Ведро настроение от вестник „Гоцеделчевска трибуна” (27 февруари 1982 г.)

Костадин КЕРИМОВ

С ведро настроение и високо самочувствие изпратиха първата година от осмата петилетка животновъдките от кравефермата в с. Мосомище. Планът за 1981 година изпълниха един месец предсрочно и дадоха на народното стопан­ство 151 000 литра мляко над плана. Гордостта им идва от постигнатата цел, настроението – от това, че щурмуват нова, по-голяма задача – да достигнат 3.050 литра мляко от крава и да добият общо 2 165 000 литра.

За тях, за пословичното им трудолюбие е и нашият репортаж.

Отвън всичко изглежда обикновено – портал и пазач, който непременно пита: при кого, къде и защо… И зимното слънце предразполага към тишина и настроение. А ето че в клуба на стотонниците се дочува припрян глас – петминутката, която неизменно от години наред се спазва, е в разгара си.

Като за нещо обикновено животновъдките говорят, че кравефермата преизпълнява ежедневно плановете си, че колективът им се е включил с лични и общи обещания в отговор на Призива на ЦК на БКП за висока ефективност на производството. За да наме­ри това обещание конкретен израз в стотици тонове мля­ко, помага и клубът на стотон­ниците, този, който бе осно­ван още преди три години, за да има къде да измерват ръ­ста си с изискванията, да превземат стъпало по стъпало призовите места. И ако поняко­га се говори, че днес няма ентусиазъм в труда, достатъчно е да се надникне в обо­рите на фермата, за да се до ловят самоотверженият труд, високото съзнание, обикновеният всекидневен тих герои­зъм на тези скромни челнички.

Впечатлението за тишина и спокойствие отвън е измамно: веднага се улавят напрегнати­те мигове дори когато доилните агрегати тихичко се движат. В дъното на обора набитите очи на Вера Картокова дола­вят смущението у Росица. Сръчните й ръце я отделят от агрегата, за да я приласкаят и успокоят. До нея Невена Пернарева, Славка Чапкънова, Мария Додушева непрестанно сноват… Прави, наведени, приклекнали, натоварени с ведра – през целия ден нагла­сяват, подреждат, зареждат, пренасят. Понякога се ядосват на фуражирите и. . . отново са ласкави,    грижовни.

Сред групата жени е и Цвета Трампова. Тя е по-нисичка, по-възрастна от другите. От двайсет и пет години е сред кравите, а е запазила жизне­ността, сръчността и добродушието си. Като по даден знак агрегатите спират, но не и трудът на животновъдките. Десетки съдби, радости, стремежи, събрани в една биогра­фия с името взаимна отговорност и другарска взаимопомощ. Те слушат указанията на зоотехника да бъдат внимателни, когато пускат и спират доилните агрегати, да се   внимава,   когато   се   хранят кравите, да се внимава, кога­то някоя е неспокойна. Без­брой „да се внимава” всеки ден, всяка минута. Неслучайно този почти женски колек­тив не е допуснал години на ред „брак” в млеконадоя или неизпълнение на графиците. И чудно как е възможно сред грохота на машините и сред задухата тези жени така грациозно и отмерено да свещенодействуват в оборите, на­стойчиво, въпреки трудности­те, да се борят за висока ефективност. На проведеното окръжно съвещание на фер­мата бе отредено първото място в окръга по снижение на материалните разходи. Те са не само сред кравите, а и в клуба, където са си създали самодеен състав. Има ли празници, програмата е готова. Как ли се справят с трудните си задължения. Помолих главния зоотехник да ми обясни при­чината. Той   рече:

– Иначе не може и да бъде: откакто е създадена кравефермата, жените са винаги нейният   двигател.

Нямаше по-добро обясне­ние от това. А че жените се готвят за своя ден като за най-голям празник, личи не само от преизпълнението на задачите за двата месеца, не само в песента им, която ог­лася всичко наоколо. То се чувствува в уверения им пог­лед, във ведрото им настроение. Празникът им ще бъде пълен, защото са се трудили в   делника…