, но го пишат само „Самуил“ без последната част от заглави­ето. В бележките има благо­дарности за съдействието на тяхното Министерство на културата. В предговора пък се казва, че след 1949 г. Ди­митър Талев заради своя ма­кедонизъм е съден и пратен в български лагери. Звучи много страшно. Дядо ми би се обърнал в гроба, ако чуе това. Ще се боря до край.

– Близо 200 страници липс­ват. Какви са основните про­пуски?

По-важните разговори за българщината, за цялата ре­волюционна дейност между Лазар и другите революцио­нери ги няма. Изпуснати са. Много добре е преработен трудът на дядо ми. Човек няма за какво да се хване. Хем части от сюжета ги няма, хем не можеш да докажеш, че липсват. Насреща имаме много коварен враг.

– Успяхте ли да прочетете „Преспанските камба­ни“?

– Не, не я получих. Имам само „Железни­ят светилник“. Това е достатъчно, а явно, че и другите са също така направени. Адвокат Минчев подготвя една нота, която ще дадем в Министерството на външните работи. От­там нататък с негов колега, специалист по авторско право, ще отидем до Македония. Ще направим и там дело. Ще отворим про­цедура. Г-н Каракача­нов обеща също да съ­действа. Надявам се и г-н Рашидов да вземе присърце нещата. Той като своеобразен тво­рец би разбрал какво е да посегнат на инте­лектуалната собстве­ност.

– През коя година е отпеча­тан македонският вариант на „Железният светилник“?

– Изданието е от 2006 г. „Илинден“ беше издаден през 2001 г., но явно става въпрос за допечатка. Моите роднини в Македония са я видели сега и ми я пратиха.

– Тоест вече можем със си­гурност да твърдим, че става дума за кражба на трудовете на Димитър Талев?

– Кражба и то много нагла. Думите на дядо ми са пре­иначени. Това не е дядо ми. Никой за нищо не е питал на­следниците на Талев.

– Успяхте ли да се свърже­те с издателството, отпечата­ло този вариант?

– Не съм правил опити. На­шите адвокати като отидат в Скопие, ще намерят някакъв начин за връзка. Нещата опи­рат до юридически способи. Даже не тиха дипломация, защото се вижда какво става с нея. Преди всичко не може да се допусне една държава, която е кандидат за Европей­ския съюз, да си позволява такова посегателство на ав­торските права.

– В първия ни разговор спо­делихте, че вашият дядо не е одобрявал македонския език. Какво е казвал за него, за страната?

– Дядо ми не е признавал въобще този език и го пише в публицистиката си. Някои казваха, че дядо ми бил на­ционалист и че комунистите са го изкарали такъв. Ами такъв е. Той винаги е бил за националната кауза и нацио­налната иден­тичност. Ако той е национа­лист, би трябва­ло да обявят за националисти и народните бу­дители. Именно този национа­лизъм е запа­зил България в годините. Дядо ми е смятал, че България и Македония са едно цяло. До последно е бил с това убеж­дение. С това убеждение беше баща ми, а той възпитал и мен. За Димитър Та­лев няма такъв език.

– На какво отдавате опити­те за присвояване на трудо­вете на Талев?

– На опитите за македонизи­ране на един български кла­сик, чието творчество е било подчинено на идеята да се по­прави историческата неспра­ведливост от разделянето на териториите. Става дума за 30-40-годишните младежи, а и по-младите, които са слу­шали за Македония от своите родители. В същото време са се образовали от измислена­та история, която проповядва Скопие. Заради тези хора съм още по-убеден, че творчест­вото на Талев трябва да стига до хората на езика, на който е писано. Точно за това ще се боря.

– Искате да кажете, че ако не предприемете мерки сега, това ще продължи и в бъде­ще.

– Баща ми много се притес­няваше, че македонците ис­кат да македонизират Талев и ето, това вече става. Във Великото народно събрание той работеше именно в тази насока, но не събра много съ­мишленици. През 2001 г. се опита чрез Министерството на културата да повдигне въ­проса за пиратското издание на „Илинден“. Сега, когато ма­кедонската институция под­помага това интелектуално пиратство и кражба, не виж­дам причина да се отказваме.

– Получихте ли отговор от МК?

– Становището през 2001 г. беше, че са направили справ­ка и по принцип трябва да се наеме македонски и българ­ски адвокат, за да се заведе дело. Въпреки това ни обяс­ниха, че не е в тяхната ком­петенция. Предполагам, че сега отговорът ще е същият. Адвокат Минчев все пак ще направи писмо, но аз не съм голям оптимист. От идната седмица започваме да дви­жим нещата.

– Какъв живот е водил Ди­митър Талев?

– Животът му след лагерите е бил предимно писане. По­стоянно го е правил. Сутрин ставал и пишел почти цял ден. Казвал на баща ми, че комунистите му изяли време­то за писане. Затова искал да наваксва. За съжаление, не е успял да довърши книгата за Балканската война. Тя е била петата част от тетралогията. Лошото е, че дядо ми не е во­дел бележки. Всичко е било в главата му и когато узрее, сядал и пишел. Книгата за Балканската война е била го­това в ума му, но болестта я е отнесла заедно с него. От нея има малко скици с изображе­ния на битки. Много голяма загуба е.

– Как е проектозаглавието на тази неиздадена книга?

– Няма заглавие. Щяла е да бъде своебразно продълже­ние. В нея Борис щял да бъде централна фигура. Дядо ми е казвал че няма прототипи, но е казвал на баща ми, че много неща от самия него щяло да има в Борис. Там е щяло да се говори именно за този възел, който се завързва за Македо­ния и България след Балкан­ската война.

– В световната практика има такива примери, бихте ли дали записките и частта, която е оставил, за да бъде довършена книгата?

– Не. Дядо ми не е желал. Когато отишъл на операция, искал баща ми Братислав Талев да унищожи ръкопи­сите. Татко, разбира се, не е направил това. Дядо ми не е искал да му се пипат неща­та. Казвал е: „Който иска да знае за мен и моите убежде­ния, нека чете книгите ми, аз целият съм в тях“. Той даже е бил против къщата му да се направи на музей. Моят чичо има такива амбиции, въ­преки желанието на баща си. Аз няма да го спирам. Тук в Бистрица той е съсобственик, така че нека си прави музей в своята част. Това ще тежи на неговата съвест.

– Кога предстои ново леги­тимно издание на Димитър Талев?

Много скоро. С г-н Карака­чанов говорихме за една три­логия, която е предвестник на тетралогията. Става дума за „Усилни години“, която е писана от 1928 до 1930 г. и не е преиздавана оттогава. Част от това издание ще се постараем да стигне до Маке­дония.

ТОВА Е ТОЙ:

Роден през 1970 г. в София

През 1987 г. заради про­блеми с ДС записва вечерна гимназия.

Записва Богословски фа­култет на СУ, но прекъсва за­ради разкола в църквата.

В момента се занимава със земеделие.