Народният певец Илия Аргиров е жив в сърцата на хората

Беше емблема на македонската песен

На 19 март 2016 г. отбелязваме 85 години от рождението на големия български народен певец Илия Аргиров.

В негова памет синът му Димитър Аргиров, който продължава пътя на баща си, издава нов албум и организира концерт с изпълнения на най-известните песни на Илия Аргиров – песните, с които баща му остава в сърцата на много българи. Събитието ще се проведе в Хоротека “Седянка”, Мол Парадайс Център – София, където публиката ще има и възможността да се хване на хорото. Заедно с Димитър ще пеят народните певци Костадинка Танчева и Благовест Бичаков. По-подробна информация за събитието има в сайта на певеца www.миткоargirov.com.
Илия Аргиров е роден на 19 март 1931 г. в гр. Св. Врач (сегашният град Сандански). Заедно с Любка Рондова и Костадин Гугов е една от емблемите на македонската народна песен в България.

За 30 г. като солист на Ансамбъл “Пирин” е обиколил многократно България и е посетил всички континенти. Има 7 самостоятелни албума и повече от 200 записани песни.

Илия Аргиров посвети целия си живот на музиката. Наследява таланта от своята майка, като продължаваше да го развива и увеличава, събирайки песни от пиринските села и Македония. Професионалният му път започва от Военния ансамбъл, преминава през Концертна дирекция и Ансамбъл “Гоце Делчев”, за да продължи с Ансамбъл “Пирин” до пенсионирането му. През 2009 г., след 15 години мълчание, на 78-годишна възраст записа последния си албум “Моите песни”. Почина в София на 17 ноември 2012 г.

Илия Аргиров остави трайна следа в българското фолклорно творчество. Популяризираните от него в България македонски народни песни се пеят от всички съвременни народни певци. Такива са например “Де гиди луди млади години”, “Убавото Стойне”, “Лиляно, моме убава”, “Три години, либе”, “Писмо си Яне получи” и много други.

Гласът му е неповторим, мек и спокоен, а песните му се леят с лекота и разказват за Пирин планина, войводи и комити, за красиви моми и весели закачки на хорото.

Меги ДИМЧЕВА/retro.bg