Собственикът на „Пирин-Текс“ Б. Ролман: Възпитаник съм на дуалното образование и негов прострастен защитник, моделът, който през 2010 г. създадохме с Центъра за професионално образование, чертае оптимистични перспективи за бъдещето на младите хора, актуален е и дава резултат

СЪУЧЕНИЦИТЕ МИ В ГЕРМАНИЯ, КОИТО ЗАПОЧНАХА РАБОТА НА 15 ГОДИНИ, НА 50 ВЕЧЕ БЯХА С ИЗГРАДЕН ИМИДЖ, ЗДРАВИ СЕМЕЙСТВА И СВОЙ БИЗНЕС, ДРУГИТЕ, КОИТО ЗАВЪРШИХА ВИСШЕ, ЗАПОЧНАХА ДА ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ, ДЕВЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ПОВЕЧЕТО БЯХА РАЗВЕДЕНИ И ЖИВЕЕХА НА РЪБА НА ОЦЕЛЯВАНЕТО

Историята на Бертрам Ролман опровергава мита на майките, че който не учи, няма да сполучи. Германецът напуска училище, когато е са­мо на петнадесет години, и обича да разказва за това: „Като повечето деца на та­зи възраст, и аз бях много ве­лик и държах да пробвам от всички забранени неща, но после си дадох сметка, че имам две възможности – да продължа по същия начин и да свърша в затвора, или да за­почна нещо смислено. Избрах второто“.

–                      Г-н Ролман, как стигнах­те до идеята за реализиране­то на Център за професионал­но образование към „Пирин- Текс“ ЕООД в гр. Гоце Делчев? Колко труден може да се ока­же пътят към осъществяване­то на една мечта?

–                      Като възпитаник на дуално­то образование, аз станах и не­гов пристрастен защитник, за­щото то има голям положителен ефект върху живота на човек, преминал през тази школа. Ще разкажа за срещата, която осъ­ществих в Германия по случай 50-годишния си юбилей. Тога­ва видях резултатите реално, а те бяха, че тези от нас, които след основното си образование продължиха по дуалната систе­ма, на петдесетгодишна възраст вече имаха изграден имидж, бяха трудоспособни и физичес­ки, и психически. След толкова години те имаха свой бизнес или работеха това, в което бяха най-добри. Бяха запазили се­мействата си, имаха деца и по­вечето живееха по родните си места. Близо до хората, които обичат. Те бяха започнали да работят още на 14-15-годишна възраст, плащаха осигуровки, данъци. Повечето имат от 1 до 3 деца и живеят като най-дейната част на обществото.

Тези от моите съученици, които продължиха с висшето образование, не бяха така щас­тливи – една част от тях и на пет­десет години имаха проблеми с работата, повечето бяха разве­дени или живееха на ръба на оцеляването, имаше и успели, но техният процент беше значи­телно по-малък, при тях практи­ческата реализуемост беше много по-малка, въпреки че са вложили много години в отдаденост на науката, някои рабо­теха в държавния сектор, други пък в не дотам продуктивни сек­тори.

Висшистите са хора, които започват да плащат данъци поч­ти девет години след своите връстници. Моята лична пози­ция е, че дори и добрите вишис- ти трябва в процеса на следва­нето си да поработват и в сфе­рата на реалното производство. Взех решение да въведа това професионално обучение в моята фирма, въпреки че няма добра законова уредба за това. Дуалното обучение е дало свои­те резултати в тези страни, къ­дето съществуват устоичиви системи за практическа профе­сионална подготовка на млади хора – там процентът на безра­ботица е под 9% бариера, про­мишленият сектор е развит. В страните от Източна и Южна Ев­ропа, където няма въведена дуална система в обучението или отчасти функционира, по статистически данни на Евростат бележат висок процент на безработица и престъпност сред младите, и въобще е на­болял проблем. Аз въвеждам дуалната система по примера на страни като родната ми Герма­ния, също както е и в Австрия и Швейцария, където фирми и браншови организации играят много активна роля в организа­цията и изпълнението на прак­тическото обучение, включител­но и сертифицирането, и добра държавна политика в подкрепа на системата.

