Румен Леонидов: Полуградската селяндурщина е гангрената на обществото
-
- май 14, 2014
– Готов ли сте вече да дадете своя глас за българските евродепутати, г-н Леонидов?
– Готов съм да дам гласа си за национализма без омраза, за онзи патриотизъм, който покрива просветителската ми представа за национално единение, а не който разединява нацията.
– Какъв е вашият национализъм?
– Моят национализъм е красив, благороден, просветителски, хуманен. В днешния смисъл – европейски, а не азиатски, черносотнически, просъветски, имперски… Моят национализъм е съзидателен, той е свещицата на будния ми дух, той търси съратници (от старата дума рат) в битката ми с мрака, с душевната мизерия, с умствената недостатъчност, с първичните рефлекси на някои сънародници, които живеят в бърлогата на завистта, неудовлетворението, жаждата за реванш.
– Вие сте правнук на войводата от ВМОРО Леонид Янков, загинал едва на 27 години за свободата на Македония. На „Мелнишките вечери на поезията“ през 2008 г. спечелихте наградата на ВМРО за стихотворението „Песен за Леонид войвода“. Никога ли не се изкушихте да влезете в редовете на ВМРО?
– Нито те се изкушиха да ме поканят в тяхната чета, нито аз съм се натискал да ставам четник или войвода в тяхната дружина. Имам приятели сред тях, но
това приятелство
не премина в
партийна дружба
И по-добре, защото при днешната им коалиция трябваше да ги напусна с гръм и трясък. Имам и по-искрен отговор на вашия въпрос, но най-искрено ще го премълча.
– Малкото комунистче продължава ли да ви държи за гърлото?
– И комунистчето у мен, и националсоциалистчето, което е едно и също, съм ги оставил без дъх и глътка въздух. Но те са живи у мнозина съвременници – виждам как масово зяпат към Москва, в какъв възторг са от неосталинизма на Путин, от култа към неговата личност, влюбени са в мощните му оръжия, в безсмислените паради и парадиране с позлатени дворцови кресла и зали.
Руснаците нека си обичат новия монарх, това си е тяхното печално право на бивши крепостни селяни, но според мен сме свидетели на агресивен олигархичен авторитаризъм. Само дето църквата не е, както преди, наведена в неприлична стойка, а вече е издигната в ранг на присъдружен политически съюзник. За мен Путин не е набожен човек, спазващ посланията на Новия завет. Едвам дочаках Леонид Брежнев да иде на отчет при дявола, но сега едва ли ще дочакам политическия финал на поредния антихрист…
– На 17 май навършвате 61 години. Продължавате ли да сте бунтар с най-опасното оръжие, което притежавате – острия и пиперлив език?
– Продължавам да съм себе си. Късно ми е да искам да бъда харесван от мнозинството, което аз не харесвам. Но съм щастлив , много щастлив човек, защото съм осъществен мъж и баща, и като дарба, и като дух… Най-големият ми късмет е, че нося семката на честни и читави прародители, с дръзко чувство за справедливост.
Дедите ми и по двете линии не са от третокачествен материал. Много съм им задължен, че са ме скроили такъв и, слава Богу, още не съм ги посрамил. Но един ден, когато ме посрещнат в небесните селения, ще си подумаме за сторенето и за нестореното, за кръстния знак и за родовия белег,
за македонския
инат да живеем
извън тълпата,
за това кой и как сме удържали на изкушенията. И дано големите ми грешки да не се окажат непростими грехове, но със сигурност ще има и за какво да ме сгълчат…
– Кой е най-големият проблем пред България сега: демографският, корупцията във власта и съдебната система, беднотията, изтичането на мозъците към развития свят, застаряването…?
– Най-големият проблем е застарялото изостанало мислене на нацията. Тези, които говорят и мислят на български, нямат чувство за солидарност и за задружност. Най-задружни сме били по турско – имало е гражданско общество. Закъса ли някой читав чиляк, сполети ли го беда, цялото село се втурва да му помага да се изправи на крака.
Сегашното селячество не е такова. Полуградската селяндурщина и простотия са гангрената на обществото ни. Кюртирали сме си чувството за национален отбор. И само на думи сме православни, а на практика сме хищни християни, алчни атеисти, мразещи материалисти.
– Казвате, че България има нужда от рестарт на политическата система. Как на практика може да стане това? Как ще го позволят сегашните политици, след като знаят, че при един рестарт повечето от тях ще изпадат от каруцата с привилегиите и благата?
– Да, казвал съм го някога. То е част от моите младежки заблуди – желаното да възприемеш като възможна реалност. Ха-ха… И друга глупост проповядвах – за здравата ръка. И за диктатура на закона. И за решителна смяна на политическия елит. Тава са фанатични фантазии.
България днес е окупирана отвътре и е под игото на своите еничари. Олигарсите са най-горещите защитници на ЕС, щото са се лепнали като пиявици за двете цицки на държавицата ни, и смучат държавни поръчки, смучат суми от европейските пари, създават и разрушават партии, разиграват площадни водевили. Народът ни обаче обича сеира. Затова вече не съчувствам на целия народ.
– Наближава 24 май, според известното клише – най-светлият български празник. Има ли опасност новите поколения съвсем да се отучат да четат книги? И фатално ли ще е?
– Фатално е, че вече 25 години нито един министър на културата не се сети настоятелно да предложи и да накара правителството му да реши, дните между 11 май и 24 май да станат празник на Духовността. За да може светското и черковното да се влеят в обща национална идея, да издигнем в култ през тези дни изкуствата, фолклора, художествената самодейност и научните постижения.
Нямаме държавник, който да изрече: „Братя, нужен ни е повече Бог, повече Бог във всичко, нужен ни е повече Дух в делата и в помислите ни, нужно ни е ново Просвещение, ново Опрощение, нужни са ни повече Мир и Милост…“ Но кой да го изрече, след като, първо, никой политик не вярва в подобни възгледи, и второ – мнозинството от народа ни, превърнат вече в тълпа, ще го помисли за ненормален.
– През 2002 г. написахте, че глобалната криза на новия световен ред е налице, както и провалът на новата модерност. Какво бихте добавили към това 12 години по-късно?
– Да, глобализмът разката майката на капитализма. За първи път демокрацията и пазарната икономика се изправиха една срещу друга,
като две отровени
от собствената
си отрова змии
Пазарът продаде себе си. Консумативната стихия изконсумира себе си. И изяде гражданско общество.
Механизмите на амортизираната демокрация спряха да произвеждат устойчиво бъдеще, както и надеждно настояще. Ето защо краят на света се отложи, защото предстои стогодишната война за очовечаване на човечеството.
– Какъв сте днес – еврооптимист или евроскептик?
– Еврореалист. Финансовата и икономическата криза показаха дефектите на ЕС – те като изотопно изследване разкриха къде се намират злокачествените образувания в организма на общността. Кризата с Русия също е много полезна, благодарение на нея пред очите ни се разпаднаха редица самозаблуди, бляскави блянове и нереални реалности.
Демокрацията трябва внимателно, но решително да се усъвършенства, да се надгражда, да се грижим за нея, за да бъде жива и продуктивна като леха без плевели. Но за това са нужни нови световни лидери, нови Учители и нови Ученици.
На демокрацията не бива повече да се гледа като на свещена крава, която не трябва да се докосва, пипа и дои, но в същото време корпоративните тарикати да я яхат и да блудстват с нея пред очите ни. Но за това се иска да се събуди индивидът в личността. А това е проблем на еволюцията, а не на каскетната революция.
www.24chasa.bg
Be the first to leave a review.
