Днешният Гърмен и някогашният град при победата Места
Димитър ДИМИТРОВ
През 106 г. император Траян построява град в чест на победата над даките в Добруджа. Кръщава този град Места. Следват периоди на икономически и социален растеж, а по-късно западане. Бива разрушен от славяни, които развиват района в религиозно отношение, кланяйки се на много божества, но основно на Бог Перун, който след християнизирането им продължават да почитат като Св. Илия. След това Места е отново овладян от римляни при император Юстиниан. Разположен е на Виа Егнация, свързващ Егейско море с Тракийската низина и Филипополис (Пловдив). Мести се по различните планински склонове в околността, кръстоносците го разрушават, но градът отново се възражда. По турско време се нарича Неврокоп и дава началото на днешния гр. Гоце Делчев. През 1889 г. селището се споменава под името Граблен и се състои от 90 къщи. През 1891 г. в друга публикация е Гръмен, с 50 къщи. До 1909 г. селото се разраства до 160 къщи.
Днес името му е Гърмен и там живеят около 2000 души, 800 от които са от ромски произход. Една от историите, с които ще бъде запомнен в съществуването си от ХХI в., са етническите сблъсъци от лятото на 2015 г.
13 септември, 9 часа сутринта. Римляните, кръстоносците и османлиите отдавна ги няма в Гърмен, но няколко къщи са вече съборени. Една от къщите, определена за събаряне, е заключена. Стопаните са на гурбет в Гърция. Там са от няколко месеца и берат маслини, а с парите, които изкарат, са искали да си купят земята, върху която са построили свой дом. Багерите са пред къщата и чакат сигнал, за да започнат разрушаването. Стопаните не знаят какво се случва. Ще се върнат, а къщата им няма да бъде там, където стои повече от 40 г. Съседите се събират, отварят един прозорец и започват да изнасят покъщнина, за да спасят поне част от домакинското имущество. След 30 минути къщата е срината изцяло. Както десетина други. Още над 100 ще последват съдбата им скоро.
На 1 октомври, заедно с представители на американското посолство в България и колеги от други НПО, сме на посещение в с. Гърмен, за да съберем информация за обстановката и да преценим дали можем да бъдем полезни с нещо. Говорим с хора от квартала, с представители на местната власт и протестиращи срещу ромите.
Формалният повод за напрежението, според протестиращите, е сбиване между почерпени младежи от български и ромски произход, което накарало чашата на толерантността у българите да прелее и да поискат строги санкции за „циганския терор“. Според тях циганите крадат реколтата от нивите, обират домовете, сеят болести и зарази, не учат, не работят, мързеливи са и не искат да работят. В резултат от сбиването има няколко пострадали. Жертви, за щастие, няма. Засега. Нямам обяснение защо битов инцидент като този, каквито са се случвали и се случват навсякъде и по всяко време, е довел до това. Ако се бяха били роми с роми или българи с българи, случаят нямаше да се разчуе в по-голям радиус от околните къщи.
В случая обаче, освен бутнати къщи и прекъсната комуникация между ромите и другите хора от Гърмен, има политически резултати. Първият е, че в момента двама от активните участници и водачи на протестите срещу ромите са включени в листи за общински съветници.
Вторият е, че настоящият кмет, в момента работейки по кампанията си за нов мандат, използва умело ситуацията, за да изгражда имидж и да печели симпатизанти сред анти-ромски настроените хора. Кметът, като местен управник с огромна власт и с възможности за влияние, се предполага, че е длъжен да съблюдава и осигурява възможно по-качествени условия за живот на хората, които живеят на територията на Гърмен и другите села в общината. Вместо това издава заповеди за разрушаване на къщи (отделно от заповедите на ДНСК) и подкрепя протестите срещу ромите, което не съм сигурен как точно да тълкувам.
(Продължава в следващия брой на вестник Топ Преса!)
Be the first to leave a review.