Литературен скандал гръмва от страниците на вестник „Запад – юг!Внукът на писателя Димитър Талев, Климент: Македонците осакатяват романите на дядо!
-
- март 9, 2016
Г-н Талев, успяхте ли вече да прочетете македонските издания на романите на вашия дядо?
– Успях с голяма мъка да прочета „Железният светилник“. За съжаление се оказа, че нещата са много по-зле, отколкото си мислех. Не липсват цели глави, а просто целият роман е преиначен и осакатен. Македонският вариант е професионален преразказ. Преработка на оригиналната книга, в която читателят, ако не познава автора, би останал с впечатлението, че става дума за заклет македонист. Книгата е с формат и шрифт еднакви с изданието на издателство „Захарий Стоянов“ от 2006 г. Македонското издание е 320 страници, докато родното е близо 500. Човек, който разбира от тези неща, сам може да направи сметка за какво става дума. Мислих да не се съдя с тях. Мислих само да спра издаването на тези фалшификации, но сега като говорих с моя адвокат Георги Минчев и с г-н Красимир Каракачанов, реших да ги съдя. Парите, които бих получил от евентуален иск, бих инвестирал в издание на Димитър Талев на български език и то да стигне до читателите родолюбци в Македония.
– Бихте ли разказали сюжета на македонското издание?
– В него горе-долу уж се следи текстът на дядо ми. Където се говори за българщината е осакатено. Тези неща ги няма. Много е трудно сега да го интерпретирам. В бележките на книгата от Трайче Крстески видях, че имат желание да издадат всички книги от тетралогията. Дори и „Гласовете ви чувам“, към която мислих, че няма да посегнат. Искали да издават и „Самуил – цар български“, но го пишат само „Самуил“ без последната част от заглавието. В бележките има благодарности за съдействието на тяхното Министерство на културата. В предговора пък се казва, че след 1949 г. Димитър Талев заради своя македонизъм е съден и пратен в български лагери. Звучи много страшно. Дядо ми би се обърнал в гроба, ако чуе това. Ще се боря до край.
– Близо 200 страници липсват. Какви са основните пропуски?
По-важните разговори за българщината, за цялата революционна дейност между Лазар и другите революционери ги няма. Изпуснати са. Много добре е преработен трудът на дядо ми. Човек няма за какво да се хване. Хем части от сюжета ги няма, хем не можеш да докажеш, че липсват. Насреща имаме много коварен враг.
– Успяхте ли да прочетете „Преспанските камбани“?
– Не, не я получих. Имам само „Железният светилник“. Това е достатъчно, а явно, че и другите са също така направени. Адвокат Минчев подготвя една нота, която ще дадем в Министерството на външните работи. Оттам нататък с негов колега, специалист по авторско право, ще отидем до Македония. Ще направим и там дело. Ще отворим процедура. Г-н Каракачанов обеща също да съдейства. Надявам се и г-н Рашидов да вземе присърце нещата. Той като своеобразен творец би разбрал какво е да посегнат на интелектуалната собственост.
– През коя година е отпечатан македонският вариант на „Железният светилник“?
– Изданието е от 2006 г. „Илинден“ беше издаден през 2001 г., но явно става въпрос за допечатка. Моите роднини в Македония са я видели сега и ми я пратиха.
– Тоест вече можем със сигурност да твърдим, че става дума за кражба на трудовете на Димитър Талев?
– Кражба и то много нагла. Думите на дядо ми са преиначени. Това не е дядо ми. Никой за нищо не е питал наследниците на Талев.
– Успяхте ли да се свържете с издателството, отпечатало този вариант?
– Не съм правил опити. Нашите адвокати като отидат в Скопие, ще намерят някакъв начин за връзка. Нещата опират до юридически способи. Даже не тиха дипломация, защото се вижда какво става с нея. Преди всичко не може да се допусне една държава, която е кандидат за Европейския съюз, да си позволява такова посегателство на авторските права.
– В първия ни разговор споделихте, че вашият дядо не е одобрявал македонския език. Какво е казвал за него, за страната?
