Община Белица се превръща в българския Клондайк! История за намерена златна топка в стара тракийска галерия край Бабяк буни иманярите в района

Златна треска обхвана района на белишкото село Бабяк, след като фирма започна сондажи за благородния метал преди няколко години. Община Белица е сред общините с най-голяма безработица у нас. Населението е предимно застаряващо, а по-младите са потърсили работа в по-големите градове. Така че златото изглежда примамлива идея за съживяване на района.

Много отдавана се говори, че в района на Белица и Якоруда и част от Велинградската община има залежи на подземни богатства. Самото село Бабяк се намира в планински район и е съставено от няколко разпръснати махали на 15 километра североизточно от Белица. Проучвателна фирма работи в района от 2010 година. До момента са открити находища както на злато, така и на мед и други ценни метали.

Очаква се до две години да бъде взето решение за разработване на мини за извличане на земните находища. Районът е бил открит за златодобива още по времето на траките и римляните и следите в района на село Бабяк все още са видими.

В съчиненията си древните гръцки автори отбелязват, че траките са били много добри при прокопаването на минни галерии. И не само това. Те умело извличали от рудата металите и ги подлагали на обработка. А това означава, че те владеели металургията. В много от случаите металът, който извличали, бил злато. След добиването му жълтият метал отивал в златарските работилници, където изкусни майстори го превръщали в уникални произведения на ювелирното изкуство. Това били предмети от бита, украшения за жените на богатите траки, та дори и за конете на тракийската аристокрация. И нещо повече – високопоставените траки били погребвани с всичките им съкровища, за което древните гърци им се присмивали.

Само на територията на България тракийските могили наброяват над 2000. Траките дълбоко вярвали, че животът продължава и в отвъдното, в друг, невидим за смъртните свят, където съкровищата от злато и сребро щели да бъдат пак с тях. Впрочем още древните египтяни имали същата философия за живота и смъртта.

И нещо друго.

Старите гръцки автори често говорят за златото, което бесите изваждат от земята.

Друг е въпросът как траките локализирали местата, където има злато, но допускали, че и от района на Бабяк към златарските работилници тръгвало злато, извлечено от земята. Та нали и този район е бил населен по онова време от голямото и войнствено тракийско племе беси? За да твърдя това, ми дава увереност фактът, че в с. Гълъбово край Бабяк има стари минни галерии още от времето на траките. Някои твърдят, че са римски, с което не съм съгласен. По-скоро римляните са ги наследили, след като покоряват траките, и по-конкретно бесите. Може би и затова, а и не само /имам предвид тракийското светилище, което се намира наблизо/, са били построени двата римски моста по пътя за Бабяк.

Миньори от Бабяк, които работели в наблизо функциониращата мина от началото на срещата на 60-те години на миналия век, са влизали в древната мина

и са намирали дървени корита, кожи и множество стълби. Минните подпори си стояли под земята, а срутване почти нямало. Единственото, което ги плашело, била водата, заляла галериите. На места тя била много дълбока. Приживе Ресим Тачев сподели, че няколко миньори влезли в старата мина и се върнали със средно голямо кълбо, обвито с лепкава кал. И като добросъвестни мъже го предали на началник-смяната. Той го погледнал с нескрито любопитство и бързо отсякъл: „Ще го предам на началника на мината”. И повече нито видели, нито чули за това кълбо. Те просто повярвали, че това е обикновен камък.

Според топиманяри, които, убеден съм, са шетали из старата мина, на голяма дълбочина се стига до овална скална зала, от която в 3 различни посоки тръгват три тунела /според мене галерии/, единият от които стига на километър – два от южния край на Якоруда, покрай пътя за Разлог. И нещо друго. На юг от старата мина /около 2 км/ извира Янина река, която някога е била златоносна и в далечното минало по нея се добивало злато чрез промиване на пясък. А промиване на добитата златоносна руда е имало най-вероятно и вътре в старата тракийска мина, за което подсказват намерените 5-6-метрови борови корита /издълбани/, които прокарвали вода от една скала на друга, върху които отделно били издълбавани улеи по 30-40 см широки… Това е потвърждение на това, че и

оттук извлеченото злато е тръгвало към златарските работилници на траките,

където се изработвали чудни златни украшения, които и днес удивляват света. Някой беше казал, че е открито златото на връх Бабешка чука. Това не отговаря на истината. Работят сонди, но на 2 км от върха. Явно заради това невярно твърдение иманяри са претарашили законсервираните разкопки на тракийското светилище на върха и на археолозите това ще им коства много усилия, за да ги приведат отново в що-годе нормално състояние.

От казаното дотук се вижда, че не е случаен фактът, че се проучваше усилено от геолозите районът на Бабяк, а от 2 години, особено последната, още по-успешно се сондира земята. Не знам колко много са залежите, но според моята скромна информираност тези залежи са достатъчни, за да се започне добив в района. Проучват се 108 квадратни километра терени. Най-много са проучванията в района на старата мина от времето на траките, и по-конкретно край село Гълъбово, на 3-4 км от с. Бабяк на запад. Само тук за около 2 месеца 4 сонди по 24 часа в денонощието пробиват снагата на планината, за да открият какви тайни крие в недрата си.

Но да не бързаме, освен находища от злато има и от сребро, волфрам и молибден, та дори и желязо. А волфрамът и молибденът се използват в такива отрасли на икономиката, които са със специално предназначение.

Но за да се достигне дотам да се добиват ценните метали, предстои да се води голямата битка с еколозите. Според мен технологиите при добивите и преработката на полезни изкопаеми е на такова равнище, че ако не изобщо, то твърде незначителни ще бъдат опасностите, които могат да предизвикат за природата и хората.

А и фирмата концесионер още отсега трябва сериозно да помисли, освен за откриване на работни места, с приоритет за местното население да сондират определени места за откриване на питейна вода, от каквато имат остра нужда всички села и махали от района, да разширят и подобрят пътищата на хората до нивите им, да спонсорират самодейния колектив към читалището в Бабяк и др.

През тази година вече ще работят не 3, а 5 сонди, и съответно не 3, а 5 смени, което от своя страна означава, че интензивността на проучванията значително ще се увеличи. Моите очаквания са не по-рано от 2017-2018 година да стане ясно за жителите на Бабяк и района дали ще се превърнем в българския Клондайк.