–                      Вие предоставяте възмож­ност на младежи, изпаднали t)T образователната система по различни причини, да имат шанса да придобият профе­сионална квалификация, стар­тирахте специалността „Опера­тор в производството на об­лекло“ с тригодишен курс на обучение. Как работи на прак­тика моделът на схемата – 33% теория и 67% практика във Ва­шето училище?

–                      Приемаме не само отпадна­лите от училищната система младежи. Има и такива, които са тук заради желанието си да учат и работят едновременно, и по този начин да се издържат фи­нансово. Засега не идват всич­ки желаещи, но ако се изгради функционираща законова систе­ма в държавата, могат всички да предпочетат дуалната система на обучение, а ние искаме тази система да поема колкото се мо­же повече ученици, за да има развитие на страната ви. При нас схемата 33% теория и 67% практика работи успешно и ще продължаваме по нея. Ден и по­ловина в рамките на една работ­на седмица учениците от първи курс се обучават по общообра­зователни предмети и теория по специалността. През останали­те три дни и половина те осъ­ществяват практическа работа в шивалните, а това е само в на­чалото – през първата година. През останалите две курсисти­те преминават през пълния цикъл на реалното производство и участват активно в изработването на продукцията.

–              Кои бяха водещите критерии в избора на преподаватели и технолози, за да бьде качествен процесът при придобиване на професионална степен от възпитаниците Ви?

–              Първоначално се спряхме на добре мотивирани специалисти, които имаха желание да работят, после те преминаха и през.съответните обучения, а най-накрая селектирахме кои от тях да бъдат постоянни обучители, а други да работят временно, само по определени теми. Обърнахме се към практикуващи учители, доказали се професионално в местните училища, а технолозите са от предприятието, имаме 9 препо­даватели, които постоянно ра­ботят с учениците, включваме и други специалисти, които ед­новременно работят тук, в производството, и обучават. Квалификацията им е висока, затова отчитаме и добри резул­тати.

– Центърът за професио­нално образование гарантира качествена професия, осигур­явате благоприятни условия за развитие на курсистите, в това число финансово стимулиране чрез стипендия, безплатни учебници, материали, работно облекло и транспорт. Колко от тях според Вас ще останат на работа тук след дипломирането през септември?

–              Надявам се, че курсистите ще останат да работят в „Пирин-Текс“ ЕООД, ние не сме ги обвързвали с договори, всеки има избора сам да реши накъде ще поеме, защото свободният избор е стимулиращ. Един сигурен договор предварително убива голям процент от стимулите.

–              По време на тригодишния период на обучение курсисти- те преминават през 6000 ча­са обучение. Как се справят Вашите курсисти с това нато­варване?

– Справят се много добре по действащата система. Натова­реността на учебната програма е оптимална. Задължителният курс включва: „Общо теоретич­но обучение“, за което са пред­видени 2018 учебни часа, „Практическо обучение“ – 662 часа, „Обучение със специално оборудване, технологии и мето­ди в производствени условия“- 3320 часа, както и „Общо прак- тическо обучение“ – 3982 учебни часа. Много често момичетата от с. Рибново например изявават же­лание да останат да работят допъл­нително до17 ч. вечер, но ние им отговаряме, че натовареността е добре изчислена и трябва да се спазва стриктно първоначалната схема на обучителния процес.

–                      Колко средства заделяте за обучението на един курсист по специалността „Оператор в производството на облекло“ за периода от три години?

–                      За една година сме изразход­вали и за трите випуска общо око­ло 300 000 лв. Нормално е разхо­дите по издръжката да нарастват всяка година, но съм доволен. Са­мо за обучението на един курсист за тригодишен период разходи­те са около 16 200 лв., като раз­ходите по материалите, тран­спорта, храната и др. не са включени в това число. Стипен­диите им са сигурни всеки ме­сец, така и те се чувстват по- свободни финансово и помагат на семействата си.

–                      – Очаквате ли през тази го­дина завишен интерес към дуалното обучение в пред­приятието Ви? През първата 2011 година кандидатите са били 28, през 2012 – 44, през 2013 – 67. Бихте ли направи- ли прогноза за 2014 г.?