– Дядо ми не е признавал въобще този език и го пише в публицистиката си. Някои казваха, че дядо ми бил националист и че комунистите са го изкарали такъв. Ами такъв е. Той винаги е бил за националната кауза и националната идентичност. Ако той е националист, би трябвало да обявят за националисти и народните будители. Именно този национализъм е запазил България в годините. Дядо ми е смятал, че България и Македония са едно цяло. До последно е бил с това убеждение. С това убеждение беше баща ми, а той възпитал и мен. За Димитър Талев няма такъв език.
– На какво отдавате опитите за присвояване на трудовете на Талев?
– На опитите за македонизиране на един български класик, чието творчество е било подчинено на идеята да се поправи историческата несправедливост от разделянето на териториите. Става дума за 30-40-годишните младежи, а и по-младите, които са слушали за Македония от своите родители. В същото време са се образовали от измислената история, която проповядва Скопие. Заради тези хора съм още по-убеден, че творчеството на Талев трябва да стига до хората на езика, на който е писано. Точно за това ще се боря.
– Искате да кажете, че ако не предприемете мерки сега, това ще продължи и в бъдеще.
– Баща ми много се притесняваше, че македонците искат да македонизират Талев и ето, това вече става. Във Великото народно събрание той работеше именно в тази насока, но не събра много съмишленици. През 2001 г. се опита чрез Министерството на културата да повдигне въпроса за пиратското издание на „Илинден“. Сега, когато македонската институция подпомага това интелектуално пиратство и кражба, не виждам причина да се отказваме.
– Получихте ли отговор от МК?
– Становището през 2001 г. беше, че са направили справка и по принцип трябва да се наеме македонски и български адвокат, за да се заведе дело. Въпреки това ни обясниха, че не е в тяхната компетенция. Предполагам, че сега отговорът ще е същият. Адвокат Минчев все пак ще направи писмо, но аз не съм голям оптимист. От идната седмица започваме да движим нещата.
– Какъв живот е водил Димитър Талев?
– Животът му след лагерите е бил предимно писане. Постоянно го е правил. Сутрин ставал и пишел почти цял ден. Казвал на баща ми, че комунистите му изяли времето за писане. Затова искал да наваксва. За съжаление, не е успял да довърши книгата за Балканската война. Тя е била петата част от тетралогията. Лошото е, че дядо ми не е водел бележки. Всичко е било в главата му и когато узрее, сядал и пишел. Книгата за Балканската война е била готова в ума му, но болестта я е отнесла заедно с него. От нея има малко скици с изображения на битки. Много голяма загуба е.
– Как е проектозаглавието на тази неиздадена книга?
– Няма заглавие. Щяла е да бъде своебразно продължение. В нея Борис щял да бъде централна фигура. Дядо ми е казвал че няма прототипи, но е казвал на баща ми, че много неща от самия него щяло да има в Борис. Там е щяло да се говори именно за този възел, който се завързва за Македония и България след Балканската война.
– В световната практика има такива примери, бихте ли дали записките и частта, която е оставил, за да бъде довършена книгата?
– Не. Дядо ми не е желал. Когато отишъл на операция, искал баща ми Братислав Талев да унищожи ръкописите. Татко, разбира се, не е направил това. Дядо ми не е искал да му се пипат нещата. Казвал е: „Който иска да знае за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми, аз целият съм в тях“. Той даже е бил против къщата му да се направи на музей. Моят чичо има такива амбиции, въпреки желанието на баща си. Аз няма да го спирам. Тук в Бистрица той е съсобственик, така че нека си прави музей в своята част. Това ще тежи на неговата съвест.
– Кога предстои ново легитимно издание на Димитър Талев?
Много скоро. С г-н Каракачанов говорихме за една трилогия, която е предвестник на тетралогията. Става дума за „Усилни години“, която е писана от 1928 до 1930 г. и не е преиздавана оттогава. Част от това издание ще се постараем да стигне до Македония.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден през 1970 г. в София
През 1987 г. заради проблеми с ДС записва вечерна гимназия.
Записва Богословски факултет на СУ, но прекъсва заради разкола в църквата.
В момента се занимава със земеделие.
Be the first to leave a review.
