Истината за шумкарските „акции“ в Югозапада – убийства на невинни, плячкосване и плюскане!
-
- февруари 9, 2016
„Народната борба“ във факти: прострелян „по невнимание“ колега-шумкар; заклан овчар от с. Кремен; кражба на 80 овце от Банско („от чорбаджия“); обир на лесничейството в м. Добро поле над с. Бистрица; нападения над десетина населени места, откъдето „изземват“ манджа…
Идва и новата 1943 г., белязана от партийните хроникьори като година на „разрастване на въоръжената борба“. А за какво „разрастване“ може да става въпрос, когато през пролетта на 1943 г. са изловени и осъдени почти всички комунистически активисти в окръга? Най-големи са провалите сред комунистическото движение в Неврокопско, Банско, Лъки, Разложко. Полицията не си поплюва и разгромява още в зародиш шумкарското движение в Неврокопска околия, където е убит и водачът на комунистите Анещи Узунов. За подобно движение в Светиврачка и Петричка околии изобщо не може да се говори.
Но комунистическите историчари смело ще бележат тази година като година на споменатото „разрастване“. Така я определят и живите „активни борци“. Но когато трябва да подплатят думите с доказателства, наивно и чистосърдечно изреждат бандитските си набези. Хвалят се как са громели „фашизма“ и „фашистите“. А къде е този фашизъм и кои са фашистите, личи от изброените от самите тях „героични“ акции срещу „врага“.
„Активните партизански действия“ през 1943 г. започват с намерението на белишките шумкари да убият с нищо невиновния кмет на Белица. Не го откриват и понеже са „големи стрелци“, вместо по кмета,
„ПО НЕВНИМАНИЕ“ ПРОСТРЕЛВАТ СВОЯ ДРУГАР АЛЕКСИ САЧКОВ.
Вместо тях пък друга група от разложките партизани се представя значително по-добре в четири свои „смели“ акции. В средата на май 1943 г. убиват безпричинно двама и раняват други двама полицаи от полицейския пост в м. Предела. По-късно „борците“ ще обявят, че били унищожили „строго секретен“ полицейски пост за „борба с народните партизани“. В края на юни 1943 г. неколцина разложки шумкари, предвождани от „легендарния“ Ив. Козарев, извършват поредното неоправдано жестоко убийство заклан е овчар от с. Кремен, обвинен, че е „предал народните борци“. Истината е, че от непрестанните кражби от стадото на овчаря не оставало почти нищо и той, за да защити стоката си, бил принуден да търси закрила.
За „фашистки“ са нарочени и лесничействата в окръга. Първо е ограбено разложкото лесничейство в м. Тишето. Следват мандрите, от които първа е тази в м. Башлиица в Пирин.
ПЛЯЧКАТА Е БОГАТА: 48 ПИТИ КАШКАВАЛ И 4 ТЕНЕКИИ С МАСЛО.
Наближава зимата, затова идва редът и на четирикраките „фашисти“ – домашните животни на бедните селяни по високопланинските селца. На 30 септември 1943 г. разложките нелегални унищожават пашуващите в околностите на с. Елешница над 60 прасета. За да оправдаят постъпката си, вече с по-късна дата „борците“ единодушно (по поръчение) сочат, че били унищожени прасетата на „военни, административни, полицейски и фашистки първенци“ от Разлог. А истината е, че лишават от зимнина десетки обикновени семейства от града и селата, за да подготвят „зимнина за партизаните в предстоящата люта и тежка за народните борци зима“. И за да я посрещнат спокойно, „борците“ се нахвърлят и срещу другия „най-масов враг“ – стадата от овце и кози. Всъщност през 1943-1944 г. не остава незасегнато стадо. Краде се непрестанно и безобразно. И пак, за да се оправдава това разбойничество, се пише, че били конфискувани животни на „чорбаджии“. Началото на това масово мародерство поставят пак споменатите погоре „борци“. На 11 октомври 1943 г. край с. Горно Драглище те унищожават стадо овце на „чорбаджия“.
„Смелите“ акции продължават до края на годината. Като „по-крупни“ се сочат тежко раняване на околийския полицейски началник в Разлог; убийство на обикновен полицай от засада в Рила; убийството на двама общински служители в селата Добринище и Горно Драглище, осъдени от „народния партизански съд“ като „народни изедници“; кражбата на 80 овце от Банско („от чорбаджия“); обирът на лесничейството в м. Добро поле над с. Бистрица; нападенията над десетина населени места, откъдето шумкарите „изземват“, както те се изразяват, „продоволствени стоки и оръжие за нуждите на борбата“.
И щом става въпрос за акции, нито един от написалите спомени горноджумайски партизани не пропуска да се похвали с „най-голямата“ в историята на „антифашистката борба“ за 1943 г. в м. Добро поле от 31 октомври до 6 ноември с. г., когато:
„ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ОТРЯД ОБГРАДИ ШИРОК РАЙОН И БЯХА ЗАКЛАНИ 77 ГЛАВИ ЕДЪР ДОБИТЪК И ПРИГОТВЕНА ЗИМНИНА ЗА ОТРЯДА“. И ТОВА Е ИСТИНА.
Част от циничния разказ за споменатата „крупна“ акция „срещу фашисткия звяр“ на един от нейните „смели“ участници разкрива най-добре за каква „акция“ става въпрос:
„Задържахме говедарите и се впуснахме да ловим говедата. Направихме една верига и отделихме, колкото можем. После ги броихме. Бяха 77 говеда, около 150-200 кг. Бяха млади по на дв-три години. Оставихме Живко (Ив. Узунов) и Камен (Хаим Израел) да пазят говедарите, докато ние прекарахме говедата до Чакалица, където ги заклахме. Колко време продължи, не помня, но помня, че през това време работехме гладни. Връзвахме говедата и ги колехме. Набавихме към пет тона месо. А на ръководителите не идваше на ум да изпекат един брав и да ни дадат да ядем. Между едни скали бяхме направили скара и редяхме пласт месо, пласт сол. Месото замръзваше бързо.
След като прибрахме месото, отидохме да вземем Камен и Живко. Когато отидохме, бяха се насъбрали мнозина. Бяха дошли някои селяни да си приберат говедата от Добро поле. Кой как е пристигал, нашите го задържали. Но те са имали ядене. Клали са млади говеда и са готвили. Като пристигнахме и ние, им викаме: “Дайте нещо по-младо, ако сте опекли”. “Има, има”, ни каза Камен.
Направи ни впечатление, че Живко, като дойде отнякъде, все си държеше панталоните с ръце. Той беше малко лаком и е ял до… Извинявам се за израза. Голям майтап си правехме за това с него.
Кожите бяхме разпръснали по борчетата да се сушат. Ние дадохме кожите на населението, за да си правят опинци, защото бяха обосели. Срещу кожите получавахме дрехи, храни и сол.“
Само едно от разказа на „бореца“ Станке Урдарски не е вярно, че са работили през цялото време гладни. Обработката на 77-те животни продължава цели 6 денонощия от 13 шумкари, които освен касапската работа, постоянно си пекат и готвят.
„Фашистките власти изпаднаха в ярост от тази акция, продължила шест денонощия“, четем в историята на „славната“ окръжна комунистическа организация. Но никой не се сеща за яростта и мъката на селяните от Хърсово, Бистрица и Осеново, на които всъщност са похитените животни!
Be the first to leave a review.
