Поглед към живота на старите хора
-
- февруари 26, 2016
Юлия БАЙМАКОВА
Не за първи път идвам в Дома за стари хора – град Гоце Делчев. Уютът и чистотата не ме изненадват. Това, което сега ми прави най-силно впечатление, е първомартенската украса навсякъде – от парапета на стълбите до трапезарията, където на най-видно място е поставена красива кукла с червено-бяла рокля и също такава шапка – дело на най-изкусната плетачка в Дома. А от глобусите се спускат нежни хартиени балерини с бели трика и феерични червени поли. За момент забравям къде съм и очаквам да видя деца, а не стари хора.
„Искаме да поразвеселим нашите баби и дядовци – сякаш прочела мислите ми обяснява управителката на Дома Димитрия Чилева. – Защото не е достатъчно само да са нахранени, да са на топло и чисто. Душевният им комфорт също е важен.“
Да разнообразят ежедневието на възрастните хора – към това се стремят всички служители в Дома, а и многото негови гости. Тук често е оживено, особено по празниците. С най-голямо вълнение са посрещани децата, защото те носят щастие на старите хора. Около Коледа например са стоплили сърцата им най-малките възпитаници на детска градина „Слънце“, които не само са им изнесли програма, но са донесли специално изработена от самите тях коледна украса за Дома. Тук често идват и представители на Общинския съвет на децата. Тези дни се превръщат в истински празници, изпълнени с какво ли не – съвместно приготвяне на лакомства, турнир по домино /победител е отборът на бабите/, състезания по история, география, решаване на логически задачи, гатанки. На децата също им е интересно и не бързат да си ходят. А за Деня на спонтанната доброта тук са гостували ученици и учителки от Професионалната гимназия по селско стопанство. Те връчили на всеки листче с послания, а на Дома – изработена от самите тях икона върху камък. Чести гости на възрастните хора са и самодейците от читалищата в Баничан и Хаджидимово, представители на Червения кръст, дейци на изкуството…
Но старите хора тук не чакат само наготово някой да им разнообразява ежедневието. Те също са инициативни и дейни. Всеки от тях празнува с целия колектив рождения си ден, и то както си му е редът – с торта, свещи, музика, хора… Всички заедно честват и рождения ден на Дома, като задължително отиват на ресторант. Така отбелязват и Деня на възрастните хора – Първи октомври.
Сега основните им вълнения са свързани с Баба Марта и Осми март. Вече са изработили мартенички не само за украса на своя дом, но и за децата, които са ги зарадвали на Коледа. Ще облекат една жена като Баба Марта и ще изненадат палавниците. Не са малко и вълненията около Деня на жената.
Делниците тук също не минават сиво и еднообразно. Два дни в седмицата идва музикалният специалист Ангел Фидошев. С неговия акомпанимент на акордеон разучават песни, като за целта си имат пеенки. В колектива на 24 – мата потребители на Дома има хора с различни умения. Божия Цветкова от Петрич например рисува и пише стихове. Рисунките и са вече толкова, че скоро може изложба да направи, а стиховете изпълнява с чувство, когато следобед се събират на сладки приказки. Тя е и най-изкусната майсторка на мартенички. А леля Цветанка от София умее да плете чудесни терлици и вече е подарила от тях на всеки в Дома.
Разбира се, между настанените тук възрастни хора има и такива, които са по-затворени. Житейските съдби на всички са различни, а и възрастта също (някои са под 70, а други – над 90-годишни). Но благодарение на големите усилия, полагани от персонала, на добрите хора, които не забравят възрастните, и на младежкия дух, който някои от тях са съхранили през годините, животът тук не е сив и монотонен, а напротив, разнообразен и интересен. През лятото, докато е траел ремонтът в сградата, всички са били на почивка в Огняново. Впрочем, за хората тук всяка година се организират лагери и екскурзии. При възможност се посещават театрални постановки, концерти, тържества.
От значение за добрия микроклимат в Дома за стари хора е и фактът, че колективът не е голям. Управителката успява да изслуша всекиго, знае съдбите им, болежките им. Дори, както казва, и по цвета на лицето ги познава. Затова такъв тип домове са за предпочитане пред тези с по няколко стотин потребители.
Атестатът за всичко това е в постоянно увеличаващия се брой на чакащите за настаняване в Дома и най-вече във факта, че възрастни хора, които са живели тук и по една или друга причина са си отишли вкъщи, се връщат.
А ето и стихотворение на Божия Цветкова, посветена на Дома за стари хора:
ДОМЪТ
Дом уютен, дом прекрасен,
Ти, който си ни приютил
да прекараме нашите старини,
да пеем и да се веселим!
Ти си нашето убежище,
Ти си нашият пристан мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Дом уютен, дом прекрасен,
В теб искам да живея,
да се смея и да пея,
и в тебе да умра!
Be the first to leave a review.
