Историята на Ирина Асиова и Моше Диамант

Как една българка се превърна в холивудска съпруга – историята на журналистката Ирина Асиова и нейния съпруг – топпродуцентът Моше Диамант.

А какво е да имаш холивудски зет – това разказа нейната майка – писателката Бойка АсиоваКалин КАЛИНОВ

– Мога ли да Ви нарека две писателки?
– Писателка аз не мога да се нарека, но майка ми със сигурност е! Ние сме две журналистки, две пътешественички, две колежки. Това е, което мога да кажа.
– Били ли сте в живота приятелки, споделяйки си всичко, макар че понякога дъщерите скриват някои неща от майките си?
Дъщерята: – Много сме близки! Нашата близост надхвърля близостта майка – дъщеря. Ние сме и колежки, и приятелки, и съратнички.
– Има ли напътствия относно писането?
Дъщерята: – Смея да кажа, че аз съм неформален редактор на последните издания на майка ми.
Майката: – Тя е първи читател на всичко, редактор и критик.
– Как възприемате критиката от дъщеря си?
– В повечето случаи съм съгласна с нея, защото тя е от следващото поколение и има други навици и мярка. Аз имам нужда от рефлекса на по – младия човек. Понякога е по-остра, но аз имам нужда от нея.
Винаги сме по-строги към хората, които обичаме.
Дъщерята: – Понякога съм дори безжалостна, просто защото знам, че това, което аз ще кажа на майка ми, никой друг няма да посмее да й го каже. Искам тя да е просто съвършена. Не искам никакви гафове.
– В началото казахме, че сега при нас влиза българската следа в Холивуд. Действително така ли е или е пресилено, защото знаем, че там е съдбовната ти среща с твоя съпруг Моше Диамант. Как се запознахте?
– Запознахме се преди малко повече от пет години. Аз тогава бях светски репортер в 24 часа. Целта ми бе да взема интервю от една друга холивудска звезда, Колин Фарел, който по това време снимаше в кв. Бояна. Връхлетяхме с моята колежка в търсенето на Фарел, но него го нямаше. Помолихме тогава шефа на студиото Дейвид, който ни пренасочи към Моше Диамант, като се изрази „Мога да ви запозная с един мастит холивудски продуцент“. Тогава ме хвана за ръка и ме заведе в офиса на настоящия ми съпруг като по това време аз незнаех кой е той, не бях чувала за него, никога. Влязохме в офиса му като не ни очакваше и не бе никак мил с нас (смее се). Отказа да ни даде интервю като след време ми каза, че даже е изхвърлил визитката ми в кошчето. С нищо не показа, че ще има втора среща.
– Преди малко говорихме за вашия зет. Чухме, че той е помогнал за новата книга. Има ли такова нещо?
– Измисли заглавието на новата книга, което никак не е малко. Изобщо не говори български език, освен думите „как си“, „кашкавал“ и „гювеч“ (смее се).
– Нека продължим с историята на съдбата ти, история за една голяма любов?
– Всъщност така се запознахме за първи път в кв. Бояна. След като изхвърли визитката ми се случи така, че друг наш общ познат бе на въпросната среща, също израелски гражданин. Тъй като евреите много обичат да сватосват, той ни уговаряше много срещи и накрая ние се съгласихме и излязохме на едно светско събиране с много хора. От 20 минута на вечерята, Моше каза „Ти ще бъдеш следващата ми жена!“, а моя отговор бе „Ти си луд, няма как да стане!“. Последва отговор – „Ще видим“ (смее се). Това всъщност ме впечатли в него.
– Майка ти как прие връзката ти с Моше Диамант?
– Майка ми е в течение от самото начало, ние сме много близки. Аз нищо не съм крила от нея. Аз по това време живях с родителите ци.
– Имаше ли различия, към които трябваше да се напасваш?
– Честно да ви кажа, не. Моше е израелски гражданин, преди всичко. Той е дълбоко семеен човек, който обича нашите традиции. Обича много гювечите на майка ми.
– Колко са общи традициите?
Майката: – Те традициите не са общи, общо е отношението към семейството. При тях това е исторически обосновено и мисля, че при нас е така. За първи път при вас чувам, че съм тъща, при това холивудска (смее се). Решението на Ирина не бе внезапно. Бях подготвена. Тя тогава бе на 31 години. Колкото съм се месила на брат й, който се ожени на 20 години, толкова съм се месила и на нея. Правото за кого да се ожениш, кога да родиш е много личен въпрос и аз не съм се изкушила, нямам проблем с това.
– Ето, Моше се превърна в кръстник на вашата книга.
– Тя Ирина ще говори за това. Тя го осведомява непрекъснат с какво се занимавам аз и съм много радостна, че той се интересува какво се случва за всичко в семейството ми.
– Вълнува ли се от тази част на историята?
– Разбира се. Неговото семейство е претърпяло много тежки загуби през Втората световна война и тази тема дълбоко го вълнува и всичко свързано с творчеството на майка ми. Те немогат да си общуват с майка ми заради езика и може би затова така добре се разбират (смее се).
– Голямото тържество ви предстои.
– Да, още не сме решили къде ще е. Имаме да събираме хора от три континента – от Лос Анджелис, Тел Авив и България.
– Как успявате да балансирате живота на тези три континента?
– Трудно е. Летейки непрекъснато все си търся някои неща. Винаги летим от днес за утре. Обаждам се на майка ми, казвайки и гювеча да е готов (смее се).
– Говорили ли сте за деца, защото в една ситуация като вашата би било голямо приключение да имате дете?
– Обмисляли сме го, да! Изисква се голяма енергия, но аз имам една сериозна подкрепа в лицето на майка ми.
– Как се роди идеята за написването на тази книга „Да убиеш Сталин“?
– Заглавието стряска малко, но искам да кажа, че съм благодарна на Моше, за това, че благодарение на него то е такова. Това е причината, заради която моя герой Костадин Лагадинов е осъден на 8 години трудов лагер, защото той е набеден, че е организирал група да убие Сталин. 1200 българи са попаднали в този лагер и осъдени по подобни причини. Заглавието постъпи на място. Този човек е много интересен с много интересна съдба. Много е симпатичен, меко казано. Това е историята на този мъж, който се спасява нелегално в Русия, защото е осъден на 16,5 затвор и 400 000 лева глоба при голям провал на конспирация в Разлог. Стъпва в Одеса и е щастлив, че е в съветската страна. Стъпва в Москва. Той ми казваше колко е щастлив, че пази най-важните хора в Русия. Много скоро в един ден двама души го арестуват без обяснение. Арестуване е на 9 август 1937 година, година на най – масовите репресии. Попада в килия, където казва “Може да се диша, но с какви хора“. Непосредствено до него е Туполев. До него са всички лекари, генерали… всички посочени като арестанти.