Югозападен поглед: Няма лъжа, няма измама – тоягата на чорбаджията

Пастирски спомени и приключения от Сатовча

Димитър ДЖАМБАЗОВ 

Има една приказка, в която се разправя как един чорбаджия е къндар­дисвал ратая си да стане рано, за да идат на нива­та, защото още малко и слънцето щяло да изгрее.

– Още ли не си станал? Дьо стани, дьо стани да вървим! Айде стани де и по нуждата трябва да ти е на нивата, там да ториш – думал е чорбаджията с мадрем на ратая.

На ратая не му се става­ло и мърморил в съня си.

– Ша стана чорбаджи, ша стана, ти нимо са пука. – ама не ставал и на чо­рбаджията му писнало, и тъй като нервите не му са издържали, та като е на­брал една възтегарка по двора, и като е влезнал в одаята, където е спял ра­тая и ядосано му викнал с всичка сила.

– Хайде ставай бе, твой­та мамка! – и ударил с то­ягата до него по пода на дюшемето, което изпрас­кало силно, та се вдигнал прах чак до тавана. Ри­пнал ратая от сламеника и като си заобличал пан­талона, подскачайки ту в единия крачол, ту в дру­гия крачол, подвиквал си.

– Ха така бе, чорбаджи, ха така бе, чорбаджи, какво има да го жалиш и глезиш ти един ратай. Така те искам да командваш със замах, кво е тва „дьо стани, дьо стани”?! Рукни както трябва!

Обул си ратая потурите и се втур­нал да си изпълнява задълже­нията, про­клинайки си орисия­та.

А пък в другия един слу­чай е така:

На едно момче много му се спяло, когато на ранина още по тъмно майка му го е събуди­ла с думите:

– Ние вървим със сестра ти на нивата да берем тютюн, а ти ела след нас с магарето и кошовето, за да го събереш от редовето.

Момчето още не разсъне­но рипнало завчас и се втур­нало в тъмного да оседлава магарето, като на две на три, както и да е, сложило сама­ра на животното, закрепи­ло кошовете на кушките на самара и подръпвайки син­джира на оглава през рамо с „уш-уш”, заопинало магарето за към нивата. Сънено, не­разбудено напълно момчето решило да си доспи, защо­то било тъмно като в рог, а в нивата блескал фенер, на светлината на който майка му и сестра му Мария бере­ли тютюн през това време.

– Ма-а, оти толкова рано ни дигаш да вървим на нивата? – питали децата майка си при други случаи, недоумя­вайки на тая възраст за ранното ходе­не на нивите още по тъм­но.

– Оти тю­тюна се бере доде е ладно. Оти по рано да си са при­берем, че тоя тютюн тряб­ва да се ниже. И от мене да го знаете – червата да ви са влачат, ша думате вър­кузуни са и па ша вървите. Нема лабаво и нема да ми мрънкате. – казвала майка­та. – Чуфте ли ма? – а тя си е знаела как ще се закачат саръците под стрехите да съхнат или на рамките – за­щото в ония години нямаше найлон за сушилни.

Момчето свалило кошове­те от самара и се захлупило под единия кош, както казах, за да си доспи. Когато се разсъмнало, добре чуло се кикот и смях.

– Къде си, бре? Къде ти е магарето? Защо си докарал кравата? – зацикала майка му.

Момчето излезнало изпод коша, разтърквайки очите си.

– Оти са смеете? Кво сте са разрукали така?

– Не виждаш ли, бре? Къде ти е магарето, защо си дока­рал кравата? – повтаряла майка му, а пък сестра му се късала от смях.

– Кво са кискаш, мари? Ки- ки-ки! Глей кво са смеи!

– Марш да докараш мага­рето! – казала майката.

– Бреее, зар така?! Ами кво са? Не е станало нещо кой знай кво! Объркал съм са в тевното и оти ми са спеше, та вместо на магарето, съм турил самара на кравата.

Отишло момчето и докара­ло магарето, яхайки го без самар, гаропало и на галоп с ракетна скорост, та чак изпускало изодзад звуци като гърмежи и пукотевици, хвърляйки къчове и чифте­та, мъчейки се да изхвърли момчето от гърба си, оти зо­бът и храната са играели в корема на Марко, който си имал своя магарешки инат, като на повечето магарета, негови събратя.

Тва фуресано магаре, пристигайки на нивата, дало сигнал, заревавайки по ма­гарешки, като сирена, да го чуе целият кър, оповес­тявайки пристигането си, а сестрата на момчето пак за­почнало да се кикоти.

– Ма-а-а, кажи й да не ми са смей и да не ма разяда, оти като слеза, ша види тя…

И тъй като самара и кошо­вето са били докарани от кравата, нея са я оставили да се напасе, за да даде мля­ко за пиене, защото кравата си е за едно, а пък магарето за друго – да пъшка, носей­ки товара. И много, много да не си развява „байрака”. А момчето от тоя ден нататък за себе си решило – нито да го пуши тоя опустел тютюн, нито да го сее!