Рилският манастир не бил за туристи, а за поклонници… Именно де, като не е за туристи, защо е толкова комерсиализиран?!

„Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има“, пише на входа на пещерата, където е живял Св. Иван Рилски. Администрацията на Рилския манастир обаче не се трогва от това…Цвета ХАРАЛАМБОВА

Времето в София трябваше да е горещо, а на Рилския манастир – около идеалното (24-26 градуса). Това предопредели и дестинацията.
За последен път ходих там през 2008-ма година и тогава нямаше много промени в сравнение с началото на 80-те години да речем. Затова пък сега има доста и всичките в неприятна посока.
Вече е забранено качването по страничните сгради (или поне аз не открих отворено стълбище). Има и табелки. Късо подстригани момчета следят за реда в църквата.
България имаше едно малко предимство пред Гърция – сравнително по-свободния режим за влизане в църквите и сравнително слабата им комерсиализация. Е, нашите попчета в най-големия български манастир не лапат мухите, порядките вече са почти като в Гърция.
Има цял поменик как не бива да влизате в църквата – например забранени са раниците (като богохулни?). Жените ги опаковат в едни мръсни полупрозрачни шалове, ако са с голи рамене. За снимки и видеокамери няма какво да говорим – няколко свещеници събират догарящите свещи и бдят някой да не извади фотоапарат. В интерес на истината, забраната за раниците не се спазва много строго – май забраняват категорично само на хората с големи туристически раници. Аз оставих моята на входа при охраната.
Входът за Хрельовата кула е 5 лв на възрастен.
Пещерата на св. Иван Рилски изглежда измамно близо на картата, но сигурно е на поне 5 км от манастира. Някакъв чичо екскурзовод, който говореше на японски, ни заблуди, че разстоянието е около 500м – 1км. Вървяхме час, докато я стигнем, а по пътя от един момент нататък – нито вода има, нито може да си купиш нещо за ядене. Затова горещо препоръчвам да си заредите раничката, ако решите да правите този подвиг.
Печелившата стратегия е да оставите колата на някой от паркингите преди манастира, защото на самия манастир няма смисъл – 4 лв на час е.
Може да се помотаете по манастира, да си купите мекички, хлебче, нещо от супермаркета (в сградата на хлебарницата) или да хапнете в някой от ресторантите, след това да се качите на колата, да идете с нея до паркинга под пещерата и да се качите до горе. Пътеката е стръмна, но не е трудна за човек без двигателни проблеми.
Пейзажът много ще ви хареса. По пътя има много чудесни места за пикник и въпреки че беше фрашкано с хора, имаше тук-там и свободни площи.
Къмпинг „Зодиак“ е последното цивилизовано място преди пещерата. Там обаче може да се яде само в ресторанта, няма магазинче или будка. По милост може да ви продадат сладолед.
След два остри завоя пътят влиза в гората и по паметната плоча отляво и тълпите можете да познаете пътеката към пещерата.
Отдясно на църквичката, в която се намира гробът на св. Иван Рилски, е входът към пещерата, в която е живял.
„Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има“, пише там. Администрацията на манастира е ухапана вече.
Палят се свещи там, където св. Иван Рилски е спал. Който успее да изпълзи от комина на пещерата в дъното, значи е успял да се очисти от греховете. Имах идея да съгреша повечко преди да вляза в пещерата, за да мина по-евтино с опрощаването, ама не остана време… Изпълзях някак, бутайки раничката пред себе си.
Последната спирка е аязмото над църквичката. В цепнатините между камъните са напъхани желанията на туристите, написани на хартийки. И ние го направихме.
Връщането беше по-късметлийско, защото успяхме да си изпросим да ни качат на стоп и бързо-бързо се оказахме пак до манастира.
Хапнахме царски по една пъстърва и по една салата на цени над софийските и изведнъж всичко наоколо придоби много приятелски вид. В хлебарницата продължават да правят прекрасен хляб и мекици, автоматът пуска кафе… ех, блаженство.
Като цяло беше едно чудесно пътуване, с една сянка, която оставят прекаленото комерсиализиране и ограничения в манастира.
Казват ми, че то не било за туристи, а за поклонници. Именно де, като не е за туристи, защо е толкова комерсиализирано?!
ИСТОРИЯ
Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.
Той е един от най-значимите културни паметници в България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо.
Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха й има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Днес целият ансамбъл се простира на територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.