Гоце Делчев или Неврокоп? Свети Врач или Сандански?

Ивелина ТАНИШКОВА

От рубриката „Стани автор“

Наскоро попаднах на мате­риал из интернет простран­ството, касаещ искането на някои граждани на Благо­евград за промяна на името на града. Помпозното и ис­торически претенциозното име Цар Самуил, трябваше да замени обвързаните с комунизма и Османската империя имена. Нито до­сегашното име, нито Горна Джумая се струваха доста­тъчно правдиви на авторите на предложението. Позаче­тох се още малко по темата и си припомних, че прекръстването има стародавни тради­ции по нашите земи. В долния текст ще ви споделя няколко „спомена от НРБ” за градове, които нови и стари названия все още същест­вуват паралелно в ежедневната реч.

Името на град Дуп­ница,идва от местното произноше­ние на дърво­то дъб. През вековете мястото се е наричало Тобница, Дупла, Дъбница, Ду­пеница. През 1948 година градът е преи­менуван от новата ко­мунистическа власт на Станке Димитров, на името на дуп­нишкия партизанин Стефан Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 го­дина на прякора на личността – Марек. Това име изкарва до 1950 година, тогава градът е пре­именуван отново и оконча­тел­но на дъл­гото име на ли­чността – Станке Димитров, което име успява да изтрае до 1990 година. С промените към демокрация старото име е върнато през същата го­дина, но не като Дубница, а като Дупница.

И това далеч не е всичко. В началото на 50-те окръж­ния център Неврокоп стана гарнизонното градче Гоце Делчев, а близкия Свети Врач започва да носи име­то на спорната историческа личност Яне Сандански. И за двата е имало намек да се върнат историческите им имена, но спирачката за това е аргумента да не ги да­ваме на македонците. Един от най-интересните случаи в разгара на преименувания­та е и си остава Димитров­град. Както и Велинград (носещ името на убитата местна партизанка Вела Пеева), неговото изгражда­не започва със сливането на три села. В началото на 90-те местните седесари неистово искат да го преименуват, но просто нямаше на кого. За­това кметът взима соломо­новското решение – градът вече няма да е наречен на името на Георги Димитров, а на покровителя на града, св. Димитър!

След демократичните про­мени и други градчета, селца и паланки върнаха имената си отпреди 9 септември, а до колко прекръщаването на населени места има роля в пропагандата ми се вижда спорен въпрос. Факт е, че ня­кои имена надживяват веко­ве, а други просъществуват по няколко години. Други пък остават много години след като са били промене­ни, напук на официалните наименования.