–                      За нарастващия интерес може много да се говори, те­мата е неизчерпаема. Първата година кандидатстваха 28 же­лаещи да се обучават и приех­ме всички, нямаше конкурсно начало, след това нещата се промениха, сега за 2014 г. оча­кваме почти двойно нараства­не на желаещите да учат про­фесия тук, но може да са и дос­та повече, защото младите хо­ра търсят алтернативни начини за осигуряване на финансова­та си независимост, както и до­пълнителни начини за реализа­ция. Знае се, че реализиралите се висшисти по професиите, за които имат дипломи, са много малко в България. Висшисти работят работа за среднисти и това е плашеща статистика. На­шият модел чертае оптимистич­ни перспективи за бъдещето на младите хора, актуален е и да­ва резултати.

–                      Според проф. д-р Анелия Клисарова въвеждането на дуалната система в България първо ще започне с пилотни програми, като се визира най- ранен срок за това 2015-2016 г. Как мислите, оптимистичен ли е посоченият прогнозен пе­риод и какви са Вашите оча­квания по проекта за дуална­та система в перспектива?

–                      Бих казал, че така напра­вените прогнози са крайно оп­тимистични, защото по прин­цип по въпроса за дуалната форма на професионалното образование се подхожда неп­равилно. Без активното участие на бизнеса нищо не може да се случи, да се промени. Само уча­стието на държавата в търсене на добра законова уредба не е достатъчно, необходимо е да се реструктурират всички бран­шови организации, за да могат правилно да заработят, да ге­нерират необходимия админис­тративен и финансов капаци­тет, за да изпълнят необходи­мите си функции, да играят рол­ята си. Предлагам част от фонд работна заплата да се натруп­ва в това обучение, да има и задължителен фонд с тази цел. В Германия има добри системи за членуване в браншови структури, а в Австрия това е задължително. В Германия, коя­то многократно давам за при­мер, задължително се членува в Търговско-промишлената па­лата, която всъщност урежда изпълнението на голяма част от професионалното обучение.

–                      За едрия или за средния и дребен бизнес е по-важно да бъде приложена дуалната система?

–                      За развитието на малкия и среден бизнес е от по-голямо значение, защото добрата про­фесионална подготовка е коре­нът на предприемачеството и аз не само ще експерименти­рам, но и ще се ангажирам кон­кретно с един-двама успешно завършили курсисти от випуск, които ще останат при мен в пе­риод на 4-5 години да натрупат стаж. Така те ще бъдат подпо­магани по всякакъв начин, а после ще заработят и за себе си чрез изграждане на собс­твен бизнес. Само един добър в практиката си специалист мо­же да гради успешен малък и среден бизнес, така се работи в Северна Европа и има резул­татност.

–                      – По проекта „Подобряване качеството на практическото обучение в България“, който е резултат от съвместната дейност на Германското дру­жество за техническо сътруд­ничество, Германо-българската индустриално-търгов­ска камара и Министерство­то на образованието и наука­та (МОН), един от трима парт­ньори е НПГ „Димитър Талев“ – гр. Г. Делчев. За какви отче­тени резултати можем да го­ворим на местно ниво тук?

–                      Пилотните проекти според мен са допълнителна пречка за реалното заработване на дуал­ната система в страната, при нас тази есен завършва пър­вият випуск, но ние нямаме реална конкуренция на тази ос­нова и в този смисъл за други­те мога да кажа, че годините бяха напразно изгубени. Гордея се, че в НПГ „Дими­тър Талев“ има позитивизъм и дух за подобряване на профе­сионалната подготовка, но те­зи програми трябваше да бъдат по-компактни по принцип, по естествен начин да са устойчи­ви и да подготвят добри специа­листи за целия този период.

–                      Въвеждането на дуална­та система на обучение в сфе­рите машиностроене, меха­ника и електротехника, в коя­то влизат 33 на брой профе­сии, както и в сферата на тър­говията, където функциони­рат още 9 професии, биха ли могли да работят по единен модел и какъв е опитът на Германия в това отношение?

–                      Дуалната система е напъл­но приложима за всички тези сфери, по принцип има специа­листи, които подготвят органи­зацията, необходимата ин­фраструктура и училищните центрове в това число без проблем, проектът изобщо не е малък, затова всеки браншов съюз трябва да има отдел по професионално образование, за което работещите в образо­ванието и бизнеса трябва да са свързани, да си помагат.

Вестник „Струма“