Да се срещнем в миналото

Спомен от лятото,

изпратен ни от

Живка СТАЙКОВА –

СОФИЯ

В българския народен ка­лендар дните от 1 до 12 ав­густ са т. нар. Макавееви дни. Всеки ден отго­варя за различен месец през годи­ната, първият бил посветен на сеп­тември, а послед­ният – на август. По това какъв е денят – топъл или студен, слънчев или мрачен, ветро­вит или дъждовен, хората гадаели какво ще е вре­мето през различ­ните месеци на годината. От там идват и различни­те наименования, с които българите наричали месец август – Бо­городичен месец, Харманен, Пресуширен, Плоден. В този период времето обръща гръб н лятото и поглежда към зи­мата. Започва прибирането на реколтата и подготовката за студените месеци. За пазе­нето на традициите и занима­нията на българката в студе­ните зимни месеци, разказа Елеонора Гаджева.

Пътят до Горно Драгли­ще се беше проснал между меките извивки на разлож­ката долина. Очаквах среща­та с Дешка като дълго пла­нирана уговорка с миналото. Прехвърлях основните теми за разговор в главата си – ще я разпитам за храна и пазе­ни стари рецепти, но веднага си казвах, кой ли не е гово­рил за това с Надка Кроте­ва – Дешка, собственик на къща за гости „Дешка”. Ще я разпитам за живота й в мал­кото село спряло на припек в полите на Рила и за посре­щането на близки и далечни гости, макар че тя толкова е споделяла и за тях… А вкуса на неповторимия нафпавок, няма как да опиша, всеки трябва да го опита, за да раз­бере… Оставям мислите да се пръснат в ръзлични посо­ки от двете страни на нерав­ното шосе и съм сигурна, че следващите дни ще ме изне­надат.

ВРЕМЕТО БЕШЕ ТАКОВА…

Ранна сутрин, слънцето гали замръзналите улици и се опитва да ги стопли. В ста­ята

„Три са основните продукта, които ще приготвим – меурче, бабичка и дедец, а нафпавок идва от думата „нафпавам” – натъпквам, напъвам. Ре­цептите са от незапомнени времена“, започва раз­говора Деш­ка, докато проверява дали е сло­жила всички подправки в общата купа, смесени в пропорции, които стрикт­но спазва.

„Едното пар­че се нарязва­ло, когато се засажда ре­колтата, тога­ва и най-мър­зеливото дете отива да по­мага, иначе няма да опита от колбаса. Другите ги пазели за прибирането на царевица­та и прибирането на картофи­те. В нашето село допреди ня­колко години във всяка къща се гледаха животни, агнета, прасета. Тютюн и животно­въдство, това е бил поминъка в района открай време. За­това и при­готвянето на колбаси е толкова популярно тук, хората са търсе­ли начин да съхра­нят месото по-дълго време. Вся­ка година по това време из­важдаме рецептите, пазени от моята майка – баба Велика, тя пък ги знае от нейната майка и свекърва и преговаряме вече познатите етапи. Правим си нафпавок откакто се помня, но колбаса ни стана популя­рен в последните години. За нашето семейство това не е само начин да съхраним месото или да си приготвим домашни продукти, това е начин да запазим паметта на тези преди нас. Да върнем знанието на нашите деца и внуци“.

Домът на Дешка винаги е широко отворен, за посети­тели, които търсят скъсана­та връзка с традициите, за тези, които искат да си спом­нят вкусът на детството или просто да се събудят сутрин с песента на вятъра и прохла­дата на планината.