Поглед към живота на старите хора

Юлия БАЙМАКОВА

Не за първи път идвам в Дома за стари хора – град Гоце Делчев. Уютът и чисто­тата не ме изненадват. Това, което сега ми прави най-сил­но впечатление, е първомар­тенската украса навсякъде – от парапета на стълбите до трапезарията, където на най-видно място е поставена красива кукла с червено-бя­ла рокля и също такава шап­ка – дело на най-изкусната плетачка в Дома. А от глобу­сите се спускат нежни харти­ени балерини с бели трика и феерични червени поли. За момент забравям къде съм и очаквам да видя деца, а не стари хора.

„Искаме да поразвеселим нашите баби и дядовци – сякаш прочела мислите ми обяснява управителката на Дома Димитрия Чилева. – За­щото не е достатъчно само да са нахранени, да са на топло и чисто. Душевният им ком­форт също е важен.“

Да разнообразят ежедне­вието на възрастните хора – към това се стремят всички служители в Дома, а и мно­гото негови гости. Тук често е оживено, особено по празни­ците. С най-голямо вълнение са посрещани децата, защото те носят щастие на старите хора. Около Коледа напри­мер са стоплили сърцата им най-малките възпитаници на детска градина „Слънце“, кои­то не само са им изнесли про­грама, но са донесли специал­но изработена от самите тях коледна украса за Дома. Тук често идват и представители на Общинския съвет на деца­та. Тези дни се превръщат в истински празници, изпълне­ни с какво ли не – съвмест­но приготвяне на лакомства, турнир по домино /победител е отборът на бабите/, състеза­ния по ис­тория, ге­ография, решаване на ло­гически задачи, гатанки. На децата също им е интерес­но и не бързат да си ходят. А за Деня на спон­танната доброта тук са гостували ученици и учителки от Професионалната гимна­зия по селско стопанство. Те връчили на всеки листче с послания, а на Дома – изра­ботена от самите тях икона върху камък. Чести гости на възрастните хора са и само­дейците от читалищата в Ба­ничан и Хаджидимово, пред­ставители на Червения кръст, дейци на изкуството…

Но старите хора тук не ча­кат само наготово някой да им разнообразява ежедневи­ето. Те също са инициативни и дейни. Всеки от тях празну­ва с целия колектив рожде­ния си ден, и то както си му е редът – с торта, свещи, музи­ка, хора… Всички за­едно честват и рожде­ния ден на Дома, като задължително отиват на ресторант. Така отбелязват и Деня на възрастните хора – Първи октомври.

Сега основните им вълнения са свър­зани с Баба Марта и Осми март. Вече са изработили марте­нички не само за ук­раса на своя дом, но и за децата, които са ги зарадвали на Коле­да. Ще облекат една жена като Баба Марта и ще изненадат па­лавниците. Не са мал­ко и вълненията око­ло Деня на жената.

Делниците тук също не минават сиво и еднообраз­но. Два дни в седмицата идва музикалният специалист Ангел Фидошев. С неговия акомпанимент на акордеон разучават песни, като за цел­та си имат пеенки. В колекти­ва на 24 – мата потребители на Дома има хора с различни умения. Божия Цветкова от Петрич например рисува и пише стихове. Рисунките и са вече толкова, че скоро може изложба да направи, а стиховете изпъл­нява с чувство, ко­гато следобед се събират на слад­ки приказки. Тя е и най-изкусната майсторка на мар­тенички. А леля Цветанка от Со­фия умее да плете чудесни терлици и вече е подарила от тях на всеки в Дома.

Разбира се, между настанени­те тук възрастни хора има и такива, които са по-затво­рени. Житейските съдби на всички са различни, а и възрастта също (някои са под 70, а други – над 90-годишни). Но благо­дарение на големите усилия, полагани от персонала, на до­брите хора, които не забравят възрастните, и на младежкия дух, който някои от тях са съх­ранили през годините, живо­тът тук не е сив и монотонен, а напротив, разнообразен и интересен. През лятото, до­като е траел ремонтът в сгра­дата, всички са били на по­чивка в Огняново. Впрочем, за хората тук всяка година се организират лагери и екскур­зии. При възможност се посе­щават театрални постановки, концерти, тържества.

От значение за добрия ми­кроклимат в Дома за стари хора е и фактът, че колективът не е голям. Управителка­та успява да изслуша всекиго, знае съдбите им, болежките им. Дори, както казва, и по цвета на лицето ги познава. Затова такъв тип домове са за предпочитане пред тези с по няколко стотин потреби­тели.

Атестатът за всичко това е в постоянно увеличаващия се брой на чакащите за нас­таняване в Дома и най-вече във факта, че възрастни хора, които са живели тук и по една или друга причина са си оти­шли вкъщи, се връщат.

А ето и стихотворение на Божия Цветкова, посветена на Дома за стари хора:

ДОМЪТ

Дом уютен, дом прекрасен,

Ти, който си ни приютил

да прекараме нашите ста­рини,

да пеем и да се веселим!

Ти си нашето убежище,

Ти си нашият пристан мил!

И за царските палати

не бих те сменил!

Дом уютен, дом прекрасен,

В теб искам да живея,

да се смея и да пея,

и в тебе да умра!