Днешният Гърмен и някогашният град при победата Места

Димитър ДИМИТРОВ

През 106 г. император Тра­ян по­строява град в чест на победа­та над даките в До­бруджа. Кръща­ва този град Места. Следват периоди на ико­номиче­ски и со­циален растеж, а по-късно запада­не. Бива разру­шен от славяни, които развиват района в религиозно от­ношение, кланяйки се на много божества, но основ­но на Бог Перун, който след християнизирането им про­дължават да почитат като Св. Илия. След това Места е отново овладян от рим­ляни при император Юсти­ниан. Разположен е на Виа Егнация, свързващ Егейско море с Тракийската низина и Филипополис (Пловдив). Мести се по различните планински склонове в окол­ността, кръстоносците го разрушават, но градът отно­во се възражда. По турско време се нарича Неврокоп и дава началото на днешния гр. Гоце Делчев. През 1889 г. селището се споменава под името Граблен и се състои от 90 къщи. През 1891 г. в дру­га публикация е Гръмен, с 50 къщи. До 1909 г. селото се разраства до 160 къщи.

Днес името му е Гърмен и там живеят около 2000 души, 800 от които са от ромски произход. Една от историите, с които ще бъде запомнен в съществуването си от ХХI в., са етническите сблъсъци от лятото на 2015 г.

13 септември, 9 часа су­тринта. Римляните, кръс­тоносците и османлиите отдавна ги няма в Гърмен, но няколко къщи са вече съборени. Една от къщите, определена за събаряне, е заключена. Стопаните са на гурбет в Гърция. Там са от няколко месеца и берат маслини, а с парите, които изкарат, са искали да си ку­пят земята, върху която са построили свой дом. Баге­рите са пред къщата и чакат сигнал, за да започнат раз­рушаването. Стопаните не знаят какво се случва. Ще се върнат, а къщата им няма да бъде там, където стои повече от 40 г. Съседите се събират, отварят един про­зорец и започват да изна­сят покъщнина, за да спасят поне част от домакинското имущество. След 30 минути къщата е срината изцяло. Както десетина други. Още над 100 ще последват съд­бата им скоро.

На 1 октомври, заедно с представители на американ­ското посолство в България и колеги от други НПО, сме на посещение в с. Гърмен, за да съберем информация за обстановката и да преце­ним дали можем да бъдем полезни с нещо. Говорим с хора от квартала, с предста­вители на местната власт и протестиращи срещу роми­те.

Формалният повод за на­прежението, според протес­тира­щите, е сби­ване меж­ду по­чер­пени мла­дежи от бъл­гар­ски и ром­ски произход, което накара­ло чашата на толерантност­та у българите да прелее и да поискат строги санкции за „циганския терор“. Спо­ред тях циганите крадат ре­колтата от нивите, обират домовете, сеят болести и зарази, не учат, не работят, мързеливи са и не искат да работят. В резултат от сбива­нето има няколко пострада­ли. Жертви, за щастие, няма. Засега. Нямам обяснение защо битов инцидент като този, каквито са се случва­ли и се случват навсякъде и по всяко време, е довел до това. Ако се бяха били роми с роми или българи с бъл­гари, случаят нямаше да се разчуе в по-голям радиус от околните къщи.

В случая обаче, освен бут­нати къщи и прекъсната ко­муникация между ромите и другите хора от Гърмен, има политически резултати. Първият е, че в момента два­ма от активните участници и водачи на протестите срещу ромите са включени в листи за общински съветници.

Вторият е, че настоящият кмет, в момента работей­ки по кампанията си за нов мандат, използва умело си­туацията, за да изгражда имидж и да печели симпати­занти сред анти-ромски на­строените хора. Кметът, като местен управник с огромна власт и с възможности за влияние, се предполага, че е длъжен да съблюдава и осигурява възможно по-ка­чествени условия за живот на хората, които живеят на територията на Гърмен и другите села в общината. Вместо това издава запове­ди за разрушаване на къщи (отделно от заповедите на ДНСК) и подкрепя протести­те срещу ромите, което не съм сигурен как точно да тълкувам.

(Продължава в следващия брой на вестник Топ Преса!)