Гоце Делчев или Неврокоп? Свети Врач или Сандански?
-
- февруари 10, 2016
Ивелина ТАНИШКОВА
От рубриката „Стани автор“
Наскоро попаднах на материал из интернет пространството, касаещ искането на някои граждани на Благоевград за промяна на името на града. Помпозното и исторически претенциозното име Цар Самуил, трябваше да замени обвързаните с комунизма и Османската империя имена. Нито досегашното име, нито Горна Джумая се струваха достатъчно правдиви на авторите на предложението. Позачетох се още малко по темата и си припомних, че прекръстването има стародавни традиции по нашите земи. В долния текст ще ви споделя няколко „спомена от НРБ” за градове, които нови и стари названия все още съществуват паралелно в ежедневната реч.
Името на град Дупница,идва от местното произношение на дървото дъб. През вековете мястото се е наричало Тобница, Дупла, Дъбница, Дупеница. През 1948 година градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия партизанин Стефан Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 година на прякора на личността – Марек. Това име изкарва до 1950 година, тогава градът е преименуван отново и окончателно на дългото име на личността – Станке Димитров, което име успява да изтрае до 1990 година. С промените към демокрация старото име е върнато през същата година, но не като Дубница, а като Дупница.
И това далеч не е всичко. В началото на 50-те окръжния център Неврокоп стана гарнизонното градче Гоце Делчев, а близкия Свети Врач започва да носи името на спорната историческа личност Яне Сандански. И за двата е имало намек да се върнат историческите им имена, но спирачката за това е аргумента да не ги даваме на македонците. Един от най-интересните случаи в разгара на преименуванията е и си остава Димитровград. Както и Велинград (носещ името на убитата местна партизанка Вела Пеева), неговото изграждане започва със сливането на три села. В началото на 90-те местните седесари неистово искат да го преименуват, но просто нямаше на кого. Затова кметът взима соломоновското решение – градът вече няма да е наречен на името на Георги Димитров, а на покровителя на града, св. Димитър!
След демократичните промени и други градчета, селца и паланки върнаха имената си отпреди 9 септември, а до колко прекръщаването на населени места има роля в пропагандата ми се вижда спорен въпрос. Факт е, че някои имена надживяват векове, а други просъществуват по няколко години. Други пък остават много години след като са били променени, напук на официалните наименования.
Be the first to leave a review.
