Югозападен поглед: Няма лъжа, няма измама – тоягата на чорбаджията
-
- януари 27, 2016
Пастирски спомени и приключения от Сатовча
Димитър ДЖАМБАЗОВ 
Има една приказка, в която се разправя как един чорбаджия е къндардисвал ратая си да стане рано, за да идат на нивата, защото още малко и слънцето щяло да изгрее.
– Още ли не си станал? Дьо стани, дьо стани да вървим! Айде стани де и по нуждата трябва да ти е на нивата, там да ториш – думал е чорбаджията с мадрем на ратая.
На ратая не му се ставало и мърморил в съня си.
– Ша стана чорбаджи, ша стана, ти нимо са пука. – ама не ставал и на чорбаджията му писнало, и тъй като нервите не му са издържали, та като е набрал една възтегарка по двора, и като е влезнал в одаята, където е спял ратая и ядосано му викнал с всичка сила.
– Хайде ставай бе, твойта мамка! – и ударил с тоягата до него по пода на дюшемето, което изпраскало силно, та се вдигнал прах чак до тавана. Рипнал ратая от сламеника и като си заобличал панталона, подскачайки ту в единия крачол, ту в другия крачол, подвиквал си.
– Ха така бе, чорбаджи, ха така бе, чорбаджи, какво има да го жалиш и глезиш ти един ратай. Така те искам да командваш със замах, кво е тва „дьо стани, дьо стани”?! Рукни както трябва!
Обул си ратая потурите и се втурнал да си изпълнява задълженията, проклинайки си орисията.
А пък в другия един случай е така:
На едно момче много му се спяло, когато на ранина още по тъмно майка му го е събудила с думите:
– Ние вървим със сестра ти на нивата да берем тютюн, а ти ела след нас с магарето и кошовето, за да го събереш от редовето.
Момчето още не разсънено рипнало завчас и се втурнало в тъмного да оседлава магарето, като на две на три, както и да е, сложило самара на животното, закрепило кошовете на кушките на самара и подръпвайки синджира на оглава през рамо с „уш-уш”, заопинало магарето за към нивата. Сънено, неразбудено напълно момчето решило да си доспи, защото било тъмно като в рог, а в нивата блескал фенер, на светлината на който майка му и сестра му Мария берели тютюн през това време.
– Ма-а, оти толкова рано ни дигаш да вървим на нивата? – питали децата майка си при други случаи, недоумявайки на тая възраст за ранното ходене на нивите още по тъмно.
– Оти тютюна се бере доде е ладно. Оти по рано да си са приберем, че тоя тютюн трябва да се ниже. И от мене да го знаете – червата да ви са влачат, ша думате въркузуни са и па ша вървите. Нема лабаво и нема да ми мрънкате. – казвала майката. – Чуфте ли ма? – а тя си е знаела как ще се закачат саръците под стрехите да съхнат или на рамките – защото в ония години нямаше найлон за сушилни.
Момчето свалило кошовете от самара и се захлупило под единия кош, както казах, за да си доспи. Когато се разсъмнало, добре чуло се кикот и смях.
– Къде си, бре? Къде ти е магарето? Защо си докарал кравата? – зацикала майка му.
Момчето излезнало изпод коша, разтърквайки очите си.
– Оти са смеете? Кво сте са разрукали така?
– Не виждаш ли, бре? Къде ти е магарето, защо си докарал кравата? – повтаряла майка му, а пък сестра му се късала от смях.
– Кво са кискаш, мари? Ки- ки-ки! Глей кво са смеи!
– Марш да докараш магарето! – казала майката.
– Бреее, зар така?! Ами кво са? Не е станало нещо кой знай кво! Объркал съм са в тевното и оти ми са спеше, та вместо на магарето, съм турил самара на кравата.
Отишло момчето и докарало магарето, яхайки го без самар, гаропало и на галоп с ракетна скорост, та чак изпускало изодзад звуци като гърмежи и пукотевици, хвърляйки къчове и чифтета, мъчейки се да изхвърли момчето от гърба си, оти зобът и храната са играели в корема на Марко, който си имал своя магарешки инат, като на повечето магарета, негови събратя.
Тва фуресано магаре, пристигайки на нивата, дало сигнал, заревавайки по магарешки, като сирена, да го чуе целият кър, оповестявайки пристигането си, а сестрата на момчето пак започнало да се кикоти.
– Ма-а-а, кажи й да не ми са смей и да не ма разяда, оти като слеза, ша види тя…
И тъй като самара и кошовето са били докарани от кравата, нея са я оставили да се напасе, за да даде мляко за пиене, защото кравата си е за едно, а пък магарето за друго – да пъшка, носейки товара. И много, много да не си развява „байрака”. А момчето от тоя ден нататък за себе си решило – нито да го пуши тоя опустел тютюн, нито да го сее!
Be the first to leave a review.
