Ъндърграунд: Междуфирмената задлъжнялост ще ви убие, а „омертата“ пречи да се спасите от икономическата си смърт!
-
- февруари 5, 2016
Повечето ме познавате. Казвам се Веско Стаменов и в град Гоце Делчев за себе си съм чул всичко. От демон (в повечето случаи) до ангел (в по-малкото)… Занимавам ви със себе си, защото смятам, че съм свързан с една тема, която вестник „Градът“ започна в миналия си брой с обръщение към местния бизнес и сдружението на предприемачите. Темата за междуфирмената задлъжнялост, която мори бизнеса и странно защо никой в града ни не говори за нея. Това е основната заразна болест, която съсипва бизнеса и странно защо и сдружения, и единици от бизнеса не говорят за нея и решаването на този проблем. А този проблем убива всички. Аз лично съм фалирал два пъти именно заради този проблем и съм започвал от нулата. Абсолютни некадърници и дребни мошеници без никаква финансова култура и ценз, се пишат бизнесмени, наемат те да им вършиш услуга, после по стандартен метод се правят на недоволни и не ти плащат. Други приемат дълговете си и лев не ти дават обаче. Това трябва да се преустанови, за да тръгне икономиката. А решението, което ние от вестник „Градът“ предлагаме, е осветляване. Официален списък на длъжниците и измамниците, на некадърниците, за да се прочисти местния бизнес от „вредния дивеч“, които го съсипва. Оказа се, че не само ние мислим така. Понеже местните предприемачи са много заети със себе си, смеят са на нашите инициативи, ние от местната медия се обърнахме към Българската стопанска камара. За разлика от местното сдружение на предприемачите оттам ни обърнаха специално внимание и предоставиха информация за междуфирмената задлъжнялост на мига. А фактите, които представят, са повече от притеснителни. Задълженията на бизнеса ще продължат да нарастват твърдят от камарата пред вестник „Градът“, а един от основните проблеми за икономиката остава високият дял на просрочията по тях, който е около 35-40%. Заместник-председателят на камарата Камен Колев посочи пред нашата медия и проблема със защитата на собствеността, бавното решаване на търговските спорове и мудното обявяване на несъстоятелност и ликвидация, които спъват растежа и условията за правене на бизнес и предприемачество. Предложенията за решаване на тези проблеми включват улесняването на съдебните процедури, подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините и създаване на клирингова къща. Към началото на 2014 г. общият размер на задълженията на корпоративния сектор е бил 171 млрд. лв. и показва, че структурните деформации в икономиката все още не са преодолени. За поредна година най-голям ръст има при междуфирмените задължения, които през 2013 г. са нараснали с 4% прямо 2012 г. и са достигнали 117 млрд. лв. Това са били най-вече задължения към свързани предприятия, което означава, че има проблем с кредитирането и намирането на финанси. Фирмите изпитват недостиг на оборотни средства и покриване на разходите си и затова искат средства от компаниите майки. Този тип заеми не решава проблемите на бизнес средата, защото не са инвестиции за разширяване на дейността, коментира Колев. Без осигуряване на инвестиции, оборотни средства и пазари задлъжнялостта ще продължава да се увеличава. Същевременно задлъжнялостта към финансовите предприятия остава ниска, като през 2013 г. спада с 3.2%. Банките са затегнали условията за отпускане на дългосрочни кредити поради по-лошите финансови резултати на предприятията, което води до спад на инвестициите.
Най-големи задължения се генерират в търговията, транспорта и туризма, индустрията, енергетиката и недвижимите имоти. Основната част от задълженията (96%) са на предприятията от частния сектор – през 2013 г. те са били със 77% повече от активите им, а съответно на всеки 100 лв. приходи от продажби задълженията са били 140 лв. Това на практика означава, че голяма част от компаниите са с отрицателен капитал (декапитализирани), което прави бъдещото им финансиране още по-трудно.
МЕРКИ СРЕЩУ ПРОСРОЧЕНИ ПЛАЩАНИЯ
Тъй като пресрочените плащания са тези, които товарят икономиката, от БСК настояват да се публикува регулярна информация всеки месец на сайта на НАП и Министерството на финансите за дължимите суми по изпълнени обществени поръчки и за възстановяването на ДДС. В момента такава информация се дава, но със закъснение и прекъсвания. Камен Колев коментира още, че наказателните лихви в Директивата на ЕС за борба срещу забавените плащания нямат достатъчно дисциплиниращ ефект и продължава да има възложители на обществени поръчки, които нямат намерение да платят дължимите суми в срок. Той наблегна и върху просрочените задължения към и от страна на държавата и общините, като административната тромавост, неспазването на Закона за обществените поръчки и общото тежко финансово състояние на общините като основни причини за забавянето на дължимите плащания. В края на миналата година Министерството на финансите ускори възстановяването на ДДС и по негови данни неразплатени са 105 млн. лв., като през годините са надминавали и 400 млн. лв.
Друг проблем е бавната съдебна система, което също е проблем за събирането на вземанията. БСК предлага да се популяризира включването на арбитражни клаузи в търговските договори, което ще ускори решаването на търговските спорове. Камарата се опитва още да съдейства при покупко-продажбите на дългове и чрез онлайн платформа. Създаването на клирингова къща за изчистване на междуфирмени задължения с капитал от държавния бюджет към момента едва ли е изпълнимо, защото предвид сумата на просрочените задължения са необходими поне 1 млрд. лв.
ПРОГНОЗИ
Според БСК негативен ефект върху предприятията и задлъжнялостта в следващите години ще имат ниският ръст на БВП, неблагоприятният бизнес климат, свиването на инвестициите (с над 15.6% за периода между 2009 и 2013 г.), нарастването на случаите с фактическа неплатежоспособност, фалитите и бавните процедури по несъстоятелност. Отбелязва се, че броят на необслужените кредити остава висок, а дефлационните процеси водят до още по-високи дългове. Положително влияние върху задлъжнялостта може да се очаква от засилването на износа, ниските петролни цени, получаването на средства от ЕС и евентуалното ускоряване на икономическия ръст у нас благодарение на постепенното икономическо подобрение в страните на ЕС.
Вестник „Градът“ напълно споделя изнесеното от българската стопанска камара. Обръщаме се и към местния бизнес да се „самосезира“ и да реагира по нашите идеи. Нека сам да изхвърли некадърниците и провалилите се в бизнеса, за да се съживи местната икономика. В крайна сметка бизнесът трябва да е за тези, които умеят да го правят. Не за некадърни мераклии. Както споменах по-горе, аз на два пъти съм фалирал и съм започвал от нулата, работил съм всичко, в това число и строителен общ работник. Ако се проваля пак, пак ще го направя. Защото смисъл да правиш нещо, което няма бъдеще… няма. Знаете за какво говоря нали?
Be the first to leave a review